Европейските филмови награди бяха връчени на 1 декември в Малта за 25-ти път. Както е известно, с 4 награди от общо 6 номинации триумфира филмът „ЛЮБОВ“, който бе отличен в категориите: най-добър европейски филм, най-добър режисьор (Михаел Ханеке), най-добър актьор (Жан-Луи Трентинян) и най-добра актриса (Емануел Рива).
В досегашната история на тези награди, наричани още „европейски Оскар-и“, не е имало толкова впечатляваща победа на един филм.
Ако се вгледаме кои са били заглавията, които са побеждавали през този четвърт век, откакто съществуват европейските филмови награди, няма как да не констатираме, че това са все некомерсиални, сложни творби, които много рядко се появяват в широката киномрежа на провинциални в културно отношение държави като България.
Това е причината, поради която едва ли са много хората у нас, които са гледали филмите на Джани Амелио, например, макар че заедно с Ларс фон Триер и Михаел Ханеке той е трикратен победител в надпреварата за престижното европейско отличие.
Любопитно е, че повечето от филмите, обявявани за европейски филм на годината, са се проваляли в съревнованието за „Оскар“ в категорията „най-добър чуждоезичен филм“. Само три от общо 25-те досегашни европейски победители са печелили и наградата на Американската киноакадемия впоследствие. Това са „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини, „Всичко за майка ми“ на Педро Алмодовар и „Животът на другите“ на Флориан Хенкел фон Донерсмарк.
Вероятната причина, според мен, е в това, че европейското кино, се отличава със своя уникален почерк и своеобразната си естетика, нямащи нищо общо с принципите, върху които се основава холивудското кино.
Все пак, лично за мен е необяснимо упорството, с което членовете на Американската филмова академия досега пренебрегват шедьоврите на Ларс фон Триер и Михаел Ханеке - двамата колоси на европейското кино. Иска ми се да вярвам, че този път най-после тази традиция ще бъде нарушена и филмът на Ханеке „Любов“ ще триумфира и с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Европейската киноакадемия е основана през 1988 г. в Берлин. Първият приз за най-добър европейски филм, наричан тогава „Феликс“ е връчен на полския кинорежисьор Кшиштоф Кешловски за „Кратък филм за убийство“ (1988). Настоящият президент на Европейската киноакадемия е прочутият германски кинорежисьор Вим Вендерс, който също е печелил европейска филмова награда за режисура с филма си „Крилете на желанието“ (1988).