Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЕЛИЗАБЕТ ТЕЙЛЪР – ХОЛИВУДСКАТА ИКОНА


27.02.2016  Текст:  Красимир Кастелов

ГОДИШНИНИ

   

 

                        „Аз търсех Бог, а намерих Елизабет Тейлър“ (Педро Алмодовар)

Навършиха се 84 години от рождението на една от безспорните холивудски икони  - ЕЛИЗАБЕТ ТЕЙЛЪР. С нейната смърт на 23 март преди пет години бе затворена окончателно и последната страница, напомняща за златната ера на Холивуд. Тя бе истинско олицетворение на класическото понятие за звезда в продължение на половин век. Животът й прилича на истинска холивудска приказка, както и на жестока мелодрама, а също и на трагикомедия и дори трилър. Осем разрушени брака и незнаен брой опустошителни романи, в които жертвата не е само тя, но и мъже от всякакъв калибър: от легендарен милиардер (Хауърд Хюз) до собственик на верига хотели (Ник Хилтън), от сенатор (Джон Уорнър) до обикновен работник (Лари Фортенски), с когото се запознава в клиника за алкохолици. 
Самолетна катастрофа отнема живота на третия й съпруг — продуцента Майк Тод, разбил се с частния си самолет, наречен в нейна чест „Щастливата Лиз“ (The Lucky Liz). 
Тежка пневмония едва не вкарва в гроба и самата актриса, когато е едва на 30-години. Сложните й отношения с Ричард Бъртън, увенчани с два брака и два развода, са белязани от силни страсти, кавги, побоища и пиянски ексцесии. 
Болестите я преследват неотлъчно през целия живот. Страда от хроническо заболяване на гърба, усложнения вследствие на чести счупвания на крехките й кости, множество операции, курсове за лечение от алкохол, наркомания, затлъстяване, стрес, сърдечни болести и дори рак.
В продължение на дълги години Тейлър живее почти като затворничка в своя разкошен дом в Бел Eър край Лос Анджелис. Едва година преди да си отиде от този свят го напуска, за да присъства в Лондон на церемония в чест на Ричард Бъртън. Там тя се разридава, щом повдигат покривалото от бюста на любимия й Дик.
                                       ПОСЛЕДНИЯТ РУНД НА БОРБАТА С БОЛЕСТИТЕ
След завръщането й в Бел Еър започва последният рунд на нейната мъчителна борба с болестите, които я променят до неузнаваемост. "Не знам кой се страхува от Вирджиния Уулф, но със сигурност от мен вече се боят всички", шегува се мрачно тя в тази връзка. Както е известно, за главната женска роля във филма на Майк Никълс „Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” Елизабет Тейлър получава повторно „Оскар“. Няколко години по-рано й връчват първия - за филма „Батърфийлд 8”. Но нейният съпруг  Ричард Бъртън не е удостоен нито веднъж с престижното отличие, въпреки че е номиниран 7 пъти. Тейлър е огорчена от тази несправедливост и след всеки пореден провал организира в негова чест „банкет на победителя”.

На 29 януари 2011 година Елизабет Тейлър отбелязва по-рано рождения си ден, опасявайки се, че няма да доживее до истинската си рождена дата — 27 февруари. Пред гостите заявява, че е нетърпелива да се пресели на небето, където повече няма да страда и ще бъде завинаги с Ричард. 
В началото на февруари рязко пада кръвното й налягане. Получава вътрешен кръвоизлив. Никой не вярва, че отпадналият й организъм ще издържи сърдечна операция. Но лекарите поемат риска. „Скоро ще видя Ричард” – казва Елизабет, преди да подейства упойката. Но, все пак, преживява операцията. Състоянието й дори се стабилизира до 8 март, когато я приемат отново в медицинския център „Сидър Синай“. Този път нейните приятели издигат лозунга: „Лиз трябва да доживее до своята 80-годишнина — 27 февруари 2012!” 
Лекарите се опитват да направят невъзможното. Поклонниците й се молят за чудо. Специален холивудски сайт публикува молитва за Лиз, в която се казва: „Боже всемогъщи! Днес нашите сърца страдат за Елизабет Тейлър, която в продължение на половин век бе американска икона...“ 
Но Бог или не чува молитвите или решава, че е дошъл моментът да я прибере. На 23 март Елизабет Тейлър умира от сърдечна недостатъчност. Несправедлива диагноза за жената, която през целия си живот прелива от свръхсърдечност!
    МЕЧТАЕ ЗА ВЕЧЕН ПОКОЙ ДО РИЧАРД БЪРТЪН
През последните няколко години знаменитата актриса страда не само физически, но и душевно, защото мечтата й да намери вечен покой до Ричард Бъртън в родния му Уелс се разбива на пух и прах в земната проза. 
Известно е, че Сали (последната съпруга на Бъртън) погребва знаменития актьор в Швейцария – недалече от вилата им в Селини. (Бъртън умира от инсулт през 1984г.) Тя не разрешава на Елизабет да присъства на погребението. Нещо повече – не изпълнява последното му желание – да бъде положен на уелска земя, където израства в семейството на беден миньор. 
Това вбесява Елизабет, която решава да купи участъка в близост до гроба на Бъртън, но Сали я изпреварва. Тя не може да се примири с факта, че дори и след като става неин съпруг, знаменитият актьор продължава да изпитва силни чувства към холивудската актриса, на която той признава в едно писмо, че годините, прекарани с нея са били най-щастливите в живота му. Елизабет го пази като светиня в нощното си шкафче цели 27 г. Знае се, че двамата обмислят възможността да се съберат за трети път – „за да си дадем още един шанс”, по техните думи.
Но това не се случва. Затова, когато усеща наближаването и на своя край, Елизабет започва да мисли как ще се съберат в отвъдното. 
„Тялото на Ричард почива в Швейцария, но сърцето му е в Уелс”, — казва тя. - И заделя значителна сума в завещанието си за разноските по евентуално съдебно дело със Сали и за пренасянето на праха на Бъртън от Швейцария в Уелс.
Но тази идея никак не се харесва на нейните четири деца, десет внука и трима правнуци, които започват да я увещават да се откаже. Обезсилена от болестта, Тейлър накрая отстъпва пред натиска им, настоявайки за компромисен вариант – да я погребат до скъпия й приятел Майкъл Джаксън, във Форест Лоун, край Лос Анджелис. 
Неочакваната смърт на краля на попмузиката е последният удар на съдбата, ускорил според мнозина и нейния край. 
     „С МАЙКЪЛ В ЗЕМЯТА, С РИЧАРД НА НЕБЕТО!“
повтаря през последните си дни Елизабет като заклинание, с което сякаш обобщава жизнения си път. Защото, ако отношенията й с Бъртън приличат на любовна поема, то тези с Джаксън са поема за дружбата. Актрисата умее да дружи също толкова истински, колкото и да обича. Сред верните й приятели са гиганти на киното, като Джеймс Дийн, Монтгомери Клифт, Рок Хъдзън, които подобно на краля на поп музиката, като че ли са програмирани за саморазрушение. Но въпреки това, тя отчаяно се опитва да ги отдалечи от пропастта, борейки се за живота им като истинска тигрица-майка. Особено за Хъдсън, за чиято ранна смърт се чувства донякъде отговорна, упреквайки се, че неволно е поощрявала хомосексуалните му контакти. (Рок Хъдзън умира от СПИН, бел.моя). 
След неговата смърт актрисата основава „Фонд Елизабет Тейлър за борба със СПИН-а“. В своето завещание заделя солидна сума за тази фондация. Не забравя и един друг фонд — Dogs Deserve Better („Кучетата заслужават повече“), защото приживе боготвори животните, най-вече кучетата и дори заявява: „Най-добрите ми партньори и приятели в киното бяха кучетата и конете“.

Елизабет Тейлър си отива от този свят много богата. Остави $600 млн., без да се броят имението в Бел Еър, колекцията от произведения на изкуството и безценните й брилянти. Но тя се притеснява много, че наследниците й ще се скарат след смъртта й. „Не искам, цялото ми състояние да отиде в джобовете на адвокати”, повтаря често тя преди да умре. 
Великата актриса нерядко напътства младите си холивудски наследнички Анджелина Джоли, Дженифър Анистън и Линдзи Лохан. Подобно на Анджелина, тя отнема Бъртън от неговата жена по време на снимки. Също като Дженифър страда за загубата на любими мъже. И като Линдзи минава през алкохолно-наркотичния ад. „Надявам се, моят жизнен опит да ви помогне да намерите себе си", им казва неведнъж тя. 
Елизабет Тейлър бе истински хамелеон. Тя можеше да бъде както истинска дама в живота, така и кучка на екрана. Но и обратното. Можеше да сменя мъжете като ръкавиците си, но и да бъде вярна до гроб. Бидейки истински хамелеон, тя обаче съумява да остане вярна на себе си. В това се крие тайната на нейния живот и слава. В това е цялата тя — Елизабет Тейлър!
Източник: моя статия във в. „ТВ Сага“ от 31 март т.г., написана по материали в чуждестранния печат


 

 



Коментари (0)