Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДОНАЛД СЪДЪРЛАНД


17.07.2015  Текст:  Kastel

американско кино

   

80 години навърши ДОНАЛД СЪДЪРЛАНД - емблематичен холивудски актьор, чиято слава датира още от началото на 70-те години на миналия век. Оттогава до днес има вече 179 роли в киното, като последните три филма с негово участие трябва да излязат още до края на тази година. Единият от тях - "Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2" (The Hunger Games: Mockingjay - Part 2) ще можем да гледаме от 20 ноември, а другите два ("Forsaken" и "Basmati Blues") ще очакваме да излязат и у нас догодина.

Навярно малцина знаят, че всъщност Доналд Съдърланд е канадец. Роден е на 17 юли 1935 г. в град Сент-Джон, провинция Ню Брансуик в Канада, в семейството на търговски пътник и домакиня. Пълното му име е Доналд МакНикъл Съдърланд (Donald McNicol Sutherland). Неговите прадеди са с шотландски, английски и немски произход.
Проявява интерес към актьорството още докато учи инженерство в университета в Торонто, където участва в представления на любителска театрална трупа. Скоро се записва и във факултета по изкуства, затова в крайна сметка завършва с две дипломи – за инженер и актьор.

През 1956 г. заминава за Лондон, където постъпва в Кралската академия за драматично изкуство. Играе в различни английски провинциални театри, както и в телевизионни спектакли, след което дебютира и на лондонска сцена. Получава покани за роли в някои от най-прочутите театри в столицата на Великобритания и едва 25-годишен се налага като един от най-перспективните английски актьори.
Подобно на много други кинозвезди и неговата кариера започва с появи на телевизионния екран. Изпълнява второстепенни роли в известни британски сериали от онези години, но впоследствие успява да получи и по-значими роли. Любопитно е, че в началото си спечелва известност с … филми на ужаса, като "Замъкът на живите мъртъвци" (Il castello dei morti vivi ,1964) и "Домът на ужаса на д-р Терор" (Dr. Terror's House of Horrors, 1965)", в които играе редом с британската звезда в жанра Кристофър Лий, починал само преди месец и нещо на 93 години.

Първите екранни превъплъщения на Доналд Съдърланд са донякъде обусловени и от неговата необичайна физика (висок ръст - 193 см, слабо телосложение, изпито и лесно запомнящо се лице) и особен тембър на гласа. Това са най-често патологични персонажи, които той пресъздава особено убедително не само в ранните хорор филми от своята кариера, но и впоследствие под режисурата на Бертолучи ("Двадесети век"), Шлезинджър ("Денят на скакалеца") и др.

Филмът, който го превръща в международна кинозвезда, безспорно е блестящата черна комедия на Робърт Олтман "Военно-полева болница" (MASH, 1970). В нея той разкрива истинския диапазон на актьорския си талант, включващ и превъзходното му умение за превъплъщаване в гротескни, абсурдни и в голяма степен комични персонажи. Не случайно за тази си роля получава и своята първа от общо осем номинации за престижната награда "Златен глобус", която печели два пъти (за "Citizen X" през 1996-а и за "Path to War" през 2003-а година). 

"Военно-полева болница" остава в златния фонд не само на американското, но и и на световното кино с брилянтната режисура на Олтман, убийствения си антивоенен сюжет и превъзходната игра на целия актьорски състав - начело с Доналд Съдърланд, Елиът Гулд, Том Скерит, Сали Келерман, Робърт Дювал и др. Филмът е отличен със Златна палма" от фестивала в Кан през 1970 г. и с "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий на Ринг Ларднър-младши през 1971. Има и още четири номинации за наградата на Американската киноакадемия за най-добър филм, режисура, актриса в поддържаща роля и монтаж. И до днес "Военно-полева болница" продължава да служи като образец на кинематографична сатира срещу фелдфебелщината и празноглавието на кадровите военни. 

Година по-късно Съдърланд отново приковава вниманието със съвсем различна роля, нямаща нищо общо с острата характерност и гротескност на предишната. Това е лиричното му превъплъщение в образа на частен детектив от превъзходния филм на Алън Пакула "Клут" (Klute, 1971). Негова партньорка е Джейн Фонда, която играе проститутка. Благодарение именно на великолепния актьорски дует, първоначално замисления  като динамичен трилър филм се превръща в дълбока психологическа драма. Съдърланд е привлечен от възможността да изследва сложните чувства на своя самотен и депресиран персонаж, който най-малко може да бъде наречен галеник на съдбата. Такива трилъри или психологически драми в наши дни са все по-голяма рядкост, но през 70-те години бяха често срещани и не само в американското кино. 
През същата година Съдърланд се появява (макар и не в главни роли) и в две други знакови за историята на киното произведения - черната комедия "Малки убийства" (Little Murders, 1971) и военната драма "Джони грабна пушката" (Johnny Got His Gun, 1971). 

Интересът му към противоречивия, вътрешен свят на човека и особено към болезнените проявления на неговата психика, прозвучава особено силно в неговата интерпретация на образа на Джон Бакстър от страхотния психотрилър на Никълъс Роуг  "Не поглеждай" (Don't Look Now, 1973), заснет по разказ на Дафни Дю Морие. Главният персонаж в него е обсебен от страха, предизвикан от натрапчиво преследващата го мисъл за смъртта. Съдърланд съумява да предаде великолепно близкото до психично разстройство душевно състояние на Бакстър, който не е способен да отличи реалността от собствените си кошмари. И този път има прекрасна партньорка в лицето на британската звезда Джули Кристи, която познаваме от "Доктор Живаго" (1965), "Дарлинг" (1965), "451 градуса по Фаренхайт" (1966) и "Далече от нея" (2006). 

Следващата му забележителна роля е под режисурата на Джон Шлезинджър ("Среднощен каубой", "Неделя, проклета неделя", "Маратонецът" и др.) във филма "Денят на скакалеца" (The Day of the Locust, 1975). Той пресъздава запомнящия се образ на Хари Гринър, блестящ интелектуалец с образование от Йелския университет, който отива в Холивуд, вярвайки в щастливата си звезда, но вместо това попада зад кулисите на киноиндустрията и достига до лудост под впечатлението от уродливата реалност, която се крие зад фасадата на прочутата "фабрика за мечти".

В своите многобройни екранни превъплъщения Съдърланд  много рядко се повтаря. Така например изобразеният от него крайно отблъскващ образ на фашист заема ключово (зловещо) място сред галерията от ярки образи в гигантската историческа фреска на Бернардо Бертолучи "Двадесети век" (Novecento, 1976). В неговото изпълнение Атила Меланчини е представен като теоретик и практик на най-изобретателните жестокост и садизъм, които въобще човек може да си представи. Той съумява да превърне този патологичен образ в символ на черния тоталитаризъм, надвиснал над Европа през XX век. 

И още през същата (1976) година Съдърланд създава  абсолютно противоположен характер - Казанова - в едноименния филм на Федерико Фелини (Il Casanova di Federico Fellini), подлагащ на оригинална трактовка историята на живота на тази легендарна личност. Съдърланд намира свой ключ към разбирането на противоречивата и мистериозна фигура на знаменития венецианец. В неговата интерпретация той е представен като трагичен персонаж, принуден да играе натрапената му роля на сексуален супергерой, който наивно вярва, че дължи известността си не това, а на научните си трудове. Обаче това превъплъщение на Съдърланд, както и някои други впоследствие, предизвикват противоречивите реакции не само на критиката, но на зрителите. Неговият неподражаем талант предизвиква често остри спорове и дори неприемане със своята крайна неординерност. 

Следващата значима роля в невероятно богатата и разнообразна филмография на Доналд Съдърланд е в психологическата драма "Обикновени хора" (Ordinary People, 1980) - първи опит и най-голям успех досега на Робърд Редфорд като режисьор. Филмът е удостоен с 4 награди "Оскар" (за най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий и най-добър актьор в поддържаща роля - Тимъти Хътън), но Съдърланд дори не е номиниран. Това всъщност се оказва последният му шанс да се съревновава за "Оскар" за най-добро изпълнение на главна роля. Защото впоследствие той все по-често ще пресъздава второстепенни персонажи в най-различни по жанр филми - от екшъни през комедии до драми. Двукратното му удостояване със "Златен глобус" - съответно през 1996-та и 2003-та - е за поддържащи роли в мини-сериалите "Гражданинът Х" и "Path to War". Впрочем през 1982 година получава заслужено наградата за най-добър актьор на международния кинофестивал в Карлови Вари за превъзходното си изпълнение на главната роля в канадския филм "Праг" (Threshold, 1981). 

Сред забележителните актьорски постижения на Съдърланд през следващите десетилетия са  изпълненията му във филми като "Разкриване" (Disclosure, 1994), "Зараза" (Outbreak ,1995), "Shadow Conspiracy" (1996), "Вирус" (1999), "Изкуството на войната" (The Art of War, 2000), "Италианска афера" (The Italian Job, 2003), "Гордост и предразсъдъци" (Pride & Prejudice, 2005), "An American Haunting" (2005), "Земя на слепци" (Land of the Blind, 2006), "Златна възможност" (Fool's Gold, 2008) и "Игрите на глада" (The Hunger Games, 2012). 
Но, за съжаление, почти всичките му роли в тях не са главни, а и малко от тези филми са истински стойностни и въобще не може да става сравнение с шедьоврите, в които се снима през 70-те години на миналия век. 

Доналд Съдърланд се е женил три пъти и има общо пет деца - едно от които е Кийфър Съдърланд, който е една от звездите на днешното американско кино. 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание