Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДУМАТА „FUCK” КАТО ИЗРАЗНО СРЕДСТВО В НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ НА МАРТИН СКОРСЕЗЕ


08.01.2017  Текст:  Вергиния Милошева

ОБЗОРИ

   

Само след седмица излиза най-новият филм на Мартин Скорсезе, озаглавен "Мълчание" (Silence). Това е послужило като повод на ВЕРГИНИЯ МИЛОШЕВА (студентка по екранни изследвания и журналистика в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов) да ни припомни чрез видеоесе някои от култовите по-ранни филми на прочутия режисьор, но от гледна точка на колоритните речеви характеристики на техните „герои“. 

ДУМАТА „FUCK” КАТО ИЗРАЗНО СРЕДСТВО
В НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ НА МАРТИН СКОРСЕЗЕ

Два от филмите на Скорсезе са в топ 10 на една класация в Уикипедия на филмите с най-честа употреба на английската дума "fuck". Диапазонът от значения, в които е използвана от техните персонажи, е изключително широк и допринася за по-реалистичното им представяне на екрана. Режисьорът изгражда езиковите характеристики на „героите“ си със специално внимание и нерядко именно чрез тази особеност на изключително вулгарния им речеви изказ съумява да достигне до неподозирани дълбочини при обрисуването на тяхната психология.

„Героите“ на Скорсезе са противоречиви, агресивни, сурови... Няма значение дали това са гангстери, бизнесмени, шофьори, боксьори. Обединяващото за тях е начинът на изразяване, представен от режисьора напълно безкомпромисно – без оглед на каквато и да било политкоректност или сантименталност. Скорсезе оценява езика като неразделна част от съществуването на екранните образи на екрана и вярва, че чрез него може да им придаде още повече истинност и органичност. И това силно привлича зрителите. Нерядко е упрекван от медиите, че отрицателните главни герои във филмите му са харесвани от аудиторията, което влияе негативно върху възпитанието на младежта. Защото след „Казино“ много от тях може да пожелаят да станат гангстери, а след „Вълкът от Уолстрийт“ да подражават на Джордан Белфорт.

Скорсезе, който заедно с Джордж Лукас, Франсис Форд Копола и Стивън Спилбърг допринася за трансформирането на Холивуд през 70-те години на миналия век, изгражда традиция в своите филми, в която се съсредоточава върху индивидуалната перспектива, като загърбва „голямата картина“. Най-запомнящите се негови филми са станали такива, благодарение на забележителните си водещи персонажи. Първичността, която анализирам в своето видео есе, разкрива чрез една единствена дума цял космос от емоции, намерения, дълбочини на интимния им вътрешен свят.

Обсебеността на Скорсезе от психиката на героите му е маниакална. Той поставя под въпрос това, което сме си мислели, че знаем за ганстерите или за "вълците от Уолстрийт", например. Многократно отказва да ни показва персонажи, които можем напълно да защитим или отхвърлим. Вместо това ни представя много по-пъстър свят, филтриран през очите на неговите „герои“. Ние дори можем да видим и себе си - очаровани от същите демони, които побъркват хора като Травис Бикъл, Хауърд Хюз и Джордан Белфорт. Скорсезе ни пуска в съзнанието на своите нерядко отблъскващи, но безспорно необикновени персонажи, чиято истинност на екрана е постигната не на последно място и благодарение на неподражаемите им псувни. 

За основа на структурата на моето есе съм използвала тази от видеоесето на Дан Хъслър-Форест за храната във филмите на Тарантино като изразно средство на персонажа (Quentin Tarantino and Food: a video essay). И подобно на неговия автор се опитвам да насоча вниманието към метафоричността на една единствена дума, като едновременно, универсално и уникално изразно средство в някои от култовите филми на Мартин Скорсезе.
_______________________
Използвани кадри:
1. „Казино“ (Casino, 1995);
2. „Вълкът от Уолстрийт“ (The Wolf of Wall Street, 2013) 
Рязане и лепене на кадрите – Вергиния Милошева

 

 



Коментари (0)