Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФЕРНАНДО СОЛАНАС


18.02.2011  Текст:  Красимир Кастелов

ГОДИШНИНИ

   

Един от най-големите майстори на музикалното кино - ФЕРНАНДО СОЛАНАС – навърши 75 години. По този повод столичното кино „Одеон“ представи два от най-награждаваните му филми - „Танга – изгнанието на Гардел“ и „Юг“.
Първият, според сп. „La Revue du Cinéma“ е кинотворба, в която си дават среща хореографията и поезията. „Филмът вълнува както с разказа за болката от изгнанието, така и със сблъсъка на две култури - сблъсък труден, но плодоносен и обнадеждаващ“.
Танга – изгнанието на Гардел“ е аржентинско-френска продукция, създадена през 1985 г. с участието на известни френски актьори, като Мари Лафоре, Филип Леотар, Марина Влади. Той е отличен с 10 международни награди, сред които Голямата специална награда на журито от фестивала във Венеция, „Големият корал“ от фестивала на новото латиноамериканско кино в Хавана, специалната награда на журито от фестивала на иберийските и латиноамерикански филми в Биариц и наградата „Сезар“ за най-добра филмова музика в лицето на Астор Пиацола и Хосе Луис Кастинейра де Диос.
Музиката на Астор Пиацола звучи и в „Юг“ – вторият най-известен филм на Соланас, за който аржентинският майстор получава наградата за режисура на кинофестивала в Кан през 1988г.
Самият Соланас определя тази си творба като „дълго пътуване през живота и смъртта, желанието и страха, омразата и любовта“. Както в „Танга - изгнанието на Гардел“, и в „Юг“ музиката е в основата на целия разказ. Според оценките на специалистите, филмът е поразяващ в техническо отношение.

Фернандо Е. Соланас (Fernando E. Solanas) е роден на 16 февруари 1936 г. в Аржентина. Следва три години право, изучава основите на музикалното композиране и изобразителни изкуства. Препитава се с журналистика, работи в радиото и телевизията.
От началото на 60-те години навлиза в киното, като първоначално е асистент-режисьор, а после снима късометражни, предимно рекламни филми. През 1966 -1968 г. членува в групата от прогресивно настроени кинематографисти „Сине Либерасион“ и съвместно с Октавио Хетино създава своеобразния документален филмов триптих (260 мин.) за политическата ситуация в Аржентина и цяла Латинска Америка, озаглавен „Часът на огъня“ (La hora de los hornos) и красноречивото подзаглавие „Бележки и свидетелства за неоколониализма, насилието и освобождението“. Този филм, съчетаващ талантливо документални кадри с игрални откъси, текстови и киноцитати, е едно от най-ярките постижения на политического кино в Латинска Америка.
Първият си игрален филм „Синовете на Фиеро“ (Los hijos de Fierro), започнат през 1972 г., завършва във Франция, където е принуден да, след като на власт в Аржентина идва военната хунта.
Нов етап в творчеството му, посветен на музиката, започва с „Танга – изгнанието на Гардел“ през 1985 г. В него той разказва за съдбата на латиноамериканските емигранти в Париж, използвайки поетиката на аржентинското танго. Обявявайки се категорично против жанровото кино по американски образец, той определя филма си като „тангедия“, т. е. синтез между танго, комедия и трагедия.
Продължава своите търсения в музикалното кино и в изповедалния „Юг“ (1988), който е изтъкан от спомените и виденията на главния герой, излязъл от затвора след краха на диктатурата в Аржентина. През 90-те години Фернандо Соланас отново се ангажира с политическа дейност, а през последното десетилетие се завръща към документалното кино на социално-политически теми, за което е отличаван с редица международни награди.
 

 



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание