Снощи от 12 часа в полунощ бе излъчен по БНТ-Свят последният игрален филм на кинорежисьора и сценариста Красимир Крумов, който си отиде от този свят толкова неочаквано и преждевременно. За съжаление, от ръководството на т.нар. обществена телевизия не счетоха за нужно да почетат паметта му с по-ранно излъчване по БНТ1, вероятно защото от 23 часа задължително трябваше да бъде показано повторение на епизод от поредицата "Под прикритие". Жалко решение, доказващо за кой ли път, че нито тази телевизия е обществена, нито пък нейното ръководство се интересува от истинските проблеми на обществото. Но Красимир Крумов не само се интересуваше от тях, но и ги преживяваше изключително болезнено, в което може да се увери всеки, ако гледа последните му няколко филма. И особено "Светото семейство" - уви, показан така, че да бъде видян от малцина.
Ето защо ми се иска да припомня този мой текст, публикуван в "Другото кино" по повод премиерата на филма през март 2010 г. в рамките на поредния София Филм Фест.
ПРЕМИЕРА НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ "СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО"
Предварителната програма на 14-ия София Филм Фест започна снощи (1 март) със специална премиерна прожекция на новия български игрален филм „Светото семейство” в столичния Дом на киното.
Режисьорът е Красимир Крумов - Грец, известен с филмите си от 90-те години „Екзитус”, „Мълчанието” и „Забраненият плод”.
Преди 7 години пак в рамките на София Филм Фест той представи „Под едно небе”, който бе отличен с награда “Кодак” за най-добър български игрален филм. После излязоха още два негови филма „Смисълът на живота” (2004) и „Нощ и ден” (2006), също заснети за БНТ, както и сегашната му най-нова творба „Светото семейство”. Тя е третата част от амбициозен проект от пет тв заглавия, с които Красимир Крумов дълбае в най-болезнените и остри теми на нашето съвремие.
Този път разказва поредната проста житейска история, взета почти наготово от грозната реалност на „европейска” България. Поставям в кавички определението, защото напоследък все повече приличаме на страна от третия свят с нейните типични проблеми – безработица, мизерия, глад и потъпкване на елементарните човешки права. Филмът на Крумов, според мен, може да прозвучи неправдоподобно само за слепите и глухите за житейските несгоди на милионите българи, борещи се със зъби и нокти за своето оцеляване и за образованието на децата си.
Йорданка Стефанова в кадър от филма "Светото семейство” на Красимир Крумов.
Снимка: София Филм Фест
Работничка в провинциална фабрика, докарана до фалит от местни мафиози, намира препитание в отдалечена мандра в планината. Дъщеря й Нина обаче държи да продължи образованието си, защото не иска да повтори съдбата на майка си Наска. Връща се своеволно в града, но училищните власти не й разрешават да живее сама. Междувременно закриват мандрата и майката (актр. Йорданка Стефанова) се забърква в инцидент, едва не завършил с убийство… Шокиращ репортаж за фабриката отвежда разследваща журналистка (актр. Светлана Янчева) от местната кабеларка до инцидента с Наска и съответно до разкрития, които застрашават самата нея.
Междувременно синът на журналистката - 12-годишният Мариян - се сближава с Нина и бяга от къщи, след като му забраняват да се среща с нея… Двете деца, Нина и Мариян, останали сами, заживяват като семейство. След неизбежния скандал Нина доброволно отива в Дом за сираци, за да продължи учението си. Мариян я последва…
Гледайки филма, чувстваш как нещо те хваща за гърлото и започва да те души. Това е усещането за тоталната безпътица, в която са изпаднали честните, трудови хора у нас и особено представителите на подрастващото поколение. Филмът задава много тревожни въпроси относно тяхното бъдеще, които много отдавна биха се превърнали в предмет на широка обществена дискусия, ако медиите не бяха толкова безразлични към обикновените човешки съдби.
И в този си филм Красимир Крумов фокусира вниманието ни върху съдбите на нестандартни деца с изострена чувствителност, които са принудени да оцеляват във време на тотален разпад на ценностите. „Семейството се е изродило до формална категория без емоционална опора, училището е останало като номинално понятие без духовна атмосфера, а улицата е само част от безсмислената тийнейджърска дискотека на делника” (Божидар Манов, в. „Новинар”, 9 ноември 2004г.). Написаното от известния наш критик е по повод по-ранен филм на Грец със заглавие „Смисълът на живота”, но, според мен, е дори още по-валидно за най-новата творба на режисьора.
И този път той ни изненадва с поредната си великолепна находка. Това са изпълнителите на ролите на 12-годишните деца – Стефани Дойчинова и Богдан Плъков.
Стефани Дойчинова и Богдан Плъков в кадър от новия български филм "Светото семейство".
Снимка: София Филм Фест
И този път филмът му е заснет чудесно от оператора Емил Христов. Но и този път, струва ми се, е обречен да остане незабелязан от вторачилите се в мутри и чалгазвезди медии.
По време на предстоящия 14-ти София Филм Фест ще бъдат представени още три премиери на български игрални продукции: “Зад кадър” на Светослав Овчаров, “Стъклената река” на Станимир Трифонов и “Ако някой те обича...” на Киран Коларов. Източник: drugotokino.bg от 02.03.2010