РЕЦЕНЗИИ

• 
• Add new коментар

Новият филм на Людмил Тодоров бе представен за пръв път в кино "Люмиер" без излишна помпозност и почти никаква реклама. Медиите акцентираха повече върху неговото предупреждение за вредата, която нанасят двете фирми-монополисти върху разпространението на филми у нас. А за филма, който определено си заслужава, както всичко, което е снимал до днес този режисьор, почти нищо не се каза. Ето защо, с любезното съгласие на авторката Геновева Димитрова, публикуваме и тук нейната рецензия, отпечатана във в. "Култура"
(брой 6 от 17 февруари 2012г.).

Мачкам ли, мачкам всеки ден бутилки в боклука, а имало къде по-радикален начин да се отървеш от тях – показва ни го новият филм на Людмил Тодоров. Бумтящата пластмаса е неговата забавна рамка. А тъй като „Миграцията на паламуда” е вдъхновен от съвременни случки из Габровско, уместно е и твърдението (за кой ли път?!), че народът ни е факир на мърляшките пинизи.
Гледах „Миграцията на паламуда” точно преди седмица, когато заваля тежкият сняг. Сега е същото, а филмът постопля.
След момичешкия провинциален десант в София „Шивачки” (2007), Людмил Тодоров отново се връща към любимите си извънградски мъжки перипетии . Подобно на „Бягащи кучета” (1988), „Любовното лято на един льохман” (1990), „Двама мъже извън града” (тв, 1998, по сценарий на Владо Даверов) или „Емигранти” (2002, заедно с Ивайло Христов), героите напускат своето обиталище подир адреналина на приключението. Този път са бащи и синове, разделени по двойки. Четирима днешни льохмани, чието спасение е мост.
Едно време „Бягащи кучета” показа поколенската пропаст. Но, ако там родителите удържаха здрави устои, тук за авантюриста възраст няма.
За първи път герои на Людмил са от „изящното изкуство”, както се изразява Райката (Христо Мутафчиев). Така нарича своя огромен светещо-свирещ кръст, а приятелят му Симо (Стефан Вълдобрев) е иконописец, който все се мъчи да го обуздае. Двамата напускат безводното село, където горят пластмасови бутилки и се редят на опашка пред басейна на ошашавен англичанин (Кенуъд Хил). Яхват колата и се изстрелват към морето, защото имат споразумение за жив паламуд с отец Иван (Велко Кънев). В това време синовете им Тишо (Владимир Зомбори) и Кирил (Никола Стоянов) кръстосват околностите с раздрънкан камион и свиват четири бюста (на римски императори, Цицерон и Георги Димитров) – не от музей, а от цигани. Искат да ги пласират, возят ги на експерт (Ицко Финци), но...
В морето има каски, но не и паламуд, мутра пари за икони не дава, но пък, след като църквата е с нов кръст, отец Иван е щедър на райски ябълки и риба в туба...
От ситуация на ситуация и от скеч на скеч, филмът представя опит за мечтание насред абсурда на българския социум. Людмил Тодоров е създал комично мъжко road movie за безбожната несрета без вайкане. И за отстояването на човечността. Смешките са софистицирани и малко тромави, но пък някои са изобретателни. И категорично са по-симпатични от доминиращия в държавата дебелашки хумор.
Женското присъствие е епизодично-досадно (с изключение на Анастасия Неделчева в ролята на мутреса-кръщелница). Ала мъжкият кастинг е прекрасен. Стефан Вълдобрев е очарователен както обикновено, Велко Кънев, светла му памет – също, Христо Мутафчиев е изненадващо автентичен, а младите Никола Стоянов и Владимир Зомбори са чудна находка.
И все пак, дори с опияняващо заснетата от Рали Ралчев фактура – от панорамите до детайлите, във филмовия ритъм ми липсва релеф. Предпочитам драмите на Людмил Тодоров.
В този филм той прохожда като продуцент и веднага бунтарският му нрав се усети – отказа да пусне филма в кината, собственост на веригите «Арена» («Александра филмс») и «Синема сити» (израелски инвеститор), тъй като му «извиват ръцете». „Почти всички мои колеги приемат техните условия, защото иначе филмите им няма да видят бял свят. Аз лично избрах да не се съглася с тях. По този начин подложих филма си на удар с надеждата да извадя наяве този проблем, който има много измерения». Затова премиерата, посветена на Велко Кънев, се състоя в кино «Люмиер», а по-натътък «Миграцията на паламуда» ще бъде показван на 16-ия София Филм Фест, в Дома на киното, из страната... Може и да е за добро, но на мен ми е любопитно защо Людмил Тодоров е забравил твърдението си „Или си режисьор на филма, или си продуцент.” (вж. книгата ми „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те”, с. 38)...
Надявам се вас «Миграцията на паламуда» да ви разсмее повече.
                                                                                                               Геновева Димитрова

Източник: рецензията на авторката във в. "Култура" от брой 6 (17 февруари 2012 г.)