Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ - БЕЗСМЪРТНИЯТ ГЕНИЙ НА КИНОТО!


20.01.2015  Текст:  Красимир Кастелов

кино

   

Днес се навършват 95 години от рождението на великия италиански кинорежисьор ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ
За своя живот той често споделял, че най-щастливите му моменти са свързани именно с правенето на филми.
Той е единственият европейски кинематографист, номиниран за общо 12 награди „Оскар“ – 8 пъти като съсценарист или сценарист и 4 пъти за режисура. 
За „Амаркорд” получава четвъртата си номинация (предишните три са за „Сладък живот”, „Осем и половина” и „Сатирикон”), но престижното отличие в категорията най-добър режисьор през 1976-а е връчено на Милош Форман за „Полет над кукувиче гнездо“. Любопитното е, че година по-рано „Амаркорд“, който е заснет през 1973 г., печели „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм. 
Но едва ли имаме основания да смятаме, че Фелини е ощетяван приживе, само защото Американската академия за филмово изкуство не е оценила по достойнство изключителното му режисьорско майсторство. Същото недоглеждане тя е допускала и по отношение на други гении на киното като Орсън Уелс и Алфред Хичкок, например. 
Все пак, малко преди да почине Фелини е удостоен най-накрая с почетен „Оскар“ (виж видео!) за цялостното си творчество. А иначе е получил общо 51 големи международни отличия, включително „Златна палма” от Кан за „Сладък живот” и „Златен лъв” от Венеция за цялостно творчество.
Впрочем едва ли има на света такова отличие, с което би могъл да бъде възнаграден адекватно за изключителния си принос към седмото изкуство, превърнато от него в приказна машина на времето, чрез която непрестанно се връща в своето детство, откъдето черпи теми и сюжети за незабравимите си филми. Не случайно един от най-ярките сред тях е озаглавен „Амаркорд“, което в превод от италиански означава „Спомням си”. Удивително е как толкова лични кинотворби като неговите бяха толкова много обичани и близки на зрителите от всякакви възрасти навсякъде по света! Едва ли бихме могли да кажем същото за киното на Тарковски, Бергман или Антониони.
Почти цялото творчество на незабравимия италиански майстор е едно непрестанно завръщане в детството. През целия си живот той се опитва да избяга от реалността в света на детските си фантазии…
„Когато бях на седем години, – спомня си Фелини - родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното чувство, че са ме очаквали. А после бях очарован от цирковото шествие по улиците на Римини. За мен, циркаджиите бяха едно голямо, дружно семейство. Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал… шутовщина".
Независимо, че беше интелектуалец до мозъка на костите си, Фелини винаги е твърдял, че не е чел нищо по-сериозно от „Тримата мускетари“ и за да поддържа тази легенда - често криел книгата, която чете в момента, в случай че някой го изненада, влизайки внезапно в стаята му.
Даже и в отношенията с жените винаги си е оставал едно непораснало дете. И само гениалната актриса Джулиета Мазина умеела да го разбира. „Мазина напълно отговаряше на моите идеи, намерения, вкусове… тя беше клоун в истинския смисъл на тази дума! Но бракът й с мен не се оказа, това което е очаквала. Защото не се осъществиха заветните й мечти. Тя очакваше деца. Собствен дом. И верен мъж. Аз я разочаровах. Но тя мене – не. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добра жена …“
След като на два пъти губи дете при раждането, Джулиета Мазина вече не може да има деца. Отказва се и от идеята за осиновяване. И Федерико, освен неин съпруг, се превръща в ... нейно дете. Тя го глези много, приема и най-големите му капризи, превръщайки живота му в нескончаема феерия. А той непрестанно доизмисля своя вълшебен, нереален свят, в който на Джулиета е отредено централно място.
Филмите на Фелини с нейно участие са истински триумф – „Пътят” (1954) и „Нощите на Кабирия” (1957) донасят на Италия „Оскар” за „най-добър неанглоезичен филм”.
После започва сътрудничеството му с Марчело Мастрояни, с когото  снима „Сладък живот“ (1960)  и легендарния „Осем и половина” (1963), в който Фелини успява в пълна степен да въплъти своите оригинални художествени идеи. От този момент нататък вече може да си позволи всичко – да снима филми за любимия си цирк - „Клоуните” (1970); за любимия си град - „Рим” (1972); за детските си спомени - „Амаркорд” (1973). А в лицето на композитора Нино Рота и писателя Тонино Гуера намира блестящи съавтори, без които филмите му едва ли биха били това, което са.
Но, уви, времената се променят – авторското кино започва да губи позиции и на мода излизат скъпоструващите зрелищни кинопродукции, наречени блокбастъри, направени с една-единствена цел – да донесат повече печалба. Дори и за всепризнатия Фелини настъпва период, през който му е трудно да осигурява необходимото финансиране, за да реализира своите фантазии. 
Веднъж в Рим му гостувал негов стар приятел. Режисьорът решил да му покаже Вечния град. Преминавайки край едно кино, промълвил: „О, тук, май дават мой филм!” Надникнали в залата, но там нямало жива душа. „А къде е публиката? – учудил се гостът. Фелини многозначително се усмихнал и казал: „О, моята публика умря”.
Дълбоко разочарован от ситуацията в световното кино, на 31 октомври 1993 година си отиде от този свят и самият той. Неговата вярна Джулиета го надживя  само с половин година. След смъртта на любимия си съпруг тя почти не разговаряла с никого, а само повтаряла: „Без Федерико и аз не съществувам”. А преди да издъхне, пожелала да бъде погребана с негова снимка в ръцете.
Но филмите на Федерико Фелини продължават да живеят и днес и въпреки всичко все още са сред най-доброто, създадено в цялата история на киното...  

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание