Само преди месец Енио Мориконе навърши 85 години. Той е роден на 10 ноеври 1928 г. в Рим в семейството на професионалния джаз тромпетист Марко Мориконе. Енио е най-голямото от петте му деца от Либера Ридолфи. Когато навършва 9 години, той постъпва в консерваторията Св. Чечилия в Рим, където в продължение на 11 години получава три дипломи – по тромпет, оркестър (фанфари) и композиране.
Едва 16-годишен Енио Мориконе заема мястото на втори тромпетист в оркестъра на Алберто Фламини, в който преди това свирел неговият баща. Започва да припечелва, свирейки по нощните клубове и хотели на Рим. А година по-късно е назначен за музикант в театър, където прави и първи опити в композирането. През 1950 г. започва да аранжира за радиото песни на популярни композитори. С обработка на музика за радио и концерти се занимава близо 10 години, след което около година отговаря за музикалния аранжимент на едно телевизионно шоу.
През 1961 година се отдава на композирането на музика за киното – предимно за италианските имитации на американските уестърни, наричани спагети уестърни. Името му се прочува след мелодиите, които съчинява за филмите на своя съученик Серджо Леоне. Първоначално двамата се подписват с псевдоними – Леоне се подвизава като Боб Робертсън, а Мориконе – като Дан Савио. Но след излизането на „За шепа долари“ двамата стават световно известни, както и спагети-уестърните, запомнящи се не на последно място благодарение на превъзходната музика на Енио Мориконе.
Ето какво споделя Мориконе за ранния период от живота си в интервюта, дадени за рускоезични медии, по време на концертите му преди месец в Москва и Минск: „В продължение на цели 27 години, преди да вляза в киното, работих практически във всички музикални жанрове и области. Правех аранжировки и оркестровки на народна музика, композирах за радиото и телевизията, а също и театрална музика, кантати и оратории, вокални и камерни произведения. Така че, в киното влязох като завършен композитор с достатъчно голям опит“.
Творческото сътрудничество между Леоне и Мориконе често е сравнявано с други подобни тандеми между режисьор и композитор, например Айзенщайн — Прокофиев, Хичкок — Хърман, Миядзаки — Дзе Хисаиси и Фелини — Рота. Впоследствие музиката, съчинявана от Мориконе, използват много активно и други италиански режисьори, сред които се открояват Бернардо Бертолучи, Пиер Паоло Пазолини, Дарио Ардженто.
След 1964 г. Мориконе работи за звукозаписната компания „RCA“, където аранжира стотици песни за знаменитости на италианската естрада като Джани Моранди, Марио Ланца, Миранда Мартино и др.
Славата на талантливия композитор бързо прехвърля океана и той е поканен в Холивуд, където пише музика за филми на световноизвестни режисьори като Роман Полански, Оливър Стоун, Брайън Де Палма, Джон Карпентър и др.

ПЕТ ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ФИЛМИ С МУЗИКА НА ЕНИО МОРИКОНЕ

През своята дълга кариера Мориконе е композирал мелодии за над 400 филма и телевизионни сериали, снимани в Италия, Испания, Франция, Германия, САЩ и Русия.
Както е известно, негови композиции звучат в почти всички филми на Серджо Леоне и Джузепе Торнаторе, 15 пъти работи с Марио Болонини, 11 – с Джулиано Монталдо, 8 - с Пиер Паоло Пазолини, по 6 пъти – с Елио Петри и Анри Верньой, по 5 – с Бернардо Бертолучи и Дарио Ардженто. Може би над 50 е броят на големите кинематографисти, които са имали честта и късмета да включат негова музика в своите филми. Сред тях се нареждат и легендарни фигури на югославското кино (Александър Петрович), полското (Ежи Кавалерович), испанското (Педро Алмодовар и австрийското (Михаeл Ханеке). Два пъти си сътрудничи с руски режисьори – с Михаил Калатозов за „Червената палатка“ и Владимиром Хотиненко за „72 метра“. Той е авторът и на впечатляващите саундтраци к прочути филми като „Дни на жътва“ на Терънс Малик, „Нещото“ на Джон Карпентър, „Обезумял“ на Роман Полански, „Завой“ на Оливър Стоун. 
Като филмов композитор той е петкратно номиниран за „Оскар“ и получава престижното отличие през 2007 г. за цялостния си принос в киноизкуството. Освен това, през 1987 г. за музиката към филма „Недосегаемите“ е удостоен със „Златен глобус“. 
Сред стотиците филми в които звучи негова музика, се открояват: „За шепа долари“, За няколко долара повече“, „Добрият, лошият и злият“, „Имало едно време на Запад“, „Имало едно време в Америка“, „Мисията“, „Малена“, „Декамерон“, „Професионалистът“, „Недосегаемите“, Ново кино „Парадизо“, „Легенда за пианиста“, тв-сериала „Октопод“. 
През 1995 г. Венецианският кинофестивал го награждава с почетен „Златен лъв“ за цялостно творчество. А само преди няколко дни колекцията с неизброими отличия на Мориконе се увеличи и с европейската филмова награда за музиката към новия филм на Джузепе Торнаторе „Най-добрата оферта“. Знаменитият композитор ще композира и музиката за бъдещия проект на любимия си режисьор – филма „Ленинград“. 
Независимо от своята напреднала възраст, Мориконе продължава да работи с неотслабващо темпо. Той твърди, че няма никаква тайна за неговия успех и смята, че понятието вдъхновение е романтична идея. Нещата са далеч по-прозаични, според него. Изискват се много труд, опит и знания.

От 1956 година досега Енио Мориконе живее с Мария Травиа, от която има 4 деца. Един от синовете му, Андреа, също е композитор и диригент, когото самият Мориконе не успява да разубеди да не се посвещава на тази тежка професия. „Трябва да се учи много години. В крайна сметка мнозина стават добри музиканти, но малцина - добри композитори“, - пояснява той. Андреа, според него, е натоварен едва 20 процента, изпълнявайки отвреме-навреме някакви поръчки, поради което може да се каже, че е „полубезработен“, шегува се маестрото. 
Другият му син, Джовани, е режисьор, който преди време се занимавал с документално кино. Но и той в момента няма постоянна работа. Дъщерята, Александра, има медицинско образование, но също не работи, защото се е посветила на отглеждането и възпитанието на децата си. А най-големият син на маестрото, Марко, е сътрудник в сдружение по авторско право. „Така че, от четирите ми деца, само той има постоянна работа. Но за Италия в момента това е нормално: ситуацията в страната е такава, че има работа само за около 30 процента от младите хора“, - отбелязва Мориконе.