Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЖЕРЪМИ АЙРЪНС - БУШУВАЩИЯТ АЙСБЕРГ


19.09.2017  Текст:  Красимир Кастелов

годишнина

   

 

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в малкото градче Коуз, на остров Уайт (в пролива Ла Манш). Расте в семейството на данъчен консултант и домакиня. Учи за ветеринарен лекар, но зарязва всичко и се премества в Бристол, където посещава актьорски курсове към театър Олд Вик и скоро става член на неговата трупа. Играе във всички репертоарни спектакли – от Шекспир до постановки по пиеси на модерни автори. През 1971 г. пристига в Лондон, където скоро играе Йоан Кръстителя в мюзикъла „Евангелието“. Жъне успехи като актьор в театър West End и в телевизионни спектакли.

  ПРОЧУВА СЕ СЛЕД „ЗАВРЪЩАНЕ В БРАЙДСХЕД“

Дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“. Но става истински популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед" (1981) по романа на Ивлин Уо, показван навремето и у нас. 
Айрънс е изключително убедителен в ролята на образован джентълмен, външно сдържан, но с изключително ранима и чувствителна душевност. 
През 1982 г. е номиниран от Британската филмова академия за най-добър актьор в телевизионен сериал, но също и за ролята му във филма на Карел Райц „Жената на френския лейтенант“. Заедно с Мерил Стрийп – негова партньорка в тази великолепна екранизация по едноименния роман на Джон Фаулз - изпълняват по две роли: на съвременни актьори и на герои от филм, посветен на Викторианската епоха. 
В този, както в повечето от своите екранни образи, Джеръми Айрънс гради своите превъплъщения върху внезапните преходи от външна студенина към бурни емоционални изблици. Благодарение на способността си да пресъздава с лекота двойствеността на човешките характери, взривявайки мълниеносно чувства, дълбоко стаени в него, си спечелва репутацията на незаменим актьор за сложни психологически роли на благовъзпитани джентълмени, в чиито души кипят силни страсти. Подобна е ролята му и във филма „Измяна“ (1983) по сценарий на знаменития Харолд Пинтър.
Амплоато на безупречен аристократ „с двойно дъно“ му позволява да се превъплъти блестящо и в образа на Шарл Суан от екранизацията по Марсел Пруст „Една любов на Суан“ (1984). В нея героят му е преуспяващ адвокат, който пропада, заради любовното си увлечение по една проститутка (Орнела Мути). 
През същата година Айрънс дебютира на бродуейска сцена в Ню Йорк в пиесата на Том Стопард „Истинското нещо“ и получава наградата „Тони“ - театралният аналог на „Оскар“. Към средата на 80-те има няколко главни роли в спектакли на Кралския Шекспиров театър. 
През 1986 г. се снима с Робърт Де Ниро в отличения с „Оскар“ филм „Мисията“, а две години по-късно омайва специалистите с невероятното си изпълнението в ролите на двама близнаци от филма на Дейвид Кроненбърг „Смъртоносна връзка“ (Dead Ringers, 1988). За тази роля гилдията на нюйоркските критици го обявява за най-добър актьор на годината. 
През 1991 г. получава най-после и „Оскар“ за изпълнението си в съдебната драма „Обрат на съдбата“ (Reversal of Fortune), пресъздавайки двойнствения образ на едновременно обаятелен и жесток аристократ, заподозрян в убийството на съпругата си. Подобни смесени чувства предизвиква у зрителите и героят му от „Вреда“ (1992), който не устоява пред чара на годеницата (Жулиет Бинош) на сина си и става причина за жестока семейна трагедия. 
Вътрешно противоречив е и образът на обсебения сексуално негов герой от екранизацията по Набоков „Лолита“.
Междувременно Айрънс пресъздава на екрана галерия от запомнящи се образи и в други прочути филми, като „Кафка“, „Къщата на духовете“, „М. Бътерфлай“, „Умирай трудно 3“, „Открадната красота“, „Китайска кутия“, „Желязната маска“. А по-известните ленти с негово участие през последното десетилетие са: „Калас завинаги“, „Венецианският търговец“ и „Вътрешна империя“. През 1994 г. озвучава свирепия лъв Скар от анимационния хит „Крал Лъв“ и това е може би единствената изцяло отрицателна „роля“ на обаятелния актьор. 
През последните години зачестяват неговите участия във филми, заснети за телевизията, както и в сериали с историческа тематика, като „Елизабет I“ (награда „Еми“ за поддържаща роля) и „Борджиите“ (номинация за „Златен глобус“).
Интересно е неговото превъплъщение във филма за големия екран „Предел на риска“ (Margin Call, 2011), който за съжаление не бе разпространен у нас. В него той играе в компанията на Кевин Спейси, Стенли Тучи, Деми Мур и само за няколкото минути, през които е на екрана, успява да изгради впечатляващ образ на финансова „акула“, носеща отговорност за кризата, разразила се в САЩ преди няколко години.

ЖИВЕЕ ОТ 39 ГОДИНИ С ЕДНА ЖЕНА

От 1978 г. е с актрисата Шиниъд Кюсак, от която има двама сина. Първият му брак с Джулия Халам, сключен още през 1969 г. е анулиран само след три месеца. 
Изтънченият британец винаги е бил сред най-харесваните от жените актьори, не толкова заради привлекателната си външност, колкото заради изисканите си маниери. Никога не се е опитвал да се изкарва светец, признавайки, че е трудно да запазиш дискретност, когато водиш твърде бурен живот. Знаменитият актьор не е примерен съпруг, затова е просто невероятно, че съжителството му с втората съпруга е толкова продължително. Според слуховете, в момента двойката се намира във фазата на така наречения отворен брак, от което Джеръми активно се възползва. Сред последните му увлечения е хубавичка бродуейска асистентка, на която би могъл да бъде баща. 
А от многобройните му по-ранни авантюри по-известни са тези с американската актриса Тереза Ръсел (по време на снимките на „Кафка“) и с френската певица Патриция Каас, с която се снима във филма на Клод Льолуш „А сега, дами и господа“ (2002). 
Независимо, че от толкова дълго време живее в брак, Айрънс нерядко подлага на съмнение самата брачна институция. „Невъзможно е да бъдеш през целия си живот с един човек и той да е за тебе всичко, - споделя той. - Природата е заложила в нас потребността да търсим нови партньори за продължение на рода.“

Не се опитва да крие тайните на актьорското си майсторство, което според него се свежда до умението да мислиш, докато играеш, а не просто да изговаряш репликите си. „Думите възникват като продължение на мисълта. В това е целият смисъл на актьорството“, заявява звездата.
„Бих пожелал на всеки да намери своя, неповторим път. Да се научи да изразява своите мисли, а не да повтаря чужди. И всичко да чувства със сърцето си. Ако следвате неговия зов, а не желанието си да забогатеете или да се прославите - тогава имате шанс“, казва още Джеръми Айрънс.
Интересен е и отговорът му на въпроса: защо в днешно време хората проявяват толкова голям интерес към живота на фамилии, като Борджиите? 
„Стремежът към световно господство и борбата за власт продължават да са главни теми в обществото. Навремето Ватикана е бил нещо средно между това, което днес са Вашингтон и Страсбург. И хората са ходели там, както ходят в наши дни да молят за нещо президента или пък да защитават правата си в съда в Страсбург. Кралят на Франция също е очаквал чрез Ватикана да реши своите проблеми. А когато Колумб открива Америка, испанският крал е помолил папата да благослови завладяването на новия континент. Да не говорим и за това, че повечето крале са се надявали на неговото височайше разрешение, когато са искали да се разведат.“
"Поведението на могъща фамилия като Борджиите вероятно шокира повечето зрители, но не може да се отрече, че нейният живот е отличен материал за добър телевизионен сериал", - добавя Айрънс и уточнява, че искрено се надява сега действащият папа да не се държи като своя далечен предшественик Александър VІ (Родриго Борджия).

ЕПОХАТА НА БОРДЖИИТЕ

Това е време на върхове и падения – някъде към края на 15-ти и началото на 16-ти век. Епохата на Да Винчи и Микеланджело, на просвещение и недостижимо интелектуално превъзходство. Но и на тотално беззаконие, войни и неописуем разврат. В центъра на световния ред е Ватикана - арбитър на конфликти между кралства и империи. В сърцето на папската държава е мъж, чийто стремеж за власт и богатство превръща името на неговата династия в синоним на най-черните страници от историята на стара Европа. Борджиите са испанска фамилия от Валенсия, превзела трона на Свещения град, за да управлява християнския свят със страх и респект, чрез война за власт с всички средства: интриги, насилие, убийство, предателство, лъст, кръвосмешение, вяра и отмъщение - сред ренесансовия разцвет на изкуствата и науката.

Родриго Борджия е следващият (след смъртта на Инокентий VIII) римски папа, който приема името Александър VІ. Децата му са обречени да следват волята му до смърт. Най-големият е Джовани Борджия - горделив и мързелив, безскрупулен сексуален хищник. По-младият е Чезаре - раздвоен между вярата, която не го зове и насилието, което го призовава като втора сянка. Сестра им Лукреция Борджия добре познава и използва силата на женската сексуалност. Най-малкият Джофре е невинно дете, родено в скандална фамилия, заобиколена от политически и религиозни врагове. Ще успее ли Родриго Борджия със своята силна вяра да устои на изкушенията на плътта и да укрепи династията, чиято съдба люлее останалия свят. Освен с приближени кардинали и представители на великите сили, папата воюва с алчността на себеподобните си, които се опитват да разделят фамилията, отнемайки нейната мощ.

Джеръми Айрънс е от малкото актьори в световното кино, които остаряват красиво и продължават да се снимат много активно. През последните години той успя да направи още няколко забележителни екранни превъплъщения, макар и не в главни роли. Например във филми, като "Човекът, който познаваше безкрайността" и "La corrispondenza", а и тепърва предстои да бъдат завършени още няколко филма с негово участие ("Тне Batman", "Monumental", "Червената лястовица" и др.)  



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание