Днес (22 април) навършва 77 години Джак Никълсън – холивудската звезда, която от десетилетия омайва зрителите по целия свят с необикновената сила на своя талант и е рекордьор сред американските актьори с трите си награди "Оскар" - две за главните роли в "Полет над кукувиче гнездо" и "Колкото-толкова" и една за поддържаща в "Думи на нежност". По този показател отстъпва само на Даниел Дей-Луис, който има 3 оскара за най-добър актьор в главна роля, но той е британец (с майка англичанка и баща ирландец). 
Последният филм с негово участие (едва ли ще го видим отново на екрана, за съжаление) е романтичната комедия „Как да разбера“ (How Do You Know), заснета през 2010-а и излязла у нас през февруари 2011-а. В нея той изпълнява поддържащата роля (в главните са Оуен Уилсън, Рийз Уидърспун и Пол Ръд) на богат, егоистичен магнат, готов да изпрати сина си в затвора за престъпление, извършено от самия него. 
И предишното му появяване на екрана през 2007 г. бе също в комедия – „Ритни камбаната с финес“ (The Bucket List) - в която заедно с Морган Фрийман са трогателно смешни онкоболни старци, правещи всичко възможно да се порадват още малко на живота. 
Интересно е, че с напредването на възрастта, Джак Никълсън все по-често се появява в лековати, жизнеутвърждаващи романтични комедии. „В началото на кариерата си се примирявях с ролите, до които успеех да се докопам, независимо какви бяха. И когато дойде моментът, в който можех да избирам, вече бях осъзнал, че добрият актьор не трябва в никакъв случай да бъде еднотипен. Затова се стремя да правя различни неща – не само драми, но и комедии“, обяснява той.
Но пък може би именно това е и причината за раздвояването на многобройните му почитатели. Повечето от тях навярно го боготворят за драматичните и дори демоничните му превъплъщения във филми, като „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), „Сиянието“ (1980), „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1981), „Батман“ (1989), „Вълк“ (1994), „От другата страна“ (2006). Но не са малко и хората, за които Никълсън ще си остане неотразимият чаровник от превъзходни романтични филми, като „Думи на нежност“ (1983) и „Колкото – толкова“ (1997). 
Все пак през най-силните години от своята кариера Джак Никълсън се откроява основно с невероятното си умение да пресъздава обаятелни, но определено отрицателни персонажи. На зрителите винаги им е било интересно да го видят в поредното въплъщение на злото и порочността. Тази линия в творчеството му се задълбочава след края на 70-те години, през които си спечелва световна слава с блестящите си изпълнения в „Пет леки пиеси“ (1970), „Последният наряд“ (1973), „Китайски квартал“ (1974), „Професия-репортер“ (1975) и „Полет над кукувиче гнездо“ (1975). 
През 1980 г. Никълсън изненадва всички с ролята си във смразяващия филм на Стенли Кубрик „Сиянието“. В него за пръв път хипнотизира публиката с неподражаемата си демонична усмивка и лекотата, с която изкарва на повърхността зловещата страна на човешката природа. Впоследствие във „Вещиците от Истуик“ (1987) отново практически без думи пресъздава образа на самия похотлив дявол. Върхът на тази „дяволска“ тенденция в неговата кариера е образът на Джокера от „Батман“ (1989). Серията от ярки, отрицателни персонажи, е продължена с филми, като „Доблестни мъже“ (1992), „Хофа“ (1992) и „Вълк“ (1994), за да достигне апогея на злодейските си превъплъщения в ганстерската драма „От другата страна“ (2006). Под умелата режисура на Мартин Скорсезе той изпълнява може би последната си запомняща се роля на отблъскващ със своята жестокост персонаж. Според мен, неговият Франк Костело се нарежда сред най-убедителните реалистични образи на мафиоти в цялата история на киното. Любопитно е, че двайсет и една години по-рано във филма на Джон Хюстън „Честта на фамилията Прици“ Никълсън също пресъздава на екрана образа на гангстер, представяйки го обаче по съвсем различен, почти пародиен начин.

Дори и днес на своите 77 години Джак Никълсън още пази прословутия си бунтарски дух, създал му на младини имиджа на непреклонен противник на всякакви правила и условности. „Мразя да ми казват какво да правя. Веднага започвам да се съпротивлявам“, - признава той. Но не смята, че определението „бунтар“ отговаря съвсем точно на поведението му. „Аз по-скоро се определям като човек, който агресивно преследва щастието си“, - уточнява в едно от редките интервюта, които е давал. 
„Аз съм човек с две лица – едното е за пред хората, а другото си е истинското и него не го показвам на публични места. Точно затова никога не давам интервюта за телевизията – за да не може публиката да разгадае истинската ми същност. Само най-близките ми приятели знаят какъв съм в действителност“, - казва още актьорът.
Джак Никълсън е роден в Ню Йорк от 17- годишната танцьорка и актриса на име Джун Никълсън, която го поверява на своите родители, за да не провали кариерата си. До 37-ата си годишнина той живее със заблудата, че баба му е негова майка, вярвайки че Джун е негова по-голяма сестра. Тя умира от рак през 1963-а, когато Джак е 26-годишен.
„Бях отгледан изцяло от жени. Баба ми притежаваше салон за красота и съм прекарал повечето от времето си там. Тя ме научи на добри маниери - как да се държа сред жени, какво харесват жените. Аз съм невероятно добре възпитан и любезен - и заради това съм изключително признателен за начина, по който съм израснал“, - твърди Никълсън, който никога не се е опитвал да разбере кой е истинският му баща.
Големият му пробив в киното е с превъзходната роля на адвоката от „Волният ездач“ (1969) – режисьорски дебют на актьора Денис Хопър - също такъв бунтар като него, който впоследствие става един от най-близките му приятели. Именно за изпълнението си в неговия дебютен филм като режисьор Никълсън получава и първата си номинация за „Оскар“ (номиниран е общо 12 пъти за престижното отличие и го спечелва три пъти – за главните роли в „Полет над кукувиче гнездо“ и „Колкото-толкова“, а също и за поддържащата роля в „Думи на нежност“).

Джак Никълсън твърди, че харесва всичките си филми (общо 75!) и ако има възможност да се върне назад, би изиграл пак същите роли (Вижте тук някои от най-известните му превъплъщения). Нереализираните му мечти са свързани основно с исторически персонажи и най-вече с образа на Наполеон, който така и не успява да пресъздаде на екрана до днес. Известно е, че великият Стенли Кубрик е обмислял да заснеме филм за Бонапарт с Никълсън в главната роля. 
„Винаги споря с режисьорите относно това как трябва да бъде направен даден филм и какви решения трябва да се вземат за различните сцени. Но, честно казано, споровете, които съм печелил досега, са твърде малко“, - признава актьорът. Това е малко изненадващо, като имаме предвид непреклонния му характер. Но не трябва да забравяме, че Никълсън работи с някои от най-големите режисьори в историята на киното – Милош Форман, Стенли Кубрик, Микеланджело Антониони… И всеки от тях се откроява с оригиналните си идеи за киното, които е невъзможно да бъдат оборени. Дори и от демоничен чаровник като Джак Никълсън.

Източници: интервю на Никълсън за „Дейли мейл“, мой материал за в. "ТВ Сага" от 28 април 2012 г. и сайтът biography.com