Някои го предпочитат горещо

• 
• Add new коментар

На 8 февруари Джак Лемън щеше да навърши 86 години. А миналата година светът на киното отбеляза 50 години от премиерата на „Апартаментът”, който е сред най-известните от 95-те филма в кариерата на легендарния актьор. Лемън е сред малцината в Холивуд, който има диплома от престижния Харвардски университет. Появява се за пръв път на екрана през 1954 г. Тогавашният шеф на „Колумбия пикчърс” Хари Кон му предлага да вземе псевдонима „Ленън”, за да не го майтапят заради „киселото звучене” на фамилията му („lemon” - лимон). Джак отказва саргумента, че „Ленън” ще се асоциира с Ленин - вожда на пролетарската революция.
По това време настъпват големи промени в личния живот на актьора. Разпада се първият му брак със Синтия Стоун, продължил едва 6 години. От нея има един син – Крис, койтослед време също прави кариера в киното. След раздялата с първата си съпруга Джак се влюбва до уши в друга актриса - Фелисия Фар, с която се запознава още докато работел за „Колумбия пикчърс”. Но въпреки това, му се налага дълго да я ухажва, преди тя да се съгласи да му стане жена през 1962 г. Двамата са неразделни до неговата смърт на 27 юни 2001 г. Имат една дъщеря - Къртни.
Когато заживява с Фелисия, Лемън вече е сред известните филмови комици на Америка. И все пак не се поколебава да напусне Холивуд, за да играе за много по-скромни хонорари в спектакли на Бродуей в Ню Йорк. Обича безумно театъра и винаги се опитва да съвместява ангажиментите си на кинозвезда с тези на театрален актьор.
След спечелването на първия си „Оскар” за поддържащата роля във филма „Мистър Робъртс” е просто затрупан с предложения за участия във филми, от които не бил особено очарован. Истинската сила (и дълбочина!) на таланта му оценява по достойнство само знаменитият режисьор Били Уайлдър, който му предлага една от главните роли (заедно с Тони Къртис) в комедията „Някои го предпочитат горещо” (1959).
Двамата се превъплъщават в безработни музиканти, опитващи се да избягат от мафията, защото стават свидетели на убийство. Единствената им възможност за работа е да свирят в девическа група и за целта се преобличат като жени, от което произтичат твърде „сериозни” проблеми. Единият се влюбва в певицата Шугър (актр. Мерилин Монро), но не може да ѝ признае, че е мъж; а другият (Джак Лемън) е харесван от богаташ, който пък не приема „не“ за отговор. Именно този обожател произнася знаменитата реплика „Никой не е съвършен”, след като чува признанието на Дафни (Джак Лемън), че „тя” всъщност е „той”.
Лемън е номиниран за „Оскар”, а филмът „Някои го предпочитат горещо” и до днес оглавява класациите на най-добрите комедии на всички времена.
Впоследствие се е снима многократно под режисурата на Били Уайлдър, който казва за него следното: „Джак Лемън можеше наистина всичко. Освен едно - да бъде любовник на екрана, да се целува пред камерата или пък да изпълнява увертюра на любовен акт. Това го затрудняваше много. Не защото беше лош актьр - Лемън си оставаше перфектен. Но просто го правеше ужасно, отчайващо смешно. До такава степен, че самият аз се смеех.”
Българските зрители са имали възможност да видят на големия екран доста от най-хубавите филми с Джак Лемън – от прекрасни комедии като „Аванти” (1972), до драми като „Китайски синдром” (1979) и „Безследно изчезнал” (1982). Но те едва ли познават блестящата му роля на алкохолик от „Дни на вино и рози” (1962). Този филм заслужено се нарежда сред най-добрите на тема алкохолизъм в цялата история на киното. Самият Лемън също преживява период на зависимост от алкохола, но в крайна сметка успява да се пнадмогне тази си слабост.
Не е показван у нас и "Спасете тигъра" (1973), за ролята си в който Лемън получава втория "Оскар" в кариерата си - този път за най-добър актьор в главна роля.
Освен блестящ комедиен актьор, умеещ еднакво добре да се превъплъщава и в трагични персонажи, Джак Лемън е отличен фотограф, рибар и … дори композитор. Спечелва наградата „Еми” за участието си като водещ и като пианист в тв-предаването "Това е прекрасно, това е великолепно, това е Гершуин".
През 1988 г. Американския филмов институт го удостоява с почетна награда за цялостен принос в киноизкуството. (Вижте тук церемонията по награждаването).
Чрез повечето си роли на обикновени хора, които са най-често смазани от живота, гениалният трагикомик ни помага не само да разберем по-добре самите себе си, но и да се научим да се приемаме такива, каквито сме.