Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФИЛМ ЗА ГЕНИАЛНИТЕ РУСКИ ХУДОЖНИЦИ-МЪЧЕНИЦИ


12.11.2010  Текст:  Kastel

РЕЦЕНЗИИ

   
Първият фестивал на американското независимо кино (So!Indеpendent), остана в историята. От 5 до 11 ноември в София бяха представени общо 14 филма (8 игрални и 6 документални), подбрани от програмите на прочути фестивали на независимото кино, като „Sundance” и „Tribeca”.
Успях да видя почти всичко и трябва да призная, че апетитът ми за добро кино се увеличи още повече. Надявам се да го утоля с филмите от КИНОМАНИЯ, която започва от тази вечер. Но за нея ще си говорим през следващите дни.
А сега ми се иска да се върна към програмата на So!Indеpendent и по-специално към документалните филми в нея. Защото освен невероятното пътешествие на Мартин Скорсезе през американското кино ми направи много силно впечатление и „Пустинята на забраненото изкуство” (The Desert of Forbidden Art).
Тази 80-минутна копродукция на САЩ, Русия и Узбекистан е отличена с множество фестивални награди, сред които и за най-добър документален филм на тазгодишния фестивал в Палм бийч (САЩ).
Филмът си поставя за цел да разкаже за малко известния музей на изкуствата в град Нукус, столица на република Каракалпакстан, която е част от Узбекистан. Градът е разположен на брега на река Амударя, близо до пустинята Къзълкум. А въпросният уникален музей е основан от руския художник, археолог и колекционер Игор Савицки, съумял с невероятни усилия на волята, упорство и риск на живота си, да спаси от унищожение и забрава 40 хиляди художествени творби на знаменития Руски авангард.
Тази уникална кинотворба е дело на Аманда Поуп, преподавателка в киноучилището към Южнокалифорнийския университет и на руснака от български произход Чавдар Георгиев, аспирант в същото училище, завършил Чикагския институт по изкуствата. Двамата са режисьори, сценаристи и продуценти на филма, над който работят в продължение на 6 години. Междувременно продължават своите академични занимания, осигуряващи им необходимите средства за препитание.
По думите на Аманда Поуп, никак не било лесно да получат финансиране за проекта си, защото колекцията на Савицки била напълно неизвестна в САЩ. Много са малко запазените документални материали за тази невероятна личност. Савицки не си водел дневник, защото по времето на Сталин, а и след това не било никак безопасно човек да пази документи и писма. Повечето от художниците, чиито картини успява да спаси са репресирани навремето, много от тях са изпратени в лагери, а някои дори са разстреляни като „врагове на народа”.


Кадър от филма „Пустинята на забраненото изкуство”  (2010).

Благодарение на огромните си усилия и находчивост, Аманда и Чавдар успяват да се доберат до безценните документални материали, свидетелства и интервюта, използвани във филма. В крайна сметка те съумяват да представят по чисто документален път разтърсващата картина на живота и творчеството на група свръхталантливи и самоотвержени художници в условията на жестокия тоталитарен режим в Съветска Русия. Благодарение на музея на Савицки, днес светът може да види много от шедьоврите на гении като Волков, Курзин, Уфимцев, Комаровски, Лисенко, Таксинбаев и др.
Писмата и изказванията на самия Савицки и някои от художниците, за които разказва филмът, са озвучени на английски език от прочути актьори, като Бен Кингсли, Сали Филд и Ед Аснър.
Естествено възниква логичният въпрос как при скромния бюджет, с който са разполагали, авторите на филма успяват да получат съгласието на такива знаменитости?
„Големите звезди, по принцип, са много отзивчиви, когато става въпрос за чисто хуманитарни проекти, касаещи спасяването на изкуството” обяснява Аманда Поуп.
„Самият Бен Кигсли също е колекционер на картини, - уточнява Георгиев. - Сър Кингсли заяви, че се е съгласил да озвучава Савицки, защото преди време е играл Шостакович в един европейски филм и темата за противопоставянето между човека на изкуството и репресивната власт му е много близка."


Аманда Поуп и Чавдар Георгиев по време на снимките на филма в Узбекистан.

Според оценките на специалисти от цял свят, колекцията, създадена от Савицки за музея в Нукус има огромна художествена стойност. Тя доказва и нещо много важно - че режимът на репресии и цензура в бившия Съветски Съюз по парадоксален начин стимулира творческата активност и новаторските търсения у много гениални художници-мъченици.
Източник: сайтът на „Гласът на Америка”.

 


Коментари (0)