Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЪСТИН ХОФМАН НА 80 ГОДИНИ


08.08.2017  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Дъстин Хофман е роден в Лос Анджелис в еврейско семейство, произхождащо от Украйна и Румъния. Отрано проявява музикален талант и се учи да свири на пиано за радост на майка си, която мечтае да стане един ден прочут пианист. Изпитва неудобство от външността си и расте в сянката на по-големия си брат - отличен студент и спортист. 

В училище Дъстин често се държи като клоун, опитвайки се да прикрие вътрешната си неувереност...
Постъпва в университета в Санта Моника, за да учи музика и медицина, но не се чувства на мястото си и се проваля, заради слаб успех. Посещава курсове по актьорско майсторство, които му помагат да преодолее стеснителността си и да се почувства друг човек. Постъпва в любителския театър „Плейхаус“ в Пасадена, където един преподавател му казва, че е призван да бъде актьор, но вероятно ще трябва дълго да чака ролите, съответстващи на неговия талант.

Така и става. През следващите 8 години работи като сервитьор, санитар и демонстратор на играчки в детски магазин, за да може да изкарва прехраната си. Междувременно ходи на актьорски прослушвания, но навсякъде го отхвърлят под предлог, че е много нисък, прекалено млад, твърде грозен и т.н.

                                                  НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА

Заминава за Ню Йорк, за да учи в легендарното актьорско студио на Лий Страсбърг. Първият му успех на сцената е в пиесата „Eh?“ (1966).
Скоро след това е поканен от Майк Никълс да се яви на проби за главната роля в екранизацията на популярната по онова време книга „Абсолвентът“.

Дъстин прекрасно разбирал, че с неговата външност едва ли ще бъде избран, но решава да си опита късмета.  Каква ирония – пристига в Ню Йорк с намерението да стане актьор, а десет години по късно се връща обратно в Лос Анджелис, но вече за да стане кинозвезда. Защото Никълс решава да му повери ролята във филма си, уверявайки недоумяващите продуценти, че не е виждал друг актьор с енергетика като тази на Дъстин Хофман.

Абсолвентът“ е абсолютният хит на 1967 г. Гледат го милиони американци, а приходите от разпространението му само в САЩ са $104,4 млн., при производствени разходи едва $3 млн. Миналият месец в. "Фигаро" съобщи, че “Абсолвентът” се разпространява отново в кината в реставрирана цифрова версия и в резолюция 4К. Повече за култовата творба на Майк Никълс и за ролята на Дъстин Хофман в нея може да научите от превода на статията на "Фигаро" в сайта "Гласове".
След този филм, за участието в който получава и първата от седемте си номинации за „Оскар“, Дъстин Хофман е затрупан с предложения за роли, които не му допадат особено. Но той няма никакво намерение да прахосва таланта си за какво да е и за всеобща изненада избира да се превъплъти в образа на скитника Рацо от филма на Джон Шлезинджър „Среднощен каубой“. Критиците се надпреварвали да го предупреждават, че ще извърши професионално самоубийство, ако го направи. Звънели му многобройни почитатели, които недоумявали какво толкова е видял в този противен персонаж и го умолявали да не погубва кариерата си. Даже Майк Никълс му казал същото, споделя след време актьорът. 

Но смелият му избор се оправдава стократно. „Среднощен каубой“ печели три награди „Оскар“ (за най-добър филм, режисура и сценарий) и се нарежда сред най-великите американски филми в историята на киното. Превъплъщението на Хофман е толкова убедително, че и до днес ни се струва, че всеки онеправдан от жестоката реалност човек ни гледа с очите на неговия нещастен герой Рацо.
Много скоро и след този си триумф Дъстин Хофман изненадва отново всички, пресъздавайки на екрана престарял полуиндианец, разказващ невероятните си житейски премеждия в антиуестърна на Артър Пен „Малък голям човек“ (1970). За ролята си в него Дъстин Хофман е включен в книгата на рекордите Гинес като най-добрия актьор, представил в един филм персонаж с най-голяма възрастова разлика (героят му е показан в развитие от 17 до 121-годишна възраст!). Той едва не скъсва гласните си струни, опитвайки се чрез продължително крещене да омаломощи гласа си така, че той да започне да наподобява на гласа на човек на преклонна възраст. И това не е единственият пример за неговата маниакална отдаденост на работата, която дори му създава репутацията на човек, с когото е трудно да се работи. Макар че и недоброжелателите му признават, че дразнещата ги придирчивост не е породена от самолюбие, а от неговата искрена преданост към професията.

                              КЛЮЧОВ АНТИГЕРОЙ В АМЕРИКАНСКОТО КИНО

В „Сламените кучета“ (1971) Дъстин Хофман пресъздава интелектуалец, който проявява неподозирана жестокост, защитавайки живота на семейството си. Неговата игра предизвиква огромен възторг, примесен с ужас от осъзнаването, че дори и най-свитият човек може да се превърне при определени обстоятелства в истинско чудовище!

Постепенно Хофман се превръща в един от ключовите „антигерои“ на американското кино. Най-добрите му роли от 70-те години си приличат по това, че са все на хора-единаци, които не срещат разбиране от мнозинството.

Например чрез образа на шоумена от „Лени“ (1974) под режисурата на Боб Фос, той разкрива трагедията на човек, изпреварил своето време. „Не съм комик, не съм и болен. Светът е болен, а аз съм хирург със скалпел, насочен срещу фалшивите ценности“, заявява от екрана неговият герой.

Крамър срещу Крамър“ (1979) излиза точно по времето, когато актьорът се развежда с първата си съпруга, от която има две деца.
Героят му от този филм се преобразява в резултат на общуването със 7-годишния си син, когото почти не познава преди жена му да го напусне. Намирайки общ език с момчето, той осъзнава какво значи да бъдеш част от нечий друг живот, превръщайки се за него в любяща майка и баща едновременно. След време Хофман признава, че в ролята от „Крамър срещу Крамър“ е вложил твърде много от самия себе си - може би повече, отколкото във всеки друг свой филм. За проникновеното си изпълнение е номиниран за четвърти път за „Оскар“ и този път вече получава отдавна заслужената награда.

Още със следващия си филм „Тутси“ (1982) под режисурата на Сидни Полак Хофман отново има всички основания да очаква най-престижното отличие.

Не му го връчват, но с тази си роля за пореден път доказва, че е несравним майстор на превъплъщенията, убедително пресъздавайки не просто преоблечен в женски дрехи мъж, а пълнокръвен образ на жена!

                                      СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С БАРИ ЛЕВИНСЪН

Още през 1987 г. започва да се подготвя за филма „Рейнман“ (1988), който едва ли въобще би бил реализиран без неговото пословично упорство. През подготвителния етап се сменят шест сценаристи и четири режисьора! Накрая идва Бари Левинсън, който впоследствие става един от любимите му режисьори. Хофман прави доста сериозни поправки в първоначалния сценарий, допринасяйки за по-достоверното изграждане на образа на своя аутичен герой. Авторът на окончателния сценарий Роналд Бас признава, че много от ключовите идеи за филма принадлежат именно на Дъстин Хофман. 
„Рейнман“, който има огромен зрителски успех, днес е смятан за един от най-добрите американски филми на 80-те години, а играта на Хофман е отличена с множество награди, в това число и с „Оскар“.

Десет години по-късно излиза още един филм на Бари Левинсън („Да разлаем кучетата), който е остроумна сатира, разобличаваща американска политика и ролята на телевизията в манипулирането на общественото мнение. Освен Дъстин Хофман в него участват още няколко велики актьори начело с Робърт Де Ниро, но създаденият от Дъстин Хофман образ е най-интересен и значим. Кинопродуцентът Стенли Мотс в блестящото изпълнение на Хофман, е човек, на когото страшно много му се иска да бъде запомнен, но не успява навреме да схване, че е просто пешка в нечия друга, прекалено жестока игра.

Сред по-новите филми с участието на Дъстин Хофман е „Версията на Барни“ (2010), в който той напомня за най-добрите си времена, макар и да играе епизодична роля.  

Дебютният му игрален филм като режисьор се казва „Квартет“ (Quartet) и се появява по екраните през 2012 г. Главните роли в него изпълняват Маги Смит, Майкъл Гамбън, Били Конъли, Полин Колинс, Шеридан Смит и др.
Актьорът, чиято самокритичност е пословична, все пак вярва, че ако бъде запомнен, то най-вероятно ще е за ролите му в „Среднощен каубой“ и „Рейнман“. Но аз се надявам името му да остане в историята най-малкото с още няколко филма. А и да не забравяме, че въпреки напредналата възраст, кариерата му не е приключила и актьор като него винаги може да ни изненада с нещо. 

Дъстин Хофман живее вече 36 години с втората си съпруга Лиза Готсеген, от която има двама сина (Яков и Максуел) и две дъщери (Ребека и Александра). Четири от общо шестте му деца са актьори. 
Източник: моята статия за Дъстин Хофман във в. "ТВ Сага" от 18.08.2011

В Холивуд Дъстин Хофман отдавна си е спечелил славата на „хамелеон“ - актьор, който умее да се превъплъщава перфектно в най-разнообразни и противоречиви персонажи. Известен е обаче и като човек с много труден характер, с когото никак не е лесно да се работи, защото е маниакален перфекционист в работата си. Пословична е страстта му продължително да изследва характерите на всеки от героите, които му предстои да играе, за да може напълно да се вживее в тях. Към всеки сценарий, който му предлагат, пише подробни забележки за това как би следвало да бъде интерпретирана неговата роля и нерядко тези негови съображения надхвърлят по обем самите сценарии. На обвиненията, че понякога прекалява, актьорът отговаря: „Представете си, че лежите на масата на неврохирург, очаквайки да ви оперират мозъка и лекарят се навежда над вас и прошепва: „Здравейте, аз съм хирургът, който ще ви оперира. Отнасям се снизходително към професията си. Бъдете спокоен – не съм перфекционист“.

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ РОЛИ НА ДЪСТИН ХОФМАН

АБСОЛВЕНТЪТ“ (The Graduate, 1967)
Персонаж: Бенджамин Брадък
Хонорар: $17,000
Награди: BAFTA и „Златен глобус“ за най-добър дебютант и номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля

Създателите на филма си представяли младия Бен Брадък като висок блондин. Неслучайно на актьорските проби се явил Робърт Редфорд. Що се отнася до 30-годишния Хофман – като че ли именно той най-малко подхождал за ролята на 19-годишен младеж. Срамежливият колежанин в изпълнението на Дъстин Хофман обаче допринася за извършването на истинска революция в американското кино. Защото на мястото на красавците с мъжествено изражение, във филмите нахлуват напълно обикновени по външност актьори, които лесно може да сбъркаш с някое от съседските момчета.
Немалко от сцените в „Абсолвентът“ са резултат на стопроцентова импровизация. Така например, по време на първата среща неопитният Бенджамин хваща мисис Робинсън за гърдите. Обмисляйки изпълнението си, Хофман си спомня за подобно поведение в училище и решава да го изпробва във филма. Нито режисьорът Майк Никълс, нито изпълнителката на ролята на мисис Робинсън Ан Банкрофт били подготвени за подобна изненада: в резултат на което Никълс започнал шумно да се смее, а Хофман вместо да прекъсне, се обръща към стената и започва да си блъска в нея главата, с мъка удържайки смеха си. Но след като прегледали заснетото, нелепият експеримент им се сторил напълно достоен до остане във филма. И Майк Никълс не се поколебава да го стори.
Дъстин Хофман за ролята си: „По онова време общувах с Робърт Дювал и Джин Хекмън (актьорите живеят в обща квартира в началото на своите кариери) и бяхме уверени, че никога няма да ни се наложи да играем романтични роли. <…> Аз даже не исках да се пробвам за тази роля. След като прочетох сценария, реших, че тя е за някого от типа на Робърт Редфорд.“

СРЕДНОЩЕН КАУБОЙ“ (Midnight Cowboy, 1969)
Персонаж: Рико Рицо 
Хонорар: $250,000
Награди: номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля

Следващата блестяща роля на Хофман е тази на Енрико Рицо, по прякор Рацо (Плъха), във филма на Джон Шлезинджър „Среднощен каубой“. Нискобюджетната продукция от категория „Х“ (кино за възрастни) осигурява на Хофман нова номинация за „Оскар“. Самият филм печели три статуетки за най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий и най-добър филм. Повече с подобни награди нито един филм за възрастни не е удостояван.
Дъстин Хофман за ролята си„Някои хора се опитваха да ме откажат с аргумента, че това ще бъде крачка назад в кариерата ми. Второстепенна роля. Главната роля бе тази на Джон Войт. Майк Никълс (режисьорът на „Абсолвентът“) даже заяви: „Аз ти поверих главна роля, а ти се каниш да направиш крачка назад“.
Но днес Рацо е смятан за един от най- ярките персонажи, пресъздадени от Хофман на екрана. Както обикновено той подходил много сериезно към създаването на образа. Слагал си, например, камъчета в обувките, за до може по-правдоподобно да накуцва.

ПАПИЙОН“ (Papillon, 1973)
Персонаж: Луи Дега
Хонорар: $1,250,000

„Пеперудата“ е екранизация по едноименния автобиографичен роман на Анри Шариер, разказващ за ареста и последвалото бягство на автора от каторга във Френска Гвиана. Филмът е смятан за един от най-скъпите за онези години  (бюджетът му е $12 млн), но той успява да донесе двойно повече приходи от разпространението си.
В този buddy movie Хофман отново играе роля от втория план – тази на простодушния фалшификатор Дега, партньор на Шариер (акт. Стив Маккуин). В нея за пореден път Дъстин доказва, че владее до виртуозност изкуството да се превъплъщава. Работата върху ролята се превръща и в огромно физическо изпитание за актьора, който страшно много отслабнал по време на снимките. Освен това, неговият герой носи очила с дебели стъкла и за да вижда нормално през тях, му се налага да носи специални контактни лещи. Независимо от това, че Маккуин се задържа много по-дълго време в кадър, според някои критици Хофман успява да го засенчи в сцените, в които са заедно на екрана, особено в тази с бягството. 
Дъстин Хофман за филма„Пеперудата“ е много добър, това е една от най-добрите роли на Маккуин“.

ЛЕНИ“ (Lenny, 1974)
Персонаж: Лени Брус
Хонорар: неизвестен
Награди: номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и BAFTA

Дъстин Хофман се съгласява трудно да изпълни ролята на известния комик Лени Брус. Според собствените му думи, той никога не е виждал Брус в реалния живот, пък и никога не у бил сред неговите поклонници. Но все пак се замисля върху предложението да се превъплъти в неговия образ по няколко причини. Сценарият претърпява редица промени (Хофман не харесал първия му вариант), а и режисьорът Боб Фос много настоятелно го помолил да се съгласи да се снима в този филм. Актьорът си спомня как по време на едно парти Фос просто му казал „Ти си длъжен да направиш това“. И Хофман се заема с детайлното изучаване на биографията на Брус.
Дъстин Хофман за Лени Брус„Приятелите на Брус ми разказваха, че Лени често правел паузи по време на изпълненията си – при това по няколко минути – просто размишлявал, стоейки на сцената. И изведнъж ме осени, че аз самият бих искал да бъда именно такъв комик, който може да направи пауза, за да разбере какво всъщност интересува зрителя. И тогава ми хрумна, че ако бях имал възможност да се познавам с Брус, навярно би ми се искало да бъдем приятели“.

ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО“ (All the President's Men, 1976)
Персонаж: Карл Бърнстийн, репортер във в. „Washington Post“
Хонорар: неизвестен
Награди: номинация за BAFTA

През 1976 г. Хофман пресъздава още един истински персонаж във филма на Алън Пакула „Цялото президентско войнство“. Като основа на сценария за филма послужила книгата на двама журналисти от „Washington Post“. Карл Бърнстийн и Боб Удуърд разказват в нея за своето разследване на Уотъргейтския скандал. Правата за екранизацията на книгата им са откупени от Робърт Редфорд през 1974 г. Впоследствие били написани няколко варианта на сценария, но в крайна сметка филмът обхваща само първите седем месеца от развитието на делото Уотъргейт (от момента на ареста на лицата, проникнали в щаба на демократическата партия до втората инаугурация на Никсън на 20 януари 1973 г.
На Хофман е предоставена ролята на Карл Бърнстийн, а Боб Удуърд се пада на Редфорд. Докато се подготвят за филма, актьорите няколко месеца посещават редакцията на Washington Post, присъстват на пресконференции и редакционни съвещания.
Дъстин Хофман за филма„Обикновено във филма се интересувам предимно от персонажа. Но този път имаше тема, която също силно ме привлече. Този филм е важен още и затова, че бе призван да не позволи да бъде забравено онова, което се случи по времето на Никсън. За да не може да се повтори, след като шумът затихне“.

МАРАТОНЕЦЪТ“ (Marathon Man, 1976)
Персонаж: Томас Леви 
Хонорар: неизвестен
Награди: номинации за „Златен глобус“ и BAFTA

През 1976 г. Хофман се снима за втори път под режисурата на Джон Шлезинджър. В „Маратонецът“ той играе студента-историк Томас Леви, който се набърква в нацистски заговор, оглавяван от доктор Кристиан Зел, изпълняван от легендарния британски актьор Лорънс Оливие. Най-известната сцена от филма е моментът, в който д-р Зел измъчва нещастния студент. Оливие силно се притеснявал, защото си мислел, че случайно е наранил Хофман, тъй като той крещял страшно убедително.
„Методът на Хофман“, който му помага да се вживява в ролите, изиграл „лоша шега“ по време на снимките на този филм. Дълго време се разпространявал анекдотът, че актьорът нарочно не спял, за да може по-правдоподобно да изобрази своя персонаж в аналогична ситуация, а Лорънс Оливие му казал: „Защо не пробвате да изиграете това? Много по-просто е“.
По-късно самият Хофман обаче опровергава тази история. Оказва се, че по същото време той преживява тежко конфликтите с жена си и бил много потиснат, а двете нощи преди снимките въобще на спал, защото се опитвал да се разсее на разни партита.
Според собствените му думи, Хофман силно се удивлявал на издръжливостта на Оливие. По време на снимачния период  69-годишният тогава актьор вече бил сериозно болен, но блестящо се справял с всичко, което трябвало да направи, за да може да изглежда по-убедително на екрана.
Дъстин Хофман за работата си с Лорънс Оливие„Веднъж ми каза, че наблюдавал по време на закуската как градинарят подрязва розите и колко силно впечатление му направило с каква любов го прави. Мисля си, че именно така трябва да те измъчвам – добави той. А когато филмът вече бе готов, се приближи към мен и ми каза, че иска да ми направи подарък. „Подарявам ти тази колекция на Шекспир“, - заяви той, седна, подпря болния си от подагра крак на масичката за вестници и започна да рецитира. Това продължи близо четири часа. Боже, как съжалявам, че не го записах. <…> После по време на вечерята го попитах как мисли, защо хората стават актьори? Той ме погледна (това бе един от най-великите моменти в живота ми) и каза: „Гледай към мен … гледай към мен… гледай ме…“ И изведнъж почувствах как косата ми се изправя“.

КРАМЪР СРЕЩУ КРАМЪР" (Kramer vs. Kramer, 1979)
Персонаж: Тед Крамър
Хонорар: неизвестен
Награди: „Златен глобус" и „Оскар“ за най-добра главна мъжка роля, а също и номинация за BAFTA

Първият си „Оскар“ Хофман печели именно за ролята на Тед Крамър в драмата на Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“. В нея неговият герой се бори да получи след развода със своята съпруга правото да отглежда сам сина си. И този път Хофман проявява типичния си импровизационен стил. В сцената на срещата на Тед и Джоана в ресторанта, Хофман запраща с всичка сила чаша в стената. Но преди това никой, освен оператора не знаел, че възнамерява да постъпи точно така. Макар че, впоследствие актьорът твърди, че намеквал на Мерил Стрийп какво смята да направи, но тя не го разбрала. Актрисата била истински шокирана от изненадващата му постъпка, но не излязла от образа, докато режисьорът не се провикнал: „Стоп!“. Според слуховете, разпространени в Холивуд след филма, Стрийп се изказвала доста нецензурно по адрес на своя партньор, който доста я измъчил с маниакалната си педантичност и перфекционионизъм.
В този филм на Хофман не му се налага да куца или пък да говори с акцент, и пак според собственото му признание, тази роля му била по-близка от всяка друга. Защото по това време самият той – баща на две малки дъщери - бил на ръба на развода. Собствената му дъщеря Джен била на 10 години, а приемната му дъщеря Карин – на 13. През октомври 1980 г. все пак Хофман се развежда официално със своята първа съпруга Ан Бьорн.
Дъстин Хофман за ролята„Това бе първият път, когато играех същото, което ми се случваше в моя, собствен живот. Би могло да се каже, че  бях съавтор на ролята си. Например, сцената, в която Крамър се заема с обичайните си занимания след работа и не чува как неговата жена му казва: „Напускам те“. Мъжът в този момент бях аз самият. <…> Мисля, че в този филм се опитах да си изясня самия себе си“.

ТУТСИ“ (Tootsie, 1982)
Персонаж: Майкъл Дорси/Дороти Майкълс
Хонорар: $5,500,000
Награди: „Златен глобус“ и 2 номинации - за „Оскар“ и BAFTA

Най-плодотворните години в кариерата на Хофман са 70-те и 80-те на миналия век. Освен гореспоменатите роли, той се изявява блестящо в превъзходни филми, като „Малък голям човек“ и „Сламените кучета“ и, разбира се, в комедията на Сидни Полак „Тутси“, в която дори сменя пола си, без да измени обаче на себе си. Но най-трудното, според актьора, била работата в гримьорната, защото на гримьорите не им се удава лесно да го преобразят. „Приличах на нещо от филмите на Джон Карпентър (режисьор на известни филми на ужаса като „Хелоуин“ и „Нещото“), - казва той.
Дъстин Хофман определя „Тутси“ като своята най-автобиографична роля, сатира на самия него и на актьорите като цяло. Образът на Дороти Майкълс, според Хофман, копирал донякъде от собствената си майка Лилиан. На нея именно филмът дължи и своето заглавие, защото именно така Дъстин бил наричан от майка си в своето детство.
Дъстин Хофман за ролята„Не знам защо, но тази роля ми бе много сложна най-вече емоционално. Вероятно, заради моята майка, с която тогава прекарвах много време. Тя претърпя инсулт и последните година и половина от живота си се бореше с неговите последствия. И в същото време работех върху сценария заедно със сценаристите. Брат ми Рон ми е казвал, че почувствал във филма духа на майка ни."

РЕЙНМАН“ (Rain Man, 1988)
Персонаж: Реймънд Бабит
Хонорар: $5,800,000 (плюс процент от печалбата на филма)
Награди: „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля и номинация за BAFTA

Втория си „Оскар“ Хофман получава за превъзходното си превъплъщение в ролята на аутиста Реймънд. Готвейки се за нея, близо година общува с човек, страдащ от аутизъм, а също и с неговото семейство, за да може да разбере как се формират отношенията помежду им. Помага му и личният опит, който натрупал по време на работата си в психиатрична клиника в началото на своята кариера. През подобна подготовка преминава и Том Круз, който също се справя блестящо с ролята на Чарли, братът на Реймънд. Снимачният период преминава през невъобразими трудности и актьорите постоянно се съмнявали в успеха. 
Но, както е известно, „Рейнман“ не само се превръща в един от най-успешните филми в творческото развитие на Хофман и Круз, но и осигурява огромни приходи (над $300 милиона!).

ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА“ (Wag the Dog, 1997)
Персонаж: кинопродуцентът Стенли Мотс
Хонорар: неизвестен, но Хофман и Де Ниро се отказват от аванса за снимките
Награди: номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“

Последната си към момента номинация за „Оскар“ Дъстин Хофман получава именно за участието в този силно саркастичен филм. „Да разлаем кучетата“ е превод на оригиналното заглавие Wag the Dog, което всъщност е термин, използван от американските политически технолози, когато искат да се потули даден скандал чрез изкуственото предизвикване на друг, който трябва да е достатъчно шумен, за да отвлече вниманието на общественото мнение. Хофман играе именно такъв специално поканен специалист, на когото възлагат да „продуцира” фалшива война, за да може да се отклони медийното внимание от разразилия се в навечерието ни изборите сексуален скандал с участието на самия президент. 
Филмът се оказва в голяма степен пророчески, защото по време на снимките изплуват скандалните подробности за отношенията на тогавашния американски президент Бил Клинтън с Моника Люински.
Дъстин Хофман за филма„Ние (снимачната група) се събрахме, за да четем заедно сценария и Бари (Левинсън, режисьорът на филма) каза: „Това е филм, управляван от диалозите. Почувствайте думите и ги следвайте“. И ние направихме именно това“.

През 2010 г. излезе филмът „Версията на Бърни“, в който по мое мнение Дъстин Хофман напомня за най-добрите си времена в чудесно партньорство с Пол Джамати - един от най-интересните американски актьори днес.

Източник: ria.ru/cinema

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


   ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ФИЛМА ТУК

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание