Джеймс Дийн

• 
• Add new коментар

Навършиха се 80 години от рождението на Джеймс Дийн - безпрецедентна култова фигура не само за американското, но и за световното кино. Вероятно за това допринася и ранната му трагична гибел, обвила с романтичен ореол личността му.
Джеймс израства в Мериън, щата Индиана. Едва 9-годишен е, когато умира майка му. Учи в Калифорнийския университет и шлифова актьорското си майсторство в театралната трупа на Джеймс Уитмор, а по-късно (1951) и в прочутото „Актърс студио” на Лий Страсбърг, където се запознава със своя кумир Марлон Брандо, чийто стил на игра се опитва да усвои. Отначало играе в телевизионни постановки, а по-късно и в спектакъла „Аморалният“ (1954) на Бродуей. Преминава през кастинг за киностудията „Уорнър брадърс“, снима се в три филма и ... загива нелепо в автомобилна катастрофа на 30 септември 1955 г.
Трите филма, в които изпълнява главни роли са: „На изток от рая“, „Бунтовник без кауза“ и „Гигант“, но само първият от тях излиза по екраните на САЩ преди трагичната му смърт.
Във филма на Елия Казан „На изток от рая” (1955) Джеймс Диин се превъплъщава в младеж, опитващ се да спечели уважението и любовта на баща си и да върне майка си, която отдавна е напуснала семейството. Безпрецедентната искреност и емоционалност на героя му, който не е в състояние да приеме грубостта и лицемерието на живота, както и неразбирането на възрастните, оказват силно влияние върху младежката публика през 50-те години и превръщат Дийн в емблема на новото изгубено поколение на Америка.
Номиниран е за „Оскар“, но през 1956-а статуетката получава Ърнест Боргнин за главната роля във филма „Марти”.
Вторият филм с Дийн „Бунтовник без кауза“ (1955, реж. Никълъс Рей) също има голям успех и продължава да бъде сред филмите, които не остаряват с времето. Неговото блестящо изпълнение на ролята на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения, направена през 2006г.
В „Гигант“ (1956, реж. Джордж Стивънс) Джеймс Дийн представя великолепно деградацията на своя герой след внезапното забогатяване и пълното му отчуждаване от хората. Трагичният финал разтърсва силно американската аудитория и превръкща Дийн в непомръкваща икона на киното. За изпълнението си в този филм е номиниран отново за „Оскар“, но пак не му дават престижното отличие (макар и посмъртно!). Наградата получава Юл Бринер за ролята си във филма „Кралят и аз”.
За краткия живот на Джеймс Дийн са написани много книги, спомени, изследвания, а хиляди негови поклонници продължават да ходят на поклонение на гроба му в Индиана.
И днес повече от половин век след неговата смърт интересът към личността на този невероятен актьор не намалява. Излязоха някои биографии, според които Джеймс Дийн е бил бисексуален, а за немалка част от хомосексуалистите по света той е класическа гей-икона. Името на Дийн се споменава и в десетки популярни песни – например в репертоара на прочутата група „Eagles” има хит, озаглавен „James Dean”. От септември 2005 г. кръстовището между шосетата 41 и 46 в калифорнийската местност Cholame, където загива актьорът, носи неговото име.
През 1976-а е излъчен телевизионният филм „Джеймс Дийн“, заснет по книгата на неговия приятел Дж. Баст. За Дийн са направени още няколко чудесни документални кинобиографии, а знаменитият режисьор Робърт Олтман му посвети своя игрален филм – „Върни се, Джими Дийн“ (1982).