Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФИЛМИТЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС НА 18-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ


20.02.2014  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Остават две седмици до началото на 18-ия София Филм Фест, който ще се проведе от 6 до 16 март. За пореден път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда (за първи или втори игрален филм на режисьори от цял свят), избран измежду традиционните 12 участника в Конкурсната програма. За участие в нея са кандидатствали филми от всички континенти - заглавия от Зимбабве, Венецуела, Куба, Колумбия, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам, Филипините, Мароко, Гватемала, Шри Ланка, Камбоджа, Коста Рика, Гвинеа Бисау, Бангладеш... Повече от два месеца е отнела селекцията, докато се стигне до окончателния подбор на 12 филма, които ще се състезават за Голямата награда на 18-ия София Филм Фест.

ФИЛМИТЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС
на 18-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

ЗАДЪНЕНА УЛИЦА“ (Trap Street / Shuiyin jie, 2013, Китай) на режисьорката Вивиан Цю е трогателен и ангажиращ трилър, който ни пренася в интригуващия свят на Китай, разделен на две: на компютърно грамотните, живеещи в съвременния свят, и тези, които не могат да забравят времето, преминато със скоростта на светлината от Културната революция в Китай до днес. В бездната между двете части цензурата и укриването на истината малко по малко унищожават свободата.
Вивиан Цю е независим продуцент и режисьор от Китай. Тя е продуцент на „Night Train”, носител на Голямата награда на фестивала във Варшава през 2007 г. Следващият й филм като продуцент „Knitting” е показан в Кан през 2008 г. „Задънена улица“ е режисьорският й дебют, а най-новият й филм като продуцент („Черни въглища, тънък лед“) спечели съвсем наскоро "Златна мечка" на 64-ия международен кинофестивал в Берлин.

СРЕЩИ НА СЛЯПО“ (Blind Dates / Brma Paemnebi,  2013, Грузия) на Леван Когуашвили е впечатляваща трагикомедия за тихото отчаяние от ергенството и непрестанното търсене на истински стойностно общуване. 40-годишният учител Сандро и приятелят му Ива решават да прекарат уикенда на дъждовното крайбрежие, където се запознават с фризьорката Манана. Но съпругът на Манана излиза от затвора и скоро Сандро се оказва забъркан в схема, която ще го принуди да избира между любовта и честта.
Леван Когуашвили е роден през 1973 г. в Тбилиси, Грузия. Учи кино в Руския държавен киноинститут ВГИК и в кинопрограмата на Нюйоркския университет. През 2008 г. се връща в Грузия, за да снима пълнометражния си дебют „Street Days”.

В „КЪСМЕТЪТ НА ЛЪЖЕЦА” (Liar's Dice, 2014, Индия) Гиту Мохандас проследява историята на младата Камала и дъщеря й Маня. Камала напуска родното си планинско село, за да търси изчезналия си съпруг – строителен работник на опасен градски терен. Двете с Маня се отправят първо към окръжния център Шимла, а след това до Делхи. По време на пътуването си те срещат загадъчния Науазудин, който неясно защо става техен неохотен водач и защитник.
Гиту Мохандас работи в Индия, където през 2009 г. заедно със съпруга си, режисьора и оператора Раджив Рави, основават „Unplugged”. Компанията продуцира първия й игрален късометражен филм „Kelkkunnundo”. „Късметът на лъжеца”, подкрепен от фонда „Hubert Bals” на фестивала в Ротердам, е пълнометражният й дебют.

ЖИРАФАДА” (Giraffada, 2013, Палестина/Италия/Германия/Франция) на Рани Масала комбинира сърцераздирателна драма и хаплива ирония във филм, вдъхновен от действителна история. Десетгодишният Заид е самотник, който предпочита компанията на жирафите Рита и Брауни пред тази на грубите си съученици. По време на израелска ракетна атака Брауни изпада в паника и се наранява, а след това умира. Заид отива с баща си до израелски зоопарк, за да откраднат жираф и да го вкарат незаконно в Палестина...
Режисьорът Рани Масала учи в Бостънския колеж и в Парижкия институт за политически науки, преди да започне работа в „Misr International Films” и стигне до „Жирафада” (2013), пълнометражният му дебют.

ОТРОВА ЗА МИШКИ” (2014, България) на Константин Буров ще има своята световна премиера в програмата на София Филм Фест. Разказана е историята на четири момчета от ТВУ, попаднали там за различни престъпления. „С „Отрова за мишки” се опитваме да погледнем към годините на прехода от по-различен и неочакван ъгъл. През очите на главните герои – крадци, това е време без никакви ценности и идеали, време, в което всичко може да се открадне, купи и продаде”, споделя режисьорът. Филмът се опитва да отговори на въпросите за циничното отношение и потушените пориви за свобода, за това кои са нещата променили се през последните 24 години, за това възможна ли е промяната на мисленето на българите с промяната на политическата система.
Филмът задава тези въпроси с хумор и намигване. „Отговорите са трудни, но всеки от нас трябва да си ги даде, за да може най-накрая товарът на миналото да спре да ни тежи на плещите и да можем да продължим напред”, коментират режисьорът на филма Константин Буров и монтажистката Нина Алтъпармакова, която продължава делото на съпруга си Андрей Алтъпармаков като продуцент на „Отрова за мишки”. Константин Буров е роден през 1974 г. в Пазарджик. Завършва филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. С игралната си новела „План за отмъщение” (2008) печели „Златна роза” за дебют. Буров се изявява и като продуцент на независими филми.

ЛОНОТО” (The Fold, 2014, Великобритания), с участието на Катрин МакКормак, Дакота Блу Ричардс и Марина Стоименова, е игралният дебют на Джон Дженкс. Сюжетът - англиканският пастор Ребека Аштън (Катрин МакКормак) заминава за Корнуол, за да превъзмогне смъртта на дъщеря си. Там тя среща българката Радка (Марина Стоименова), която спи в църквата й. Майчиният инстинкт на Ребека я кара да защити момичето и тя започва да преподава английски в местен център, където двете се сближават.
Джон Дженкс завършва Нюйоркската филмова академия през 2004 г. и започва работа в „Muse Productions” по филма „Edmond”. Дженкс е изпълнителен продуцент на „Lying” (2006), чиято премиера е в „Четиринайсетдневката на режисьорите” в Кан, и на „Vamps” (2012).

ДУБРОВСКИ” (Дубровский, 2014, Русия) на Кирил Михановски и Александър Вартанов е съвременна интепретация на класическата повест на Александър Пушкин. Владимир е успял банкер и редовен посетител в нощните клубове, Маша – старателна възпитаничка на английски колеж и примерна дъщеря. По всичко изглежда, че двамата ги очаква прекрасно бъдеще, но неочаквана вражда между ексцентричните им бащи ще принуди наследниците да изживеят драмата на Пушкиновите герои.
Александър Вартанов е роден през 1977 г. в Москва. Завършил е журналистика в Московския държавен университет и режисура във ВГИК. Започва кариерата си като театрален режисьор. Режисьорският му дебют в киното е с „Bullet Collector” (2011). Кирил Михановски е роден в Москва. В юношеска възраст емигрира със семейството си в САЩ. Антролополог и лингвист по образование, той участва като актьор и оператор в късометражни ленти. Като сценарист и режисьор има заснети четири късометражни филма. Пълнометражният му дебют „Мечтата на рибаря” (2006) участва в „Седмицата на критиката” в Кан и печели специалната награда на журито на 11-тия СФФ.

ПАДАЩА ЗВЕЗДА” (Stella Cadente, 2014, Испания) ни пренася в Испания в началото на 1870 г., по време на управлението на Амедей VI Савойски. В режисьорският дебют на опитния продуцент Луис Миняро по необикновен начин държавната криза се усеща като източник на вдъхновение и съпротива. Кралят се затваря в себе си, за да избяга от самотата и проблемите си. Ситуацията извън двореца е несигурна и зад защитните стени Амедей и слугите му се отдават на игри, любовни авантюри, пиршества и меланхолия. В този подобен на лабиринт кино разказ историческият филм скоро се превръща в мюзикъл с френски шансони и замечтана мелодрама.
Луис Миняро е роден през 1949 г. в Барселона. На 18 години основава „Cine Club Arts” в Барселона. Той работи като критик и е известен като продуцент на независими филми, сред които е и носителят на „Златна палма“ от Кан „Чичо Бунми си спомня предишните животи” (реж. Апичатпонг Верасетакул, 2010). В кариерата си на режисьор Миняро има няколко документални филми до „Падаща звезда”.

МЕНТОЛ” (Menthol, 2014, САЩ) на Мика Ван Хоув е мрачен и разголващ портрет на американския младежки нихилизъм през XXI век. Забавлението с наркотици, видеоигри и алкохол на четирима двайсетинагодишни приятели приключва по ужасяващ начин, когато те прегазват и убиват млада жена...
Мика Ван Хоув e режисьор, оператор, барабанист и запален покерджия. Режисирал е музикални клипове, реклами и късометражни филми, като „Sleepwalking” (2010) и „Coma Cinema: Business as Usual” (2011). „Ментол” (2014) е пълнометражният му дебют.

НЕПОСЛУШНИТЕ” (The Disobediant/ Neposlusni,  2014, Сърбия). Дебютът на Мина Джукич e очарователен филм за абсурдите в любовта. Естетски и романтичен, бунтарски, визуално лиричен и в същото време игрив, даже леко развратен, „Непослушните” среща отново двама бивши любовници Лени и Лазар, все още млади и изтъкани от наивност и страх. По повод филма на Мина Джукич критиката възкливка: „Тя е един млад и вълнуващ талант, чийто филми си заслужава да гледате! Ще ви изненада един нестандартен кинопоглед с леко намигване към ранните филми на Милош Форман.”

ГУБЯ СЕБЕ СИ” (Lose My Self / Vergiss mein Ich, 2014, Германия) на немския режисьор Ян Шомбург разказва за невъзможността да спреш или предотвратиш неизбежното, за една диагноза и начинът, по който хората се справят с нея. Лена се разболява от менингит. Следва ретроградна амнезия, което означава, че тя не разпознава никого, включително и самата себе си. Това е втори филм за режисьора, който по интригуващ начин предава фундаменталните въпроси за свобода, избор и изграждането на самоличност.
Ян Шомбург е роден в Аахен през 1976 г. Учи визуални комуникации във факултета за кино и телевизия в Колежа по изкуствата в Касел и завършва кинорежисура в Академията за медийни изкуства в Кьолн (KHM). След няколко късометражни филма, Шомбург прави пълнометражния си дебют с „Above Us Only Sky” (2011), който е част от секцията „Панорама” на Берлинале.

ЗОРАН, МОЯТ ПЛЕМЕННИК ИДИОТА” (Zoran My Nephew the Idiot / Zoran, il mio nipote scemo, 2013, Италия/Словения) участва като проект на София Мийтингс преди години и е разказ за една неочаквана среща. Паоло Бресан е 40-годишен неудачник, циничен мизантроп, професионален пияница и лъжец. Неочаквано в живота му се появява 15-годишният му племенник Зоран, „наследен” от далечен словенски роднина, който е ужасно добър на дартс, а ежегодният шампионат е с награда 60 хиляди евро...
Режисьорът Матео Олеото е роден през 1977 г. в Гориция, Италия. През 2008 г. завършва режисура в „Centro Sperimentale di Cinematografia” в Рим, а през 2011 - актьорско майсторство в Академията за драматични изкуства „Нино Пепе” в Удине. „Зоран, моят племенник идиота“ е режисьорският му дебют.

Източник: siff.bg



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации