Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЪСТИН ХОФМАН


09.08.2012  Текст:  Kastel

Рейнман

   

Вчера (8 август) холивудският перфекционист Дъстин Хофман навърши 75 години. Нека в тази връзка си припомним десетте най-добри роли, които е изиграл на екрана до този момент.

ДЪСТИН ХОФМАН дебютира в киното едва на 30-годишна възраст. Преди това се издържа с каквото попадне. Веднъж споделя, че на практика е живял под официалното американско равнище на бедност. Първото му екранно превъплъщение му носи хонорар от $17 хиляди, а днес получава милиони за всяка роля, която приеме. През септември миналата година обяви, че възнамерява да се заеме и с режисура. Дебютният му игрален филм се казва „Квартет“ (Quartet) и предстои да излезе по екраните до края на годината. Главните роли в него изпълняват Маги Смит, Майкъл Гамбън, Били Конъли, Полин Колинс, Шеридан Смит и др.

В Холивуд Дъстин Хофман отдавна си е спечелил славата на „хамелеон“ - актьор, който умее да се превъплъщава перфектно в най-разнообразни и противоречиви персонажи. Известен е обаче и като човек с много труден характер, с когото никак не е лесно да се работи, защото е маниакален перфекционист в работата си. Пословична е страстта му продължително да изследва характерите на всеки от героите, които му предстои да играе, за да може напълно да се вживее в тях. Към всеки сценарий, който му предлагат, пише подробни забележки за това как би следвало да бъде интерпретирана неговата роля и нерядко тези негови съображения надхвърлят по обем самите сценарии. На обвиненията, че понякога прекалява, актьорът отговаря: „Представете си, че лежите на масата на неврохирург, очаквайки да ви оперират мозъка и лекарят се навежда над вас и прошепва: „Здравейте, аз съм хирургът, който ще ви оперира. Отнасям се снизходително към професията си. Бъдете спокоен – не съм перфекционист“.

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ РОЛИ НА ДЪСТИН ХОФМАН

АБСОЛВЕНТЪТ“ (The Graduate, 1967)
Персонаж: Бенджамин Брадък
Хонорар: $17,000
Награди: BAFTA и „Златен глобус“ за най-добър дебютант и номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля

Създателите на филма си представяли младия Бен Брадък като висок блондин. Неслучайно на актьорските проби се явил Робърт Редфорд. Що се отнася до 30-годишния Хофман – като че ли именно той най-малко подхождал за ролята на 19-годишен младеж. Срамежливият колежанин в изпълнението на Дъстин Хофман обаче допринася за извършването на истинска революция в американското кино. Защото на мястото на красавците с мъжествено изражение, във филмите нахлуват напълно обикновени по външност актьори, които лесно може да сбъркаш с някое от съседските момчета.
Немалко от сцените в „Абсолвентът“ са резултат на стопроцентова импровизация. Така например, по време на първата среща неопитният Бенджамин хваща мисис Робинсън за гърдите. Обмисляйки изпълнението си, Хофман си спомня за подобно поведение в училище и решава да го изпробва във филма. Нито режисьорът Майк Никълс, нито изпълнителката на ролята на мисис Робинсън Ан Банкрофт били подготвени за подобна изненада: в резултат на което Никълс започнал шумно да се смее, а Хофман вместо да прекъсне, се обръща към стената и започва да си блъска в нея главата, с мъка удържайки смеха си. Но след като прегледали заснетото, нелепият експеримент им се сторил напълно достоен до остане във филма. И Майк Никълс не се поколебава да го стори.
Дъстин Хофман за ролята си: „По онова време общувах с Робърт Дювал и Джин Хекмън (актьорите живеят в обща квартира в началото на своите кариери) и бяхме уверени, че никога няма да ни се наложи да играем романтични роли. <…> Аз даже не исках да се пробвам за тази роля. След като прочетох сценария, реших, че тя е за някого от типа на Робърт Редфорд.“

СРЕДНОЩЕН КАУБОЙ“ (Midnight Cowboy, 1969)
Персонаж: Рико Рицо
Хонорар: $250,000
Награди: номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля

Следващата блестяща роля на Хофман е тази на Енрико Рицо, по прякор Рацо (Плъха), във филма на Джон Шлезинджър „Среднощен каубой“. Нискобюджетната продукция от категория „Х“ (кино за възрастни) осигурява на Хофман нова номинация за „Оскар“. Самият филм печели три статуетки за най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий и най-добър филм. Повече с подобни награди нито един филм за възрастни не е удостояван.
Дъстин Хофман за ролята си: „Някои хора се опитваха да ме откажат с аргумента, че това ще бъде крачка назад в кариерата ми. Второстепенна роля. Главната роля бе тази на Джон Войт. Майк Никълс (режисьорът на „Абсолвентът“) даже заяви: „Аз ти поверих главна роля, а ти се каниш да направиш крачка назад“.
Но днес Рацо е смятан за един от най- ярките персонажи, пресъздадени от Хофман на екрана. Както обикновено той подходил много сериезно към създаването на образа. Слагал си, например, камъчета в обувките, за до може по-правдоподобно да накуцва.

ПЕПЕРУДАТА“ (Papillon, 1973)
Персонаж: Луи Дега
Хонорар: $1,250,000

„Пеперудата“ е екранизация по едноименния автобиографичен роман на Анри Шариер, разказващ за ареста и последвалото бягство на автора от каторга във Френска Гвиана. Филмът е смятан за един от най-скъпите за онези години  (бюджетът му е $12 млн), но той успява да донесе двойно повече приходи от разпространението си.
В този buddy movie Хофман отново играе роля от втория план – тази на простодушния фалшификатор Дега, партньор на Шариер (акт. Стив Маккуин). В нея за пореден път Дъстин доказва, че владее до виртуозност изкуството да се превъплъщава. Работата върху ролята се превръща и в огромно физическо изпитание за актьора, който страшно много отслабнал по време на снимките. Освен това, неговият герой носи очила с дебели стъкла и за да вижда нормално през тях, му се налага да носи специални контактни лещи. Независимо от това, че Маккуин се задържа много по-дълго време в кадър, според някои критици Хофман успява да го засенчи в сцените, в които са заедно на екрана, особено в тази с бягството.
Дъстин Хофман за филма: „Пеперудата“ е много добър, това е една от най-добрите роли на Маккуин“.

ЛЕНИ“ (Lenny, 1974)
Персонаж: Лени Брус
Хонорар: неизвестен
Награди: номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и BAFTA

Дъстин Хофман се съгласява трудно да изпълни ролята на известния комик Лени Брус. Според собствените му думи, той никога не е виждал Брус в реалния живот, пък и никога не у бил сред неговите поклонници. Но все пак се замисля върху предложението да се превъплъти в неговия образ по няколко причини. Сценарият претърпява редица промени (Хофман не харесал първия му вариант), а и режисьорът Боб Фос много настоятелно го помолил да се съгласи да се снима в този филм. Актьорът си спомня как по време на едно парти Фос просто му казал „Ти си длъжен да направиш това“. И Хофман се заема с детайлното изучаване на биографията на Брус.
Дъстин Хофман за Лени Брус: „Приятелите на Брус ми разказваха, че Лени често правел паузи по време на изпълненията си – при това по няколко минути – просто размишлявал, стоейки на сцената. И изведнъж ме осени, че аз самият бих искал да бъда именно такъв комик, който може да направи пауза, за да разбере какво всъщност интересува зрителя. И тогава ми хрумна, че ако бях имал възможност да се познавам с Брус, навярно би ми се искало да бъдем приятели“.

ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО“ (All the President's Men, 1976)
Персонаж: Карл Бърнстийн, репортер във в. „Washington Post“
Хонорар: неизвестен
Награди: номинация за BAFTA

През 1976 г. Хофман пресъздава още един истински персонаж във филма на Алън Пакула „Цялото президентско войнство“. Като основа на сценария за филма послужила книгата на двама журналисти от „Washington Post“. Карл Бърнстийн и Боб Удуърд разказват в нея за своето разследване на Уотъргейтския скандал. Правата за екранизацията на книгата им са откупени от Робърт Редфорд през 1974 г. Впоследствие били написани няколко варианта на сценария, но в крайна сметка филмът обхваща само първите седем месеца от развитието на делото Уотъргейт (от момента на ареста на лицата, проникнали в щаба на демократическата партия до втората инаугурация на Никсън на 20 януари 1973 г.
На Хофман е предоставена ролята на Карл Бърнстийн, а Боб Удуърд се пада на Редфорд. Докато се подготвят за филма, актьорите няколко месеца посещават редакцията на Washington Post, присъстват на пресконференции и редакционни съвещания.
Дъстин Хофман за филма: „Обикновено във филма се интересувам предимно от персонажа. Но този път имаше тема, която също силно ме привлече. Този филм е важен още и затова, че бе призван да не позволи да бъде забравено онова, което се случи по времето на Никсън. За да не може да се повтори, след като шумът затихне“.

МАРАТОНЕЦЪТ“ (Marathon Man, 1976)
Персонаж: Томас Леви
Хонорар: неизвестен
Награди: номинации за „Златен глобус“ и BAFTA

През 1976 г. Хофман се снима за втори път под режисурата на Джон Шлезинджър. В „Маратонецът“ той играе студента-историк Томас Леви, който се набърква в нацистски заговор, оглавяван от доктор Кристиан Зел, изпълняван от легендарния британски актьор Лорънс Оливие. Най-известната сцена от филма е моментът, в който д-р Зел измъчва нещастния студент. Оливие силно се притеснявал, защото си мислел, че случайно е наранил Хофман, тъй като той крещял страшно убедително.
„Методът на Хофман“, който му помага да се вживява в ролите, изиграл „лоша шега“ по време на снимките на този филм. Дълго време се разпространявал анекдотът, че актьорът нарочно не спял, за да може по-правдоподобно да изобрази своя персонаж в аналогична ситуация, а Лорънс Оливие му казал: „Защо не пробвате да изиграете това? Много по-просто е“.
По-късно самият Хофман обаче опровергава тази история. Оказва се, че по същото време той преживява тежко конфликтите с жена си и бил много потиснат, а двете нощи преди снимките въобще на спал, защото се опитвал да се разсее на разни партита.
Според собствените му думи, Хофман силно се удивлявал на издръжливостта на Оливие. По време на снимачния период  69-годишният тогава актьор вече бил сериозно болен, но блестящо се справял с всичко, което трябвало да направи, за да може да изглежда по-убедително на екрана.
Дъстин Хофман за работата си с Лорънс Оливие: „Веднъж ми каза, че наблюдавал по време на закуската как градинарят подрязва розите и колко силно впечатление му направило с каква любов го прави. Мисля си, че именно така трябва да те измъчвам – добави той. А когато филмът вече бе готов, се приближи към мен и ми каза, че иска да ми направи подарък. „Подарявам ти тази колекция на Шекспир“, - заяви той, седна, подпря болния си от подагра крак на масичката за вестници и започна да рецитира. Това продължи близо четири часа. Боже, как съжалявам, че не го записах. <…> После по време на вечерята го попитах как мисли, защо хората стават актьори? Той ме погледна (това бе един от най-великите моменти в живота ми) и каза: „Гледай към мен … гледай към мен… гледай ме…“ И изведнъж почувствах как косата ми се изправя“.

КРАМЪР СРЕЩУ КРАМЪР" (Kramer vs. Kramer, 1979)
Персонаж: Тед Крамър
Хонорар: неизвестен
Награди: „Златен глобус" и „Оскар“ за най-добра главна мъжка роля, а също и номинация за BAFTA

Първият си „Оскар“ Хофман печели именно за ролята на Тед Крамър в драмата на Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“. В нея неговият герой се бори да получи след развода със своята съпруга правото да отглежда сам сина си. И този път Хофман проявява типичния си импровизационен стил. В сцената на срещата на Тед и Джоана в ресторанта, Хофман запраща с всичка сила чаша в стената. Но преди това никой, освен оператора не знаел, че възнамерява да постъпи точно така. Макар че, впоследствие актьорът твърди, че намеквал на Мерил Стрийп какво смята да направи, но тя не го разбрала. Актрисата била истински шокирана от изненадващата му постъпка, но не излязла от образа, докато режисьорът не се провикнал: „Стоп!“. Според слуховете, разпространени в Холивуд след филма, Стрийп се изказвала доста нецензурно по адрес на своя партньор, който доста я измъчил с маниакалната си педантичност и перфекционионизъм.
В този филм на Хофман не му се налага да куца или пък да говори с акцент, и пак според собственото му признание, тази роля му била по-близка от всяка друга. Защото по това време самият той – баща на две малки дъщери - бил на ръба на развода. Собствената му дъщеря Джен била на 10 години, а приемната му дъщеря Карин – на 13. През октомври 1980 г. все пак Хофман се развежда официално със своята първа съпруга Ан Бьорн.
Дъстин Хофман за ролята: „Това бе първият път, когато играех същото, което ми се случваше в моя, собствен живот. Би могло да се каже, че  бях съавтор на ролята си. Например, сцената, в която Крамър се заема с обичайните си занимания след работа и не чува как неговата жена му казва: „Напускам те“. Мъжът в този момент бях аз самият. <…> Мисля, че в този филм се опитах да си изясня самия себе си“.

ТУТСИ“ (Tootsie, 1982)
Персонаж: Майкъл Дорси/Дороти Майкълс
Хонорар: $5,500,000
Награди: „Златен глобус“ и 2 номинации - за „Оскар“ и BAFTA

Най-плодотворните години в кариерата на Хофман са 70-те и 80-те на миналия век. Освен гореспоменатите роли, той се изявява блестящо в превъзходни филми, като „Малък голям човек“ и „Сламените кучета“ и, разбира се, в комедията на Сидни Полак „Тутси“, в която дори сменя пола си, без да измени обаче на себе си. Но най-трудното, според актьора, била работата в гримьорната, защото на гримьорите не им се удава лесно да го преобразят. „Приличах на нещо от филмите на Джон Карпентър (режисьор на известни филми на ужаса като „Хелоуин“ и „Нещото“), - казва той.
Дъстин Хофман определя „Тутси“ като своята най-автобиографична роля, сатира на самия него и на актьорите като цяло. Образът на Дороти Майкълс, според Хофман, копирал донякъде от собствената си майка Лилиан. На нея именно филмът дължи и своето заглавие, защото именно така Дъстин бил наричан от майка си в своето детство.
Дъстин Хофман за ролята: „Не знам защо, но тази роля ми бе много сложна най-вече емоционално. Вероятно, заради моята майка, с която тогава прекарвах много време. Тя претърпя инсулт и последните година и половина от живота си се бореше с неговите последствия. И в същото време работех върху сценария заедно със сценаристите. Брат ми Рон ми е казвал, че почувствал във филма духа на майка ни."

РЕЙНМАН“ (Rain Man, 1988)
Персонаж: Реймънд Бабит
Хонорар: $5,800,000 (плюс процент от печалбата на филма)
Награди: „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля и номинация за BAFTA

Втория си „Оскар“ Хофман получава за превъзходното си превъплъщение в ролята на аутиста Реймънд. Готвейки се за нея, близо година общува с човек, страдащ от аутизъм, а също и с неговото семейство, за да може да разбере как се формират отношенията помежду им. Помага му и личният опит, който натрупал по време на работата си в психиатрична клиника в началото на своята кариера. През подобна подготовка преминава и Том Круз, който също се справя блестящо с ролята на Чарли, братът на Реймънд. Снимачният период преминава през невъобразими трудности и актьорите постоянно се съмнявали в успеха.
Но, както е известно, „Рейнман“ не само се превръща в един от най-успешните филми в творческото развитие на Хофман и Круз, но и осигурява огромни приходи (над $300 милиона!).

ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА“ (Wag the Dog, 1997)
Персонаж: кинопродуцентът Стенли Мотс
Хонорар: неизвестен, но Хофман и Де Ниро се отказват от аванса за снимките
Награди: номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“

Последната си към момента номинация за „Оскар“ Дъстин Хофман получава именно за участието в този силно саркастичен филм. „Да разлаем кучетата“ е превод на оригиналното заглавие Wag the Dog, което всъщност е термин, използван от американските политически технолози, когато искат да се потули даден скандал чрез изкуственото предизвикване на друг, който трябва да е достатъчно шумен, за да отвлече вниманието на общественото мнение. Хофман играе именно такъв специално поканен специалист, на когото възлагат да „продуцира” фалшива война, за да може да се отклони медийното внимание от разразилия се в навечерието ни изборите сексуален скандал с участието на самия президент.
Филмът се оказва в голяма степен пророчески, защото по време на снимките изплуват скандалните подробности за отношенията на тогавашния американски президент Бил Клинтън с Моника Люински.
Дъстин Хофман за филма: „Ние (снимачната група) се събрахме, за да четем заедно сценария и Бари (Левинсън, режисьорът на филма) каза: „Това е филм, управляван от диалозите. Почувствайте думите и ги следвайте“. И ние направихме именно това“.

Преди две години излезе филмът „Версията на Бърни“, в който по мое мнение Дъстин Хофман напомня за най-добрите си времена в чудесно партньорство с Пол Джамати - един от най-интересните американски актьори днес.

Източник: ria.ru/cinema



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации