От другата страна

• 
• Add new коментар

На 22 април навърши 75 години Джак Никълсън – холивудската звезда, която от десетилетия омайва зрителите по целия свят с необикновената сила на своя талант и е рекордьор сред американските актьори с трите си награди "Оскар" и общо 13 номинации.
Последният филм с негово участие (засега!) е романтичната комедия „Как да разбера“, заснета преди две години и излязла у нас през февруари 2011-та. В нея той изпълнява поддържаща роля (в главните са Оуен Уилсън, Рийз Уидърспун и Пол Ръд) на богат, егоистичен магнат, готов да изпрати сина си в затвора за престъпление, извършено от самия него.
И предишното му появяване на екрана през 2007 г. бе също в комедия – „Ритни камбаната с финес“ - в която заедно с Морган Фрийман са трогателно смешни онкоболни старци, правещи всичко възможно да се порадват още на живота.
Интересно е, че с напредването на възрастта, Джак Никълсън все по-често играе в лековати, жизнеутвърждаващи романтични комедии. „В началото на кариерата си се примирявях с ролите, до които успеех да се докопам, независимо какви бяха. И когато дойде моментът, в който можех да избирам, вече бях осъзнал, че добрият актьор не трябва в никакъв случай да бъде еднотипен. Затова се стремя да правя различни неща – не само драми, но и комедии“, обяснява той.
Но това е и причината за раздвояването на многобройните му почитатели. Повечето навярно ще го запомнят с драматичните и дори демоничните му превъплъщения във филми, като „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), „Сиянието“ (1980), „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1981), „Батман“ (1989), „Вълк“ (1994), „От другата страна“ (2006), докато за немалко от тях ще си остане неотразимият чаровник от превъзходни романтични филми, като „Думи на нежност“ (1983) и „Колкото – толкова“ (1997).
Все пак през най-силните години от своята кариера Джак Никълсън се откроява основно с невероятното си умение да пресъздава обаятелни, но отрицателни персонажи. На зрителите винаги им е било интересно да го видят в поредното въплъщение на злото и порочността. Тази линия в творчеството му се задълбочава след края на 70-те години, през които си спечелва световна слава с блестящите си изпълнения в „Пет леки пиеси“ (1970), „Последният наряд“ (1973), „Китайски квартал“ (1974), „Професия-репортер“ (1975) и „Полет над кукувиче гнездо“ (1975).
През 1980 г. Никълсън изненадва всички с ролята си във смразяващия филм на Стенли Кубрик „Сиянието“. В него за пръв път хипнотизира публиката с неподражаемата си демонична усмивка и лекотата, с която изкарва на повърхността зловещата страна на човешката природа. Впоследствие във „Вещиците от Истуик“ (1987) отново практически без думи пресъздава образа на самия похотлив дявол. Върхът на тази „дяволска“ тенденция в неговата кариера е Джокера от „Батман“ (1989). Серията от ярки, отрицателни персонажи, е продължена с филми, като „Доблестни мъже“ (1992), „Хофа“ (1992) и „Вълк“ (1994), за да достигне своя апогей в ганстерската драма „От другата страна“ (2006). В нея под умелата режисура на Мартин Скорсезе той изпълнява може би последната си запомняща се роля на злодей. Според мен, неговият Франк Костело се нарежда сред най-убедителните реалистични образи на мафиоти в цялата история на киното. Любопитно е, че двайсет години по-рано във филма на Джон Хюстън „Честта на фамилията Прици“ Никълсън също играе мафиот, представяйки го по съвсем различен, почти пародиен начин.

Дори и днес на своите 74 години Джак Никълсън още пази прословутия си бунтарски дух, който му създава от младини имиджа на непреклонен противник на всякакви правила и условности. „Мразя да ми казват какво да правя. Веднага започвам да се съпротивлявам“, - признава той. Но не смята, че определението „бунтар“ отговаря съвсем точно на поведението му. „Аз по-скоро се определям като човек, който агресивно преследва щастието си“, - уточнява в едно от редките интервюта, които е давал.
„Аз съм човек с две лица – едното е за пред хората, а другото си е истинското и него не го показвам на публични места. Точно затова никога не давам интервюта за телевизията – за да не може публиката да разгадае истинската ми същност. Само най-близките ми приятели знаят какъв съм в действителност“, - казва още актьорът.
Джак Никълсън е роден в Ню Йорк от 17- годишната танцьорка на име Джун Никълсън, която го поверява на своите родители, за да не провали кариерата си. Истината за това, че баба му не е негова майка, а голямата му сестра всъщност е негов родител, актьорът научава едва на 37-годишна възраст от един журналист на сп. „Тайм“.
„Бях отгледан изцяло от жени. Баба ми притежаваше салон за красота и съм прекарал повечето от времето си там. Тя ме научи на добри маниери - как да се държа сред жени, какво харесват жените. Аз съм невероятно добре възпитан и любезен - и заради това съм изключително признателен за начина, по който съм израснал“, - твърди Никълсън, който никога не се опитва да разбере кой е истинският му баща.
Пробива в киното с роля във „Волният ездач“ (1969) – режисьорски дебют на актьора Денис Хопър - също такъв бунтар като него, който впоследствие става един от най-близките му приятели. Именно за превъзходното си изпълнение като адвоката-пияница от неговия филм Никълсън получава за първи път номинация за „Оскар“ (досега е бил номиниран 13 пъти за престижното отличие и го спечелва три пъти – за главните роли в „Полет над кукувиче гнездо“ и „Колкото-толкова“, и за поддържащата роля в „Думи на нежност“).

Джак Никълсън твърди, че харесва всичките си филми (общо 76!) и ако има възможност да се върне назад, би изиграл пак същите роли (Вижте тук някои от най-известните му превъплъщения). Нереализираните му мечти са свързани основно с исторически персонажи и най-вече с образа на Наполеон, който така и не успява да пресъздаде на екрана до днес. Известно е, че великият Стенли Кубрик е обмислял да заснеме филм за Бонапарт с Никълсън в главната роля.
„Винаги споря с режисьорите относно това как трябва да бъде направен даден филм и какви решения трябва да се вземат за различните сцени. Но, честно казано, споровете, които съм печелил досега, са твърде малко“, - признава актьорът. Това е малко изненадващо, като имаме предвид непреклонния му характер. Но не трябва да забравяме, че Никълсън работи с някои от най-големите режисьори в историята на киното – Милош Форман, Стенли Кубрик, Микеланджело Антониони… И всеки от тях се откроява с оригиналните си идеи за киното, които е невъзможно да бъдат оборени. Дори и от демоничен чаровник като Джак Никълсън.

Източник: интервю на Никълсън за „Дейли мейл“ и моя материал за в. "ТВ Сага" от 28 април т.г.