90 години навърши ДЖИНА РОУЛАНДС (Gena Rowlands), партньорката на Питър Фолк от знаменития филм на Джон Касаветис „Жена под влияние“ (1974).  Определено това е най-недооценената женска роля в историята на киното. Нито за това си изпълнение, нито за ролята си и в „Глория“ шест години по-късно, Джина Роуландс не получава наградата "Оскар", която безспорно заслужава. 
Но би могло и да се приеме, че тази несправедливост спрямо нея е донякъде резултат на изключително високото равнище на киното през 70-те години на миналия век. Днес е невъзможно дори да си представим подобна конкуренция на тази през 1974-а, когато Джина Роуландс е номинирана за пръв път за най-престижното отличие. Нейни съпернички тогава са Фей Дънауей и Елън Бърстийн, които не по-малко заслужават наградата за превъзходните си роли в „Китайски квартал“ и „Алис вече не живее тук“. Тогава побеждава Елън Бърстийн, според мен напълно заслужено, но кой може да каже, че ако бяха дали наградата на Джина или на Фей, това не би било също напълно заслужено. Докато преди 11 години станахме свидетели на победата на Сандра Бълок в тази надпревара с една средна роля в един по-скоро слаб филм като „Невидима зона“ (The Blind Side).

Както и да е – да се върнем на Джина Роуландс, която и през 1981 година се разминава със заслужения „Оскар“ за блестящото си изпълнение в „Глория“ отново под режисурата на своя съпруг Джон Касаветис. Впрочем несправедливо ощетяван бе приживе няколкократно и този изключителен режисьор и актьор, който е сред най-големите новатори на американското кино, сравняван неслучайно с легендарни майстори като Роберто Роселини и Жан Реноар.
Джина Роуландс, която независимите критици винаги са поставяли наравно с Катрин Хепбърн и Мерил Стрийп, е родена на 19 юни 1930 г. в Медисън, щата Уисконсин (САЩ). Нейният баща бил банкер и щатски законодател, изкарал два мандата като сенатор във Вашингтон. Именно естеството на неговата работа станала причина за честите промени на местожителството на семейството на Джина.
От 1947 до 1950 година тя учи в университета на Уисконсин, след което заминава за Ню Йорк, за да продължи образованието си в Академията за драматични изкуства.
През 1952 г. започва работа като дублираща актриса на изпълнителката на главната роля в една комедийна постановка на Бродуей, а скоро след това играе в пиесата „Посред нощ” (1956-1957). Канят я и в Холивуд за участие в романтичната комедия „Високата цена на любовта” (The High Cost Of Loving, 1958).
През 1954 година се омъжва за Джон Касаветис и двамата са неразделни до неговата смърт през 1989 г. Междувременно им се раждат 3 деца – Ник, Александра и Зоуи, които също правят кариери в киното.
Джина Роуландс се снима в общо 10 филма под режисурата на Касаветис: „A Child Is Waiting" (1963), „Лица” (Faces, 1968), „Мини и Московиц” (1971), „Жена под влияние” (A Woman Under the Influence, 1974, номинация за „Оскар”), „Премиера” (Opening Night, 1977 – награда за най-добра актриса на Берлинале), „Глория” (1980, номинация за „Оскар”), „Любовни потоци” (Love Streams, 1984) и др. 
В тях тя играе роли на умни жени, чието вътрешно достойнство остава непоколебимо, независимо от изпитанията, на които са подложени. 
Освен във филмите, режисирани от нейния съпруг, Джина се изявява и като негова партньорка във филми на други режисьори - например Джулиано Монталдо (Machine Gun McCain, 1969), Лари Пиърс (Two-Minute Warning, 1976) и Пол Мазурски (Tempest, 1982).
Снимала се е в интелектуални и психологически драми под режисурата и на други знаменитости като Пол Шрайдър (Light Of Day, 1987), Уди Алън (Another Woman, 1988), Джим Джармуш (Night On Earth, 1991) и дори под режисурата на своите деца - Ник Касаветис („Тя е толкова прекрасна”, „Тетрадката”, „Alpha Dog”) и Зоуи Касаветис (Broken English, 2007). 
За мен обаче нейното най-добро изпълнение си остава ролята на доведената до лудост домакиня от превъзходния филм на Джон Касаветис „Жена под влияние”. То е вероятно и най-доброто женско превъплъщение, което съм виждал някога на киноекрана. 
Сред големите почитатели на таланта на Джина Роуландс е Педро Алмодовар, който посвети на нея, на Бет Дейвис и на Роми Шнайдер своя шедьовър „Всичко за майка ми”. Великият испански майстор признава, че сцената с катастрофата, отнела живота на единствения син на главната героиня във филма му, е своеобразно съживяване на легендарната творба на Джон Касаветис „Премиера” (Opening Night). „Този филм с Джина Роуландс разкрива по най-ярък начин взаимоотношенията между режисьор и актриса, техните фантазиите...”, казва още знаменитият режисьор.
Назависимо от напредналата си възраст до неотдавна Джина Роуландс продължаваше да се снима в киното. През 2014-а излезе 105-ият филм с нейно участие. Това е драмата "Шест урока по танци за шест седмици" (Six Dance Lessons in Six Weeks), режисирана от Артър Алън Зейделман, в която тя изпълнява главната роля. А през 2017-а се снима (навярно за последно) в късометражния филм "Unfortunate Ciscumstances" под режисурата на Трой Прайс.
В началото на 2015-а Джина Роуландс бе удостоена с награда за цялостния ѝ принос в киното от Асоциацията на кинокритиците на Лос Анджелис, а месец по-рано получи и своя звезда на "Алеята на славата" в Холивуд. На 14 ноември същата година дойде и позакъснялото признание от Американската киноакадемия, която ѝ връчи почетен "Оскар" за нейните изключителни постижения в киното.