Днес става на 53 години Джони Деп - суперзвездата на американското кино, който се превърна в един от най-високоплатените холивудски актьори след няколкото си превъплъщения в образа на ексцентричния пират Джак Спароу. Предлагам на вниманието на читателите на "Другото кино" текста, който публикувах по случай неговата 50-годишнина с някои малки допълнения. 

Тъжно е, че именно парите и семейните скандали са първото нещо, с което в последно време се свързва името на човека, който винаги е твърдял, че не желае да прилича на другите и в продължение на две десетилетия наистина изглеждаше като бяла врана в златната клетка, наречена Холивуд. Днес малцина биха му повярвали, ако повтори казаното преди време, че винаги се е чувствал като аутсайдер, съществуващ извън законите на звездната система. В интервю, дадено по повод премиерата в Кан на единствения му режисьорски филм („The Brave“, 1997), той заявява, че никога не би могъл да бъде като Том Круз, защото неговите филми били синоним на комерсиален успех. 
Но още след излизането на първата част на „Карибски пирати“ през лятото на 2003 година, се забелязаха първите признаци на опитомяването на този "вечен" бунтар. Споделяйки, че за него винаги са били пълна загадка маркетинговите стратегии на холивудското кино, той заявява, че филмите се правят за развлечение и не са изкуство: „Би ми се искало това да се промени, но за съжаление, е така.“

Само няколко месеца по-късно, приятно изненадан от финансовите резултати на „Карибски пирати: Проклятието на черната перла“ и от първата си номинация за „Оскар“, припомня за пореден път, че никога през кариерата си не се е стремял да се продава, добавяйки през смях: „Но всичко може да се случи, ние не можем да знаем какво ни очаква“ (West Magazine, 14 февруари 2004). 

За съжаление, тези негови думи, изречени макар и на шега, се оказаха пророчески. Не е за вярване, но е факт, че същият този Джони Деп вече трудно приема предложения за сериозни филми, заради заробващите си ангажименти към поредните продължения на „Карибски пирати“.

Разглезен от милионните хонорари, той се оттегля първоначално от проекта на Бари Левинсън "Черна служба" (Black Mass), веднага щом разбира, че няма да получи очакваните 20 млн. долара. В крайна сметка тази продукция бе реализирана, но под режисурата на Скот Купър и с участието на Джони Деп, въпреки всичко. Премиерата й у нас бе през ноември миналата година. Можем само да съжаляваме, че проектът на Бари Левинсън пропадна, защото това, което се е получило на практика никак не е задоволително. А  Джони Деп или онова, което е останало от предишното му актьорско майсторство,  се оказа напълно скрито под тоновете грим.

Жалко е, че неговият претоварен график му попречи да спази и обещанието си да играе Панчо Виля под режисурата на своя приятел Емир Кустурица. Увлечен в гонитбата на повече пари, той все не може да намери време и за друг важен проект („Моят американски любовник“), който искаше да снима Ласе Халстрьом – режисьорът на „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ - филмът, благодарение на който Деп получи международна известност. 

Какво пък, може би трябва да се опитаме да го разберем. Трудно е да плуваш срещу течението цял живот. Още повече, когато с всеки изминал ден ти става безпощадно ясно, че Холивуд се е превърнал в добре смазана машина за пари, пригодена идеално за мултиплициране на веднъж създадени образци.

„Изградих своята кариера върху провали“, - припомня Деп на онези, които го упрекват, че се е ориентирал напоследък само към комерсиални проекти. И действително - повечето от легендарните ранни филми с негово участие са касови провали, според холивудските критерии за успех. 
Това важи в най-голяма степен за „Аризонска мечта“ (Arizona Dream, 1992), „Ед Ууд“ (Ed Wood, 1994) и „Мъртвецът“ (Dead Man, 1995), при които разминаването с масовата американска публика е най-драстично. Филмът на Кустурица, например, възвръща едва $106 хиляди от 19-милионния си бюджет. Приходите от ексцентричната драма на Тим Бъртън пък са малко повече от 5 млн., а разходите - $18 млн.! Антиуестърнът на Джим Джармуш също се проваля в боксофиса със своите приходи от едва $1 млн. при 9-милионен бюджет. Но макар и провали във финансово отношение, това са филми, които си струват и които ще останат в историята на киното.  

Ситуацията се промени драстично след превъплъщението на Джони Деп в Джак Спароу от „Карибски пирати“ – ролята, която му носи два пъти единствената в американския шоубизнес награда на публиката (People's Choice), връчвана след общонационално гласуване. Името Джони Деп в днешно време вече е гаранция за касов успех, но уви - вече не и за качество. От холивудските филми, донесли над $1 милиард приходи, три са с негово участие – „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“, „Алиса в страната на чудесата“ и „Карибски пирати: В непознати води“.

КАРИЕРАТА 

ДЖОНИ ДЕП, чието истинско име е Джон Кристофър Деп II) е роден в Оуънсбъро, щата Кентъки, на 9 юни 1963 г. Той е най-малкото от четирите деца на сервитьорка и инженер от комуналните служби. Родителите му се развеждат, когато е 15-годишен и скоро след това напуска училище. Бяга често от къщи и посяга към алкохола и наркотиците. Още като тийнейджър печели популярност като член на рок-групата „The Kids“. Сред основателите е и на бандата „Пи“ (Р), създадена през 1993 г. Едва ли някой би могъл да каже как би се развил животът му, ако не бе получил възможност да се снима в киното. 
Дебютира с малка роля в „Кошмар на Елм Стрийт“ (A Nightmare on Elm Street, 1984). През периода 1987-1990 се снима в популярния тв-сериал „21 Джъмп Стрийт“ и се превръща в една от най-обещаващите млади надежди за киното. Но в този момент Джони проявява характер и не позволява на Холивуд да го обезличи. Ако тогава бе избрал масовото кино, навярно би конкурирал с успех от самото начало дори и най-ярките звезди от своето поколение, като Том Круз, например. 
Но вместо това напуска сериала, избирайки да се снима в екстравагантния проект „Cry-Baby“ (1990) на независимия режисьор Джон Уотърс. После дава ясно да се разбере, че ще продължава да търси предизвикателствата, изпълнявайки главната роля в „Едуард Ножиците“ (Edward Scissorhands, 1990) на Тим Бъртън. Невероятната игра на Деп под режисурата на този самобитен майстор на готическото кино, се превръща във визитна картичка за актьора, когото от този момент нататък ще свързват често с образа на ексцентрик, отличаващ се коренно от всички останали. Досега е участвал в 7 филма на Тим Бъртън, който винаги му осигурява превъплъщения в сложни, мрачни и странни персонажи. 
След „Едуард Ножиците“ Джони Деп продължава да се снима в авторски филми и на други режисьори, като Емир Кустурица („Аризонска мечта“), Ласе Хелстрьом („Защо тъгува Гилбърт Грейп“), Джим Джармуш („Мъртвецът“ и др. 
През 1993 г. в неговия клуб „Viper’s Room“ в Лос Анджелис умира от предозиране с наркотици приятелят му - младият актьор Ривър Финикс. По това време Деп се разделя с Уинона Райдър, с която се запознава по време на снимките на „Едуард Ножиците“.
През 1997 г. играе редом с легендарния Ал Пачино в ганстерската драма „Дони Браско“ (Donnie Brasco), а през следващата година изненадва своите почитатели с ролята си в култовия филм на Тери Гилиам „Страх и омраза в Лас Вегас” (Fear and Loathing in Las Vegas, 1998), заснет по едноименната книга на Хънтър Томпсън. 
През 2011 година се появява на екрана пак в образа на странстващ журналист в нова екранизация по същия автор, озаглавена „Дневникът на едно пиянде“ (The Rum Diary). По време на снимачния период се запознава с 26-годишната актриса Ембър Хърд, която скоро му става любовница. 
Следва поредната му поява във филм на Тим („Тъмни сенки“), експлоатиращ модната вампирска тема. А през лятото на 2013-а излезе невероятно скъпият приключенски филм "Самотният рейнджър" (The Lone Ranger) – поредният блокбастър на режисьора на „Карибски пирати“ Гор Вербински, разчитащ отново чрез Джони Деп да привлече милиони зрители в киносалоните. Само че този път сметките нещо се объркаха и филмът се провали с гръм и трясък, осигурявайки едва $89,3 млн. приходи от разпространението в американските киносалони при разходи за своето производство от $215 млн.

ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ

Връзката на Деп с французойката Ванеса Паради е най-дългата от многото любовни афери в неговия бурен живот. Тя продължава близо 14 години, но така и не е „узаконена“ чрез брак, въпреки че им се раждат две деца. Случва се точно обратното - преди две години двамата се разделиха. 
Всичко започва през 1998 г. в Париж, където Деп се снима във филма на Роман Полански „Деветата порта“ (The Ninth Gate, 1999). И преди това са се виждали, но „принадлежахме на два различни свята, той – на Америка, аз – на Франция, - споделя Ванеса Паради. - Засичахме се от време на време цели четири години, докато един ден се забелязахме.“
Моментът се оказва напълно подходящ, защото точно по това време Джони Деп приключва връзката си с Кейт Мос. Актьорът признава, че се влюбил във Ванеса, защото го накарала да се почувства като истинско човешко същество, а не като продукт на Холивуд.
„След като сключих сделка с холивудския дявол, островът се превърна в единственото място на света, където няма кино, където е само моето семейство и нормалният живот“, заявява Деп пред френския вестник „Le матin“.
За разлика от други звездни двойки, Ванеса и Джони не излагат на показ личните си отношения и затова жълтата преса рядко има за какво да ги одумва. „В рамките на своите професии може да правим всичко, но едва ли се различаваме от другите, когато сме сами“, - пояснява певицата. В интервю за сп. „Harper’s Bazaar“ тя определя връзката им като „взаимно притегляне между две родствени бунтарски души“. 
Само три месеца след запознанството им Ванеса забременява. Днес дъщеря им Лили-Роуз е на 17 години, а синът им Джак - на 14. 
„За мен тя е единствена!“, - обичаше да повтаря често Джони, чиято необузданост винаги му е пречела да установява трайни отношения с жените. Ранният му брак с гримьорката Лори Алисън продължава съвсем кратко – от декември 1983-та до началото на 1986 г. Но именно тя го запознава с Никълъс Кейдж, който му осигурява участие в кастинга за „Кошмар на Елмстрийт“ (A Nightmare on Elm Street). А после 16-годишната дъщеря на режисьора на филма Уес Крейвън, която била очарована от огромните тъжни очи на Джони, помолила баща си да се довери на симпатичния дебютант. Останалото, както се казва, е история, която вместо да се превърне в един чудесен прецедент за Холивуд,  за пореден път доказва могъщата сила на парите, опитомяваща и най-непокорните бунтари. 
Защото след окончателната си раздяла с Ванеса Паради, с която живя цели 14 години, Джони попадна в прегръдките на значително по-младата от него актриса Амбър Хърд (Amber Heard). Нещо повече, дори се ожени за нея на 3 февруари миналата година, след като не се реши на тази стъпка през толкова дългото си съжителство с Ванеса Паради, която е майка и на двете му деца. Според жълтите медии, които следят отблизо живота на звездите, Джони Деп предложил брак на Амбър Хърд след премиерата в Япония на поредния филм с негово участие "Превъзходство" (Transcendence, 2014). Но както всички знаят, този брак се оказа прекалено кратък. Неотдавна Амбър Хърд поиска развод, обвинявайки Деп, че я малтретирал.
Разказвам всички тези неща, защото също са потвърждение на това, че своенравната звезда отдавна не е човекът, отдаден на киното, какъвто беше в началото на своята кариера. Сега го занимават съвсем други неща - повечeто от които са свързани с парите. И както все по-ясно личи - вече не е нищо повече от един бивш бунтар и много объркан човек. А това, според мен, се отразява на изпълненията му, които като че ли поизгубиха блясъка си от ранните му години. Но Джони Деп, все пак, е безспорен актьорски талант, който рано или късно отново ще напомни за себе си. Дано!