Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"ДОКОСВАНЕ ДО ГРЕХА" НА ДЗЯ ДЖАНКЪ: СУРОВАТА ПУСТОТА НА БИТИЕТО


12.02.2015  Текст:  Андроника Мартонова

РЕЦЕНЗИЯ

   

Фестивалът на съвременното китайско кино е вече към края си. Тази вечер е предпоследната прожекция в столичния Дом на киното, а утре „китайската седмица“ ще бъде закрита с филма „СВЕТЪТ“ на ДЗЯ ДЖАНКЪ – 45-годишният режисьор, сценарист, актьор и продуцент, който е знакова фигура на „шестото поколение“ в китайското киноизкуство, показващ на екрана днешния Китай проникновено и смело, без да има в повечето случаи финансова подкрепа от държавата.
Използваме възможността да запознаем читателите на „Другото кино“ с най-новия му пълнометражен филм „Докосване до греха“ (Tian zhu ding), който не е част от фестивала на съвременното китайско кино, но заслужава специално внимание, не само заради престижните си международни награди.
       Текстът е публикуван в брой 1 (ноември 2013 г.) на сп. „Институт Конфуций в София”. Негов автор е доц. д-р Андроника Мартонова. Онлайн версията е актуализирана и излиза с разрешение на Институт Конфуций (http://confuciusinstitute.bg) в столицата, по повод на Фестивала на съвременното китайско кино (6-13 Февруари, 2015, Дом на киното).

"Докосване до греха" (2013, „A Touch of Sin”/ 天注定) на Дзя Джанкъ (贾樟): Суровата пустота на битието

              През май 2013, на международния филмов фестивал в Кан, Франция, китайският филм "Докосване до греха" на Дзя Джанкъ взе една от най-престижните награди в света на киноизкуството: „Златна палма” за най-добър сценарий. А както е известно – без качествена драматургия в никакъв случай не може да се заснеме и да се стигне до добър художествен резултат. Филмът, който е копродукция между Китай и Япония (от  Страната на изгряващото слънце продуцент е компанията на Такеши Китано), излезе по екраните на Китай през ноември 2013. Същевременно творбата е номинирана за шест национални кино награди „Златен кон” (Golden Horse Award) на китайското седмо изкуство в следните значими категории: най-добър игрален филм, режисура, оригинален сценарий, операторска работа, монтаж, оригинална музика. А това никак не е малко. Всъщност получи два приза – за монтаж и музика. На следващата година – 2014, в Япония Асоциацията на филмовите критиците на Токио го отличиха с „Най-добър чуждоезичен филм”.

Наричат Дзя Джанкъ (р. 1970 във Фънян, Шанси, завършил Пекинската филмова академия) абсолютният лидер на Шестото кинопоколение в китайското кино, което пристигна след триумфа на Петото, белязано от емблематичната работа на режисьорите Джан Имоу, Чън Кайгъ, Тиен Джуанджуан и др. Новите млади автори в екранното изкуство на Китай обаче са много различни от своите предци. Ето какво казва и самия Дзя Джанкъ в едно свое интервю: „Направихме много, за да култивираме интереса на китайската публика към нашите филми. До появата на нашето режисьорско поколение изобразяването на реалността , такава каквато е, беше чуждо на родната аудитория. Не е лесно да променяш нагласи, нито да променяш кинематографа. Мога да кажа, че филмите ни са много лични, защото са и част от собствения ни житейски бекграунд. Все повече съвременни китайски режисьори са мотивирани и инспирирани да правят филми за реалния съвременен живот в днешен Китай. Искаме да срещнем и наблегнем на проблемите и трудностите, с които се сблъсква обикновения човек. Нашето Шесто кинопоколение изповядва обща естетическа ценностна система, свързана с преоткриването на действителността и простотата. В китайската култура съществуват три свързани и много важни понятия: реалност, човеколюбие, красота. Това са и основните фази на естетическото. И наистина, ако изкуството не може да портретира реалните емоции и живота, как ще стигне до красотата?”

Най-обещаващият, провокативен, зрял и важен за киното режисьор от Китай – ето така световната критика определи Дзя Джанкъ след наградата му в Кан. Апропо, това не е първия престижен приз за кинотвореца, който вече в биографията си има над 20 статуетки от филмовите фестивали, в това число и „Златен Лъв” на Венеция.

"Докосване до греха" се базира на истински събития – четири неочаквани престъпления разтърсили обществеността и случили се в различни краища на Китай, за които Дзя Джанкъ научава от медиите. Авторът провежда дълго документално прочуване в селищата на местопрестъпление преди да напише сценария си. Сюжетът на филма е следният:  

Миньорът Дахай (大海,в ролята е Дзян У /姜武) се разбунтува до безпределна крайност срещу мафиотските тайни игри на „въглищарските” босове. Несправедливостта, корупцията, тишината, страха, лицемерието сковават малкото провинциално селище. Дахай не може повече да търпи ситуацията и наказва с безмилостен показен разстрел виновните олигарси; След множество опити да бъде ограбен по пътя от съвременни разбойници, един обикновен на пръв поглед работник (Уан Баоцян /王宝), пътуващ и заработващ из страната, се връща в родния си край за Нова Година. Установява, че животът му е преизпълнен с безсмислие и е загубил най-ценното – доверието и обичта на семейството си. Защото паралелно с легалната работа, той е и извършител на поръчкови убийства; Арогантни клиенти в спа център се опитват да склонят в проституция и изнасилят красива рецепционистка (Джао Тао /). Агресивно я унижават до такава степен на абсолютно потъпкване на достойнството, че тя неиздържа и в самозащитата си ги убива; Младо момче (Луо Ланшан / 罗蓝山), припечелващо ту като крояч във фабрика за дрехи, ту като сервитьор в елитен вариететен клуб, се бори със самотата си и невъзможността да бъде обичан. Субективното му усещането за безпътица, тотална духовна деградация и изолация все повече го притиска и в крайна сметка го тласка към самоубийство.

               Дзя Джанкъ е киномайстор, който успява да портретира по забележителен начин суровата пустота на битието, като същевременно изгражда сложно многопластово послание. Четирите съдбовни нишки дискретно се преплитат само като рамка в началото и края на филма. Перфектно мотивира персонажите си, показвайки причините за вътрешния им взрив до границите на екстремалното, до ненадейното и абсолютното обезобразяване на Аза. Същевременно ги поставя в една поетизирана и дори красива кинематографична среда, която контрастира и кореспондира с наранения им емоционален им статус. Основно борави с открити екстериорни пространства и реални обществени места: автобусна спирка, жп гара, главен път, фабрика, общежитие… „Това всъщност – казва режисьорът - е в унисон и с китайската традиционна естетика, в която емоционалността и локуса са взаимосвързани. Също така в контекста на филма, реалното пространство хибридизира – получава се своеобразен микс от документално и игрално кино.” Неговите герои са изтъкани от всичко онова, което са изгубили – душевно равновесие, хармония, надежда, достойнство, обич… Внезапно изпразнени, самотни, унижени, неразбрани и несигурни те реагират по единствения приемлив за тях начин, като извършват престъпление (в това число и самоубийството е вид престъпление – срещу себе си обаче), без изобщо да го искат дълбоко вътре в тях. Просто са принудени да го направят. "Докосване до греха" е филм за безсилието и беззащитността, и поставя много въпроси пред всеки развит социум. Защото това, което се случва в сюжета, може да бъде ситуирано навсякъде. Това е и една от многото причини заради които кинотворбата трябва да се гледа и разбере правилно. „Всичките ми филми се развиват на фона на трансформиращ се Китай, който от 70-те години на ХХв. досега промени обществото до неузнаваемост. Имаше социални групи, които изведнъж от малцинствени и бедни се оказаха благосъстоятелни, и други – които останаха маргинализирани. Като творец съм напълно убеден, че културата и по-специално изкуствата трябва да поемат отговорността и грижата за хората, които са в неизгодно положение.” – споделя Дзя Джанкъ.

              



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)