Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФИЛМИТЕ ЗА ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ И ТЕХНИТЕ МУЗИ


05.01.2013  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Не са малко хората на изкуството, които не крият, че едва ли биха могли да създадат нещо, ако не обожаваха определени личности, които сме свикнали да назоваваме техни музи. В този смисъл муза е някой, който има такова влияние върху друг, че той или тя се превръща във фокус и вдъхновение за цялото му творчество.
Думата произхожда от гръцката митология, в която деветте дъщери на Зевс и богиня Мнемозина (Памет) са наричани музи. Те имали за задача да очароват боговете с песните и танците си и да вдъхновяват творците. Всяка от тях отговаряла за отделна област: Клио била музата на историята, Урания – на астрономията, Евтерпа – на музиката, Талия – на комедията, Мелпомена – на трагедията, Терпсихора – на танца, Ерато – на любовната поезия, Калиопа – на епичната поезия, Полихимния – на красноречието и риториката.

Понеже киното се появява значително по-късно - то понякога е наричано „десетата муза“.
През неговата сравнително кратка история са създадени немалко филми, посветени на вълнуващите любовни истории на бележити творци на изкуството и музите, без които те не биха могли да творят. Особено ясно това проличава при художниците и скулпторите, които често са дотолкова обсебени от своите чувства, че в продължение на години пренасят на платното или ваят от камък и глина един-единствен образ – този на любимата жена.

ИСТОРИЯТА НА ОГЮСТ РОДЕН И КАМИЙ КЛОДЕЛ

През 1884 г. френският скулптор Огюст Роден, тогава 44-годишен, взима за помощничка 19-годишната Камий Клодел – по-голямата сестра на бъдещия поет и дипломат Пол Клодел. Красивото момиче се превръща в прилежна ученичка на големия творец и скоро му става любовница, муза и любим модел. През годините на страстната им връзка Роден създава някои от най-известните си скулптури („Аврора“, „Развратница“, „Скръб“, „Данаида“, „Сбогуване“, „Меланхолия“, „Целувка“, „Поетът и неговата Муза“, „Вечната пролет“). Симбиозата между двамата била толкова пълна, че в един момент Роден започва да подписва с името си дори някои от скулптурите, изваяни от талантливата Камий, с която никога не се обвързва официално. Тя обаче забременява от него, но загубва детето при нещастен случай, което я разстройва дълбоко и вероятно именно от този момент се отключва психическото й заболяване. Нейното семейство, и по-специално майка й, не одобряват контактите със знаменития скулптор, което подтиква Камий да напусне дома си. През 1893 г. тя скъсва и с Роден, макар че двамата продължават да се срещат епизодично до 1898г.
От 1903 г. започва да излага свои творби в големите галерии на Париж. Но би било огромно заблуждение да се смята, че за това й помага връзката с Роден. Защото в действителност Камий Клодел също е голям скулптор - достатъчно самобитен и независим.
Но скоро психическото й заболяване се изостря и тя унищожава със собствените си ръце много от своите работи. Проявява признаци на параноя и обвинява Роден в кражба на нейните идеи и дори че е поръчал да бъде убита.
През 1913 г. по инициатива на брат си е изпратена в психиатрическа болница, където прекарва останалите 30 години от живота си.

„КАМИЙ КЛОДЕЛ“ 

Преди 24 години - на 7 декември 1988 – във Франция излиза филмът „КАМИЙ КЛОДЕЛ“ (Camille Claudel) на режисьора Бруно Нюитен, който е посветен на биографията на тази изключителна жена и по-специално на нейните взаимоотношения с великия Огюст Роден. Негов съпродуцент е прочутата Изабел Аджани, изпълняваща блестящо и главната роля във филма, за което е удостоена със „Сребърна мечка“ от кинофестивала в Берлин, със „Сезар“ за най-добра френска актриса и с номинация за „Оскар“.
В образа на Роден се превъплъщава Жерар Депардийо, също отличен с номинация за „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“-ите). „Камий Клодел“ получава общо 6 от престижните френски награди.
Всъщност в този филм главните герои са три — изкуството, Огюст Роден и неговата ученичка и муза Камий, която би могла дори да надмине учителя си, ако не бе толкова чувствена жена, влюбена до смърт в човека, който я приема и признава като скулптор.
Но именно тази й любов я тласка към границата на творчеството и безумието, която тя самоотвержено прекрачва без да се замисля за последствията.
Скоро предстои да излезе още един биографичен филм за легендарната муза на Роден, озаглавен „КАМИЙ КЛОДЕЛ, 1915“, в който главната роля изпълнява сегашната голяма звезда на френското кино Жулиет Бинош.
Световната му премиера е насрочена за 13 март 2013г.

АМЕДЕО МОДИЛИАНИ И ЖАНА ЕБЮТЕРН – ЛЮБОВ ДО ГРОБ

Само с малка разлика във времето (в началото на XX век) и също в Париж се разиграва трагичната любовна драма на друг голям художник и неговата муза – Амедео Модилиани и Жана Ебютерн. Изследователите на живота им не са единодушни по въпроса къде са се срещнали за пръв път. Някои твърдят, че това се случило по време на карнавал, други – че Жана била представена на Амедео от скулптора Хана Орлоф като модел, припечелващ от позиране гола. Но не са малко и тези, според които запознанството им станало в прочутото кафене „Ротонда“ на улица Монпарнас – място за срещи на художници, търговци на картини и поети. Още щом я вижда, Модилиани започва да прави наброски на неин портрет.
Впрочем, мястото на първата им среща едва ли има голямо значение. По-важно е, че Амедео най-накрая среща мечтаната муза, за която често говорел на своя приятел – скулптора Бранкузи – че често го навестява в сънищата му.
Жана е едва 19-годишна, а Модилиани – на 33, когато пламва любовта им. Подобно на Камий Клодел, красивата девойка е въведена в кръга на художниците от Монпарнас от брат си Андре Ебютерн, който също искал да стане художник. Първоначално Жана работи като модел, но желанието й да се посвети на изкуството я отвежда в художествената академия. За разлика от Модилани, който е италианец по произход (роден е в Ливорно), тя расте в Париж.
Скоро след запознанството им, се премества да живее в мизерната квартира на своя любим, въпреки решителното несъгласие на католическото й семейство. Жана Ебютерн, която е описвана от швейцарския писател Шарл-Албер Сингриа като нежна, свенлива, спокойна и деликатна девойка, се превръща в единствено вдъхновение и главна тема в живописта на Модилиани.
Но безпаричието се стоварва върху младата двойка, отравяйки дните им до трагичния край. Гениалният, но непризнат художник не се отказва от бохемския си начин на живот, въпреки първите симптоми на туберкулозата. През пролетта на 1918 г. Амедео и Жана напускат застрашения от германска окупация Париж и заминават за южното крайбрежие на Франция. Там Модилиани продължава да рисува като обсебен своята любима, изобразявайки я в над 25 картини, а вечерите прекарва в местните кръчми. Понякога, когато се напие, е ужасно груб към нежната си спътница, която също развива таланта си на художник и дори създава няколко интересни портрета на Амедео.
На 29 ноември 1918 г. Жана ражда дъщеря. За пръв път от много месеци Модилиани се чувства щастлив и го споделя в писмо до майка си, намеквайки за намерението си да оформи скоро законността на отношенията си със своята любовница.
Междувременно обаче новороденото дете е регистрирано като дъщеря на Жана Ебютерн от неизвестен баща, защото двамата с Амедео не са венчани. Но след като узнава, че тя е бременна отново, Модилиани се заклева, че ще се ожени за госпожица Жана Ебютерн. И наистина, завръщайки се в Париж, написва официално заявление за оформяне на брака им. Нещата обаче се стичат така, че двамата така и не успяват да станат законни съпрузи.
През август 1919 г. в Лондон излагат 12 платна на Модилиани, някои от които са откупени. Появяват се и първите положителни рецензии. Но настъпва зимата, а с нея и нов, по-тежък пристъп на туберкулозата. Вместо да пази здравето си, Модилиани продължава самоубийствения си начин на живот, отчаян от пренебрежението към картините, които представя на Есенния салон в Париж.
На 22 януари 1920 г. е настанен в болница за бедни. В треската си само повтаря: „Care Italia, care Italia“ (Мила Италия, мила Италия). Но съществува и легенда, според която преди да умре, призовал жена си да го последва и в смъртта. Два дни по-късно издъхва.
Според очевидци, в деня на погребението (27 януари) Жана се намирала на границата на отчаянието, но не плачела, а през цялото време мълчала. На следващата сутрин се самоубива бременна в 8-ия месец, хвърляйки се от шестия етаж.
Повече от три десетилетия изкуствоведите спорят преди да признаят творбите й и да ги направят достъпни за публиката. През октомври 2000 г., нейни работи са включени в голяма изложба на Модилиани във Венеция.

Два са филмите, които до момента най-ярко пресъздават трагичната история на живота и любовта на Амедео и Жана.

ВЛЮБЕНИТЕ ОТ МОНПАРНАС

Този филм, който е известен още и под заглавието „Монпарнас 19“, излиза по кината на Франция през април 1958 г. Главните роли изпълняват тогавашните звезди на френското кино Жерар Филип и Анук Еме.
Финалът му е дори по-трагичен от събитията, които са на известни. Според версията на режисьора Жак Бекер, след смъртта на Модилиани циничен търговец на картини изкупува платната му буквално на килограм и с мръсните си ръце ги сгъва, без дори да погледне какво е нарисувано на тях.
Това е филм, който може да накара всеки, който го гледа, да се влюби в нещастния художник, представен гениално от незабравимия Жерар Филип, отишъл си от този свят също на 36 години – на колкото умира и Модилиани.

МОДИЛИАНИ

Филмът на шотландския режисьор Мик Дейвис излиза през 2004 г. Той е любопитен и с това, че се опитва да осветли премълчаваната история за жестокото съперничество между италианския художник и Пикасо. Разбира се, в него е отделено и подобаващо място на трагичната любов на Амедео и Жана, от която се раждат картините, оценявани днес за милиони. Но най-голямото достойнство и на този филм е играта на актьорите (Анди Гарсия и Елза Зилберштейн), изпълняващи главните роли.

Източник: моята публикация по темата във в. "ТВ САГА" от 20.12.2012 г.



Коментари (0)