Мъртвецът

• 
• Add new коментар

Днес навършва 50 години Джони Деп - суперзвездата на американското кино, превърнала се в най-високоплатения холивудски актьор след превъплъщението в ексцентричния пират Джак Спароу. 

Тъжно е, че именно парите са първото нещо, с което напоследък се свързва името на човека, който винаги е твърдял, че не желае да прилича на другите и в продължение на две десетилетия наистина изглеждаше като бяла врана в златната клетка, наречена Холивуд. Днес малцина биха му повярвали, ако повтори казаното преди време, че винаги се е чувствал като аутсайдер, съществуващ извън законите на звездната система. В интервю, дадено по повод премиерата в Кан на единствения му режисьорски филм („The Brave“, 1997), той заявява, че никога не би могъл да бъде като Том Круз, чиито филми са синоним на комерсиален успех.
Но още след излизането на първата част на „Карибски пирати“ през лятото на 2003 година, забелязахме първите признаци на опитомяването на този вечен бунтар. Споделяйки, че за него винаги са били пълна загадка маркетинговите стратегии на холивудското кино, той все пак се съгласява, че филмите се правят за развлечение, а не са изкуство: „Би ми се искало това да се промени, но за съжаление, е така.“
Само няколко месеца по-късно, приятно изненадан от финансовите резултати на „Карибски пирати: Проклятието на черната перла“ и от първата си номинация за „Оскар“, след като припомня за пореден път, че никога през цялата си кариера не се е стремял да се продава, добавя през смях: „Но всичко може да се случи, ние не можем да знаем какво ни очаква“ (West Magazine, 14 февруари 2004).
И ето че неговите думи, изречени макар и на шега, като че ли започват да се превръщат в действителност. Не е за вярване, но е факт, че същият този Джони Деп вече трудно приема предложения за сериозни филми, заради ангажиментите си към поредното продължение на „Карибски пирати“. Буквално преди дни бе разпространена и новината, че се е отказал от участие в снимките на новия филм на Бари Левинсън („Black Mass“), след като е разбрал, че няма да получи очакваните 20 милиона долара. Заради претоварения си график не успява да спази и обещанието си да играе Панчо Виля под режисурата на Емир Кустурица. Увлечен в гонитбата на повече пари, не може да намери време и за друг важен проект („Моят американски любовник“), който иска да снима Ласе Халстрьом – режисьорът на „Защо тъгува Гилбърт Грейп“.
Какво пък, може би трябва да се опитаме да го разберем. Трудно е да плуваш срещу течението цял живот. Още повече, когато с всеки изминал ден ти става безпощадно ясно, че от фабрика за мечти, Холивуд се е превърнал в добре смазана машина за пари, пригодена за мултиприциране на вече създадени образци.

„Изградих своята кариера върху провали“, - припомня Деп на онези, които го упрекват, че се е ориентирал към комерсиални проекти. И действително - повечето от легендарните филми с негово участие са касови провали, според холивудските критерии за успех.
Това важи в най-голяма степен за „Аризонска мечта“ (Arizona Dream, 1992), „Ед Ууд“ (Ed Wood, 1994) и „Мъртвецът“ (Dead Man, 1995), при които разминаването с американската публика е най-драстично. Филмът на Кустурица, например, възвръща едва $106 хиляди от своя 19-милионен бюджет. Приходите от ексцентричната драма на Тим Бъртън са малко над 5 млн., а разходите - $18 млн. Антиуестърнът на Джим Джармуш също се проваля в боксофиса, възвръщайки едва $1 млн. от 9-милионния си бюджет.
Ситуацията се променя драстично след превъплъщението на Джони Деп в Джак Спароу от „Карибски пирати“ – ролята, която му осигурява на два пъти единствената в американския шоубизнес награда на публиката (People's Choice), връчвана след общонационално гласуване.
Името Джони Деп в днешно време е най-сигурната гаранция за касов успех. От 11-те холивудски филма, донесли над $1 милиард приходи, три са с негово участие – „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“, „Алиса в страната на чудесата“ и „Карибски пирати: В непознати води“.

КАРИЕРАТА 

ДЖОНИ ДЕП, чието истинско име е Джот Кристофър Деп II) е роден на 9 юни 1963 г. в семейството на сервитьорка и инженер от комуналните служби като най-малкото от четирите им деца. Родителите му се развеждат, когато е 15-годишен и скоро след това напуска училище. Бяга често от къщи и посяга към алкохола и наркотиците. Още като тинейджър печели популярност като член на рок-групата „The Kids“. Сред основателите е и на бандата „Пи“ (Р), създадена през 1993 г. Едва ли някой би могъл да каже как би се развил животът му, ако не бе получил възможност да се снима в киното.
Дебютира с малка роля в „Кошмар на Елм Стрийт“ (A Nightmare on Elm Street, 1984). През периода 1987-1990 се снима в популярния тв-сериал „21 Джъмп Стрийт“ и се превръща в една от най-обещаващите кинозвезди. Но в този момент младият Джони проявява характер и не позволява на Холивуд да го обезличи. Ако бе избрал масовото кино, навярно би конкурирал с успех от самото начало дори и най-ярки звезди от своето поколение, като Том Круз.
Но вместо това напуска сериала, избирайки да се снима в екстравагантния проект „Cry-Baby“ (1990) на независимия режисьор Джон Уотърс. После дава ясно да се разбере, че ще продължава да търси предизвикателствата, изпълнявайки главната роля във филма „Едуард Ножиците“ (Edward Scissorhands, 1990) на Тим Бъртън. Невероятната игра на Деп под режисурата на този самобитен майстор на готическото кино, се превръща във визитна картична за актьора, когото от този момент нататък ще свързват с образа на ексцентрик, отличаващ се коренно от всички останали. Досега се е снимал общо в 7 филма на Тим Бъртън, който винаги му осигурява превъплъщения в сложни, мрачни и странни персонажи.
След „Едуард Ножиците“ Джони Деп продължава да се снима в авторски филми и на други режисьори, като Емир Кустурица („Аризонска мечка“), Ласе Хелстрьом („Защо тъгува Гилбърт Грейп“), Джим Джармуш („Мъртвецът“ и др.
През 1993 г. в неговия клуб „Viper’s Room“ в Лос Анджелис умира от предозиране с наркотици приятелят му, младият актьор Ривър Финикс. По това време Деп се разделя с Уинона Райдър, с която се запознава по време на снимките на „Едуард Ножиците“.
През 1997 г. играе редом с легендарния Ал Пачино в ганстерската драма „Дони Браско“ (Donnie Brasco), а през следващата година изненадва своите почитатели с ролята си в култовия филм на Тери Гилиам „Страх и омраза в Лас Вегас” (Fear and Loathing in Las Vegas), заснет по едноименната книга на Хънтър Томпсън.
През 2011 година се появява отново на екрана в образа на странстващ журналист в нова екранизация по същия автор, озаглавена „Дневникът на едно пиянде“ (The Rum Diary). По време на снимките среща 26-годишната актриса Ембър Хард, която скоро му става любовница.
После Деп се снима за пореден път под режисурата на Тим Бъртън във филма му „Тъмни сенки“, експлоатиращ модната напоследък вампирска тема. А в началото на юли се очаква премиерата на „Самотният рейнджър“ (The Lone Ranger) – поредният блокбастър на режисьора на „Карибски пирати“ Гор Вербински, разчитащ отново чрез Джони Деп да привлече милиони зрители в киносалоните.

ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ

Връзката на Деп с французойката Ванеса Паради е най-дългата от многото любовни връзки в неговия бурен живот. Тя продължава близо 14 години, но така и не е „узаконена“ чрез брак, въпреки че им се раждат две деца. Случва се точно обратното - преди година двамата се разделят.
Всичко започва през 1998 г. в Париж, където Деп се снима във филма на Роман Полански „Деветата порта“. И преди са се виждали, но „принадлежахме на два различни свята, той – на Америка, аз – на Франция, - споделя Ванеса Паради. - Засичахме се от време на време цели четири години, докато един ден се забелязахме.“
Моментът се оказва напълно подходящ, защото точно по това време Джони Деп приключва връзката си с Кейт Мос. Актьорът признава, че се влюбил във Ванеса, защото го накарала да се почувства като истинско човешко същество, а не като продукт на Холивуд.
„След като сключих сделка с холивудския дявол, островът се превърна в единственото място на света, където няма кино, където е само моето семейство и нормалният живот“, заявява Деп пред френския вестник „Le матin“.
За разлика от други звездни двойки, Ванеса и Джони не излагат на показ личните си отношения и затова жълтата преса рядко има за какво да ги одумва. „В рамките на своите професии може да правим всичко, но едва ли се различаваме от другите, когато сме сами“, - пояснява певицата. В интервю за сп. „Harper’s Bazaar“ тя определя връзката им като „взаимно притегляне между две родствени бунтарски души“.
Само три месеца след запознанството им Ванеса забременява. Днес дъщеря им Лили-Роуз е на 14 години, а синът им Джак - на 11.
„За мен тя е единствена!“, - повтаря често Джони, чиято необузданост винаги му е пречела да установява трайни отношения с жените. Единственият му брак досега (с гримьорката Лори Алисън) продължава съвсем кратко – от декември 1983-та до началото на 1986 г. Но именно тя го запознава с Никълъс Кейдж, който му осигурява участие в кастинга за „Кошмар на Елмстрийт“ (A Nightmare on Elm Street). А после 16-годишната дъщеря на режисьора на филма Уес Крейвън, която била очарована от огромните тъжни очи на Джони, помолила баща си да се довери на симпатичния дебютант. Останалото, както се казва, е история, която вместо да се превърне в един чудесен прецедент за Холивуд,  за пореден път доказва могъщата сила на парите, опитомяваща и най-непокорните бунтари.