кинофестивал

• 
• Add new коментар

Остават броени дни до началото на 15-ия София Филм Фест. Но преди да започне, нека си припомним какво ни предложи предходният. Сред най-важните събития бе гостуването на прочутия италиански режисьор Джулиано Монталдо.
Монталдо е роден на 22 февруари 1930г. в Генуа. Още като студент се изявява като актьор във филма на Карло Лидзани „Внимание, бандити” (1950). По-късно става асистент-режисьор на Лидзани, както и на знаменити майстори на киното като Джило Понтекорво („Битката за Алжир“), Серджо Леоне („Имало едно време на Запад” и Франческо Рози.
През 1960г. Монталдо дебютира като режисьор с „Лов на гълъби”, участвал в конкурсната програма на кинофестивала във Венеция. Този филм, който е посветен на партизанската съпротива в Италия по времето на фашизма, не е посрещнат ласкаво от критиката, което според Монталдо се дължало на нестандартния му избор на главния герой. През 1964г. младият режисьор заснема „La moglie Svedese”, епизод от „Extraconiugale”. За филма си „Безразсъдно”, посветен на икономическия бум в Италия от ония години, Монталдо получава специалната награда на журито в Берлин през 1965г.
През 1967 работи и в Холивуд, където снима за Парамаунт „Големият удар” (с участието на Едуард Дж. Рибънсън, Клаус Кински и Джанет Лий) и ганстерския филм „Маккейн Картечницата” (1969). След като натрупва опит в американското кино, Монталдо се връща в Италия, за да направи най-напред „Бог с нас” (1969), а през 1971 г. и своя шедьовър „Сако и Ванцети” – потресаващ филм за злоупотребата с власт, за който  Рикардо Кучиола получава наградата за мъжка роля на кинофестивала в Кан.
Следващата творба на Монталдо „Джордано Бруно” (1973) също получава голямо международно признание.
През 1980 г. кариерата на италианския майстор продължава с международната тв-продукция на RAI, BBC и NBC „Марко Поло”, заснета в Италия, Средния Изток, Тибет, Монголия и Китай. Показан е в 76 страни, включително и у нас и има 7 номинации и 4 награди „Еми”.
Други негови филми са „Убийства в киносалона” (представен на Берлинале през 1978г.), „Опасна игра” (1979) „Очилата със златните рамки” (1987), „Първият ден” (1987), „Време за убийство” (1991) с Никълъс Кейдж.
През 1999г. Монталдо оглавява RAI Cinema – една от големите филмови продуцентски компании в Европа. Филмите, които прави за телевизията имат голям зрителски успех, печелят куп награди и допринасят за формирането на ново поколение италиански кинематографисти.
През 2001г. Монталдо е удостоен лично от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce, което е едно от най-големите признания в Италия.
На миналогодишния София Филм Фест Джулиано Монталдо лично представи новия си документален филм „Златото на Куба”, който е спокоен, но задълбочен разказ за най-драматичните епизоди от 50-годишната история на Острова на свободата след победата на революцията, предвождана от Фидел Кастро.
Филмът прави анализ на настоящето и се опитва да надникне в бъдещето с помощта на надеждите, очакванията и мислите на младите хора. Основният въпрос, който поставя е дали историята ще оправдае Кастро. Разбира се, това е много труден въпрос, на който вероятно не би могло да се отговори еднозначно. Може би затова и самият Монталдо се въздържа да ми отговори с „да“ или „не“, когато го попитах какво е неговото лично мнение. Да, историята, ще говори много за Кастро и в бъдеще, в това едва ли някой се съмнява. Но дали ще го оправдае или не, не можах да разбера от Монталдо. Сигурен съм обаче, че има за себе си отговор, но не иска да натрапва мнението си. По-добре е всеки сам да помисли и да си отговори, съгласно своите разбирания. Хубавото е, че филмът успява да ни накара да се замислим върху това.
След награждаването на Монталдо с наградата на Столичната община, в Дома на киното последният засега игрален филм на Монталдо, озаглавен „Демоните на Санкт Петербург”. В него Мики Манойлович се превъплъщава във великия писател Достоевски. Струва ми се, че още по-сполучливо би било, ако този превъзходен филм, бе озаглавен „Демоните на Достоевски”. Защото разкрива неговата вътрешна драма, породена от чувството му за отговорност като писател. Достоевски, който както знаем е изследвал задълбочено темата за тероризма, анархизма и социалистическите идеи, което е видимо най-ясно в романа му „Бесове”, е страдал ужасно, когато към края на живота си става свидетел на поредица от кървави атентати в Санкт Петербург. Великият писател, който винаги е проповядвал идеята, че всеки е отговорен за всичко, е обвинявал най-много себе си, че не е могъл със своето творчество да предотврати този жесток сценарий. Изпитвал е дори съмнения, че може би дори косвено го е предизвикал.
Филмът на Монталдо е силно завладяващ, държи в напрежение от първата до последната минута и това, според мен се дължи както на умелата режисура, така и на актьорското изпълнение на Мики Манойлович и не на последно място на музиката на Енио Мориконе.
 

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ НА ДЖУЛИАНО МОНТАЛДО
1962 (Tiro al piccione)
1965 (Una bella grinta)
1967 Големият удар (Ad ogni costo)
1969 Бог с нас (Dio è con noi)
1969 Маккейн Картечницата (Gli intoccabili)
1971 Сако и Ванцети (Sacco e Vanzetti)
1973 Джордано Бруно (Giordano Bruno)
1976 Агнес избра смъртта (L'Аgnese va a morire)
1979 Опасна игра (Il giocattolo)
1987 Ден първи (Il giorno prima)
1987 Очилата със златни рамки (Gli occhiali d'oro)
1989 Време за убийство (Tempo di uccidere)
2008 Демоните на Санкт Петербург (I demoni di San Pietroburgo)
2009 Златото на Куба (L'oro di Cuba)

>