ПОРТРЕТИ

• 
• Add new коментар

Джейн Фонда е сред американските актриси, която по-възрастните любители на киното у нас познават най-добре. Защото, въпреки оскъдния внос на филми от САЩ, по времето на социализма бяха прожектирани всички най-известни ленти с нейно участие: „Кет Балу“ (1965), „Преследването“(1966), „Уморените коне ги убиват, нали?“ (1969), „Клут“ (1971), „Джулия“ (1977), „Китайският синдром“ (1979), „Край златното езеро“ (1981). Списъкът наистина впечатлява, особено на фона на отсъствието от нашите екрани на филми с други прочути холивудски звезди от поколението на Фонда, като Джина Роуландс, Одри Хепбърн, Елън Бърстин, Натали Ууд...
Причината за фаворизирането на Джейн Фонда по времето на студената война се крие във факта, че тя участваше в остри, социално критични творби, което естествено се харесваше на идеологическите ни цензори. А и самата аткриса бе сред най-ревностните политически активисти в движението за човешки права и борбата срещу войната във Виетнам. Мнозина от нейните сънародници още не искат да й простят посещението на вражеския Ханой в началото на 70-те години, където се фотографира край зенитните установки, насочени срещу американските самолети и открито защитава комунистическото правителство на Виетнам. Не са малко обаче и онези (предимно жени!), които винаги са се възхищавали на силата й да отстоява своите убеждения, въпреки негативните обществени реакции.
Независимо от това кой какви чувства изпитва към нея, не може да се отрече че Джейн Фонда е изключителна жена, наложила се като една от най-големите драматични актриси, революционизирала индустрията за видеозаписи, повлияла върху здравеопазването, въодушевила милиони искреността и ентусиазма си, пробуждайки ги за обществена активност.
Нейният живот, все пак е загадка, защото въпреки откритото й бунтарство срещу официалната политика на Вашингтон и несъобразяването с мненията на експерти от всякакъв калибър, тя винаги постига своите цели – при това в най-различни сфери от живота. И макар че расте под тежката сянка на властния си баща - знаменитият холивудски актьор Хенри Фонда - успява да го надмине в почти всичко, надмогвайки комплексите си, за които й той носи определена отговорност. Неодобрението му, например, към нейната външност през тинейджърските години, допринася за анорексията, от която страда дълго време, според собственото й признание.
Бъдещата актриса е едва 12-годишна, когато се самоубива майка й, научавайки, че Хенри Фонда възнамерява да я напусне, за да се ожени за друга. Дълго време крият от Джейн и от по-малкия й брат Питър жестоката истина за семейната трагедия, внушавайки им, че майка им е починала от сърдечен пристъп. Ето защо, щом научава причината за нейната смърт, Джейн Фонда се отчуждава още повече от прочутия си баща.
Успехите й като актриса не се дължат на някакъв изключителен талант или физическа красота, а на огромното й желание да се усъвършенства с цената на всичко. Още след първата си сценична изява на 21-годишна възраст, тя се зарича да стане велика актриса.
Парадоксалното е, че успява да доближи съвършенството в почти всяка сфера, на която се посвещава, изграждайки си имиджа на една от най-противоречивите личности на своето време.
Благодарение на филми като „Барбарела“ (1968) се превръща в нестандартен секс символ в началото на филмовата си кариера. После се преобразява в отявлена революционерка, а след 40-те печели огромна популярност и пари с упражненията си по аеробика, разпространявани в милионни тиражи на видеокасети по целия свят. Фонда се занимава с всичко това, без да прекъсва кариерата си на актриса и независим продуцент.
Но колкото и да е странно, въпреки пословичната си независимост, тя е вярна и покорна съпруга на тримата си изключително властни мъже.
С първия от тях - френският режисьор Роже Вадим – се запознава в Париж през 1962 г. и още същата нощ преспива с него. „От страст сърцето ми щеше да се пръсне. Роже ме дари с нещо изключително - той ме събуди сексуално”, признава актрисата в една от мемоарните си книги. Прочутият бонвиван, завоювал преди нея жени като Брижит Бардо и Катрин Деньов, не спира с любовните си похождения и след брака. За да му угоди, тя се съгласява на тройки в леглото. „Играех любовната игра с артистична жар като на снимачна площадка. И жените, подбрани от съпруга ми, обикновено се влюбваха в мен”, пише Джейн. Тя споделя още, че винаги е предпочитала властните мъже, вероятно защото в тях се опитвала да открие баща си, от когото винаги се е възхищавала, въпреки неговата студенина и безмилостна ирония към килограмите й като тинейджърка.
През 1973 г. напуска Роже Вадим и заедно с дъщеря им Ванеса се завръща в САЩ, където скоро се омъжва за политическия активист и критик на американската политика във Виетнам Том Хейдън. Въпреки безцеремонното му отношение и множеството изневери, Джейн живее с него цели 16 години, вероятно в името на сина им Трой, който днес е актьор. Все пак, през 1989-та се развежда и с него, за да се омъжи две години по-късно за още по-властния и напълно различен по убежденията си от нея Тед Търнър – основателят на телевизия Си Ен Ен. Той също си позволява сексуални забежки, което става причина да заживеят отделно още след петата година на брака им, който е разтрогнат официално през 2001-ва.
„Имах трима властни съпрузи и живеех, за да им угаждам. Стига! Сега угаждам на себе си с един прекрасен човек, който не е мачо”, казва Джейн за Ричард Пери – музикалният продуцент, с когото живее в момента.
Неотдавна прочутата актриса издаде поредната си автобиография, озаглавена „Прайм тайм”, в която говори откровено за значението, което въпреки напредналата си възраст, отдава на секса. Според нея, заедно с наследствеността и парите, именно сексът е  сред най-важните условия за запазването на привлекателната й външност. В интервю за „The Daily Mail“ тя признава, че без наличието на достатъчно средства не би могла да поддържа тялото си такова, какво е днес. Но дори и най-скъпите пластични операции не могат да помогнат, ако нямате добри гени, уточнява Фонда. Има и още един фактор - сексът. Джейн не крие, че продължава да е сексуално активна. Защото няма по-голям еликсир за подмладяването на една жена от това - да се чувства желана.

ЗАВРЪЩАНЕ НА ЕКРАНА

През 1995 г. британското филмово списание „Empire“ нареди Джейн Фонда сред 100-те най-сексуални звезди в историята на киното (21 място), а през 1997 г. я класира и сред стоте най-велики киноактриси.
През своята кариера Джейн Фонда е 7 пъти номинирана за „Оскар“, като два пъти получава заветната награда – за ролите си във филмите „Клут“ (1971) и „Завръщане у дома“ (1978).
След брака си с Търнър решава да се оттегли завинаги от киното и да се отдаде на семейството си. Но след раздялата им се завръща към любимата професия, насочвайки се изненадващо към комедийни превъплъщения във филми, като „Свекървище“ (2005) и „Правилата на Джорджия“ (2007).
Догодина ще излязат още две продукции с нейно участие – френската комедия „И ако всички живеехме заедно“ (Et si on vivait tous ensemble) и холивудската драма на прочутия режисьор Брус Бересфорд „Мир, любов и недоразумение“ (Peace, Love, and Misunderstanding).
След развода си с Тед Търнър знаменитата актриса възобновява и политическата си активност, напомняйки за своята бунтарска младост. Тя се противопоставя на израелско-палестинския конфликт и на войната в Ирак. Подкрепя и някои феминистки течения.
Източник: моята статия за Джейн Фонда във в. "ТВ Сага" от 15.12.2011