Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЖИМ ДЖАРМУШ НА 60 ГОДИНИ


22.01.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Дух Куче

   

 

Днес Джим Джармуш навършва 60 години. Това е кинематографистът, на когото определението култов като че ли най-добре приляга. Режисьор, сценарист, актьор, продуцент, музикант, писател - той е човек-легенда, попил в себе си традициите и културата на своите предци – чехи, французи, немци, ирландци. Може би именно затова киното му е смятано по-скоро за европейско, „нехоливудско“. Пък и в неговите филми героите са по-често японци, италианци, финландци, унгарци, отколкото американци.  Изображението им нерядко е черно-бяло, историите – прости и разказани чрез една-две сюжетни линии, а времето в кадъра тече някак особено, странно. Целият екранен свят на Джармуш е непредсказуем и нереален, което не го прави по-малко истински.

60-годишнината на Джармуш е добър повод да си припомним освен филмите и някои от нещата, казани от този невероятен режисьор, продължаващ все още да е олицетворение на съвременното независимо кино.

„В края на 70-те, живеейки в Ню Йорк, ние бяхме погълнати от идеи, които бяха сходни с тези на музикантите. Ние не бяхме режисьори-виртуози, но имахме какво да кажем. И тази страст да се изкажем бе по-важна от професионализма или опита“.

„След като завърших работата над „По-странно от Рая“ ми позвъни някакъв от офиса на Дино де Лаурентис и ме покани на разговор. Влязох в кабинета му. Там имаше огромно бюро, което май беше по-голямо от моя апартамент. Не си говорихме много. Той беше твърде праволинеен. Каза ми: „Защо се опитваш да се противопоставяш на професионалните филми, снимайки любителско кино?“. А аз го попитах: „Каква е разликата между любителския и професионалния филм?“. На което той отговори: „Професионалният филм струва, най-малко, пет милиона долара“. 
Така че аз никога не съм снимал „професионално“ кино. 
Холивуд въобще не ме привлича. Не ме впечатляват басейните, нито пък „поршетата“. Имам си шевролет, произведен през 79-та година и трябва да кажа, че ми върши добра работа“.

ПЕТТЕ ЛИЧНИ ПРАВИЛА НА ДЖИМ ДЖАРМУШ

Правило номер 1.
Няма никакви правила. Начините да се направи филм са толкова, колкото са и съществуващите потенциални кинематографисти. Това е отворена форма. Освен това, лично аз никога не бих се осмелил да казвам на някого какво или как да прави нещо. Това е като да обясняваш на другите, какви трябва да бъдат религиозните им убеждения. 
Следователно, не спазвайте "правилата", за които сега четете, и гледайте на тях просто като записки, предназначени за мен самия. Всеки трябва да прави свои собствени "записки", защото не съществува един-единствен начин, за да се направи каквото и да е. Ако някой ви каже, че съществува само един път, неговият път, спасявайте се от него толкова по-далече, колкото е възможно. И във физическия, и във фиолософския смисъл.
Правило номер 2.
Не позволяйте на никого да ви се бърка. Те могат да ви помагат или да не ви помагат, но не и да ви спрат. Хората, които финансират фильми, разпространяват филми, промотират филми и представят филми — не са кинематографисти. Те не са заинтересовани да се позволява на кинематографистите да определят и диктуват начина, по който да си вършат работата. Така че и кинотворците нямат интерес да им разрешават да диктуват начините за правене на кино. Носете си оръжие, ако е необходимо.
Правило номер 3.
Продуцирането съществува, за да обслужва филмите. А не филмът трябва да служи на продуцирането. За нещастие, в сферата на филмопроизводството почти винаги всичко е точно обратно. Филмът не се прави, за да обслужва бюджета, графика, или участващите в него. Кинематографистите, които не разбират това, трябва да бъдат обесени с краката нагоре, и да ги питат – защо небето се е преобърнало.
Правило номер 4.
Създанието на филма е колективен процес. Той ви дава шанс поработите с други, чийто ум и идеи могат да са по-силни, от вашите собствени. Настоявайте да си останат фокусирани върху своята собствена функция, а не върху нечия чужда, иначе ще имате неприятности. 
Тези хора, с които решавате да обедините силите си, ако сте ги избрали правилно, могат да повишат качеството и съдържанието на вашия филм на много по-високо равнище, отколкото е по силите на один отделен човек. Ако не искате да работите с други хора, заемете се с рисуване или напишете книга. (А ако толкова много ви се иска да бъдете диктатор, мисля, че най-добре би било да се насочите към политиката...).
Правило номер 5.
Няма нищо оригинално. Крадете всичко, което ви вдъхновява или дава простор на въображението. Използвайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, стихове, сънища, случайни разговори, архитектура, мостове, пътни знаци, дървета, облаци, вода, светлина и сенки.
Но при кражбата избирайте само това, което пряко докосва вашата душа. Ако постъпвате именно така, вашите произведения (и кражби) ще бъдат автентични. Автентичността не е ценна; оригиналност не съществува. Не е нужно дори да се безпокоите как да скриете кражбата — отпразнувайте я, ако ви се у удала. Във всеки случай, помнете, че Жан-Люк Годар е казал: „Не е важно откъде взимате, а къде го слагате ".

В последния си (засега!) филм "Границите на контрола" (The Limits Of Control) Джармуш разказва за човек извън закона, който пътува из Испания по своите потайни дела. 
В интервю за сп. Dazed&Confused режисьорът споделя следното: "Следвам инстинктите си, без съзнателно да правя опити за наподобяване на стари заглавия. Факт е, че с Границите на контрола исках да направя нещо наистина различно – например, да напиша сценария по време на снимките. Започнах с 25 страници чернова на къс роман. Актьорите не знаеха нищо за своите герои – реплики, костюми, характерни особености. Самият аз не знаех какво предстои да случи с персонажите. Имаше случаи, в които пишех диалозите вечерта преди снимките."
А за изпълнителя на главната роля Исак де Банкол казва: "Близки приятели сме от 1984-та, снимали сме три филма заедно. От 15 години ми се въртеше в главата неосъзнатото желание Исак да изиграе ролята на необикновен престъпник – вглъбен, мълчалив, много силен, с мисия. Когато настъпи подходящия момент, създадох героя му на един дъх."

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание