Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЕНИС ХОПЪР


29.05.2011  Текст:  Kastel

Джак Никълсън

   

Точно преди година на днешната дата си отиде от този свят Денис Хопър – легендарният създател на филма „Волният ездач“. А неотдавна (на 17 май) се навършиха и 75 години от неговото рождение.

Казват, че първото му голямо изживяване, свързано с киното са съвместните снимки с Джеймс Дийн. Двамата се сприятелят, но внезапно Дийн загива, катастрофирайки със своето блестящо серебристо Porsche 550. Тази трагична смърт повлиява силно върху младия Хопър. Може да се каже дори, че пречупва живота му, който току-що започва (тогава е малко над 20 години).
От този момент нататък призракът на съдбовната обреченост ще го следва постоянно – дори и по време на най-успешните му начинания.

Три години след смъртта на Дийн, по време на снимките на каубойския филм „От ада в Тексас“ Хопър се скарва с мастития холивудски режисьор Хенри Хатауей, след като последният не му позволява да преиграе за 86-ти път (!) една от сцените. Хатауей гневно изсъсква: „В този град за тебе повече няма да има работа!“ Думите на именития режисьор не били празна закана. Минават цели 8 години преди отново Хопър да получи някаква по-важна роля, а това си е истинско проклятие за млад и несъмнено талантлив актьор, като него!
По това време Хопър успява да се снима само в епизодични роли, в евтини уестърни и в някои не особено значими филми за популярните (и общодостъпни) през 60-те години наркотици. Но талантът му избуява именно върху тази, на пръв поглед, неблагоприятна почва. Защото е съдено именно чрез нискобюджетен филм за наркомани името на Хопър да се прослави по целия свят!

През 1967 г. двамата с Питър Фонда решават да пробват силите си във филм за наркомани, озаглавен „The Trip“. Сценарият за тази необичайна, психеделична лента измисля Джак Никълсън - приятел на Хопър.

Тези „трима мускетари“: Хопър, Фонда и Никълсън — две години по-късно се прославят със своя невиждан, революционен проект. Филмът, заснет под режисурата на Хопър през 1969-та, е „Волният ездач“. В него двамата с Фонда (а от един момент нататък и Никълсън) се носят из просторите на Америка, ахнали своите супермодни чопъри (Harley-Davidson Hydra-Glide), купeни с парите, спечелени от продажбата на пратка кокаин.
Филмът, заснет едва ли не за джобни пари, (Хопър, Никълсън и Фонда събрали $400 000), се превръща в знаме на надигащата се контракултура и буквално взривява тогавашното холивудско кино, допринасяйки за появата модата на „независимите“ нискобюджетни продукции.

Волният ездач“ се оказва пълва противоположност на онова, което по това се прави в Холивуд. Той няма даже завършен сценарий! Хопър и Фонда измислят повечето неща в процеса на снимките, наемат случайно срещнати на улицата хипита за по ден-два, снимат без разрешение (след тях на католическото гробище, където се разиграва сцената с приемането на ЛСД и проститутките, не пускат никога повече снимачен екип!) и през цялото време са или пияни или под въздействието на наркотици. Марихуаната, която актьорите пушат на поразия в кадър (както това го изисква сюжетът), е истинска, а що се отнася до ЛСД не е сигурно: Фонда твърди, че също са приемали истински халюциногени, докато Хопър отрича... Във всеки случай този славен дует навярно солидно се е друсал тогава: лентата, на която е заснета прочутата сцена, случайно е леко осветена. Но на практика така се получава още по-добре – нов, невиждан спецефект!
Филмът се оказва истинско гениално откровение. В него са отразени погубените надежди на цяло поколение. Излизането му на екран има ефекта на истинска културна атомна бомба. Получава над двайсет международни фестивални награди и номинации, в това число и за два „Оскар“-а (за най-добър актьор в поддържаща роля – Джак Никълсън и за оригинален сценарий).
Мотоциклетите Harley-Davidson Hydra-Glide, които са снимани във филма, са закупени от Хопър и Фонда от полицията (и доста са видоизменени), тъй като от „Харлей-Дейвидсън“ отказали да им предоставят безплатни под претекста, че „лошите момчета“, каквито са героите от филма, само ще развалят репутацията на фирмата.
Най-впечатляващ, разбира се, е Чопър-ът на Фонда, който е страстен рокер. Този чудесен мотоциклет с американския флаг, нарисуван върху резервоара, е наречен „Капитан Америка“. Преди началото на снимките Фонда го кара цяла седмица, облечен в същото яке от филма с американското знаме на гърба, по улиците на Лос Анджелис, за да свикне с мотора и да се вживее в ролята. Но на няколко пъти му се налага да се разправя с пътна полиция.
Сюжетът на „Волният ездач“ е елементарно прост: двама симпатяги тръгват на пътешествие из Америка на тези същите чопъри (формалната им цел е хипарски музикален фестивал). По пътя си срещат комуни на хипита, всякакви добри и лоши хора, а също и симпатични проститутки и какво ли не още; попадат дори в затвора, откъдето излизат благодарение на героя на Никълсън, който е адвокат. Без да съобразят, влизат в конфликт с някакви случайни селски мъжаги, които се оказват изпечени мерзавци и застрелват единия от волните пътешественици... Накратко казано - така и не намират нито свобода, нито щастие, нито любов – нито Америка, както те лаконично наричат всички тези неща взети заедно. Няма Америка (свобода, любов, щастие) в Америка – това е основната идея на филма.
Филмът е посрещнат възторжено, но въпреки това кариерата на Денис Хопър през следващите години не тръгва нагоре.

Актьорът, който получава за филма си „Златна палма“ от кинофестивала в Кан (за най-добър дебют) и солидни приходи, по това време е настроен оптимистично. Той още не подозира, че неговият успех като режисьор ще се окаже изключение и повече никога няма да вкуси още веднъж от славата, която му носи „Волният ездач“.
След фурора, предизвикан от дебюта на Хопър, холивудската студия „Юнивърсъл“ (Universal) му дава $1 милион, за да заснеме втори филм. (През този период Холивуд започва да подпомага изилзането на евтини „независими“ филми за рокери и хипита, експлоатирайки модната тема).
Но когато работата опира до втория режисьорски проект на Хопър, нещата се сдухват, както се казва. Създателят на „Волният ездач“ шокира всички: прибира се от Перу с около 40-часов заснет материал, посветен на това как някакъв каскадьор се влюбва в перуанска проститутка, след което местният свещеник го моли да използва актьорския си талант, за да помогне на местните хора... Монтажът, върху който работи самият Хопър в продължение на цяла година, окончателно досъсипва филма, според продуцентите от „Юнивърсъл“. На цялата тази история дори е посветен документален филм, озаглавен „Американският мечтател“.
В крайна сметка един от босовете на „Юнивърсъл“ Лий Васерман отказва да пусне филма, озаглавен "Последният филм" (The Last Movie), независимо от факта, че „перуанската епопея“ на Хопър е отличена на Венецианския кинофестивал, още преди да я купят от „Юнивърсъл“.
Васерман изправя Хопър пред дилемата: или да премонтира наново филма, или той въобще няма да бъде показан в Европа, а в Америка — крайно ограничено. Хопър обаче не мисли да прави компромис. Скарва се с Васерман и няколко години въобще не разговаря с него. А филмът му е „замразен“ от студията. Според последни сведения, малко преди да умре Хопър все пак прощава на продуцента. Но вторият му филм (шедьовър, според мнението на самия Хопър) така и не се появява на бял свят.

След скарването с „Юнивърсъл“ останалият без работа актьор и режисьор изпада в алкохолна и наркотична зависимост. Дневната му „норма“ по онова време (според собствените му спомени и тези на очевидци) възлиза на 3 литра ром, 30 бутилки пиво и 3 грама кокаин (по всичко личи, че Хопър много обичал цифрата три!), без да се брои марихуаната (която тогава никой не смята за дрога).
Независимо от неадекватното си състояние, Хопър продължава да се снима, превръщайки се в „лошото момче“ (enfant terrible) на Холивуд — човек, от когото може да се очакват и най-досадните издънки. За никого не са тайна маниакалните му изцепки по време на безпаметните запои, проблемите с полицията и безразборните му сексуални похождения. През този период Хопър дотолкова пропада, че даже започва да се съди със своя приятел Питър Фонда, който като съавтор на сценария на филма „Волният ездач“ също има право върху част от приходите, възлизащи на около $19 млн!
Денис Хопър се жени за симпатичната Мишел Филипс, която само след седмица (!) подава молба за развод, обрисувайки пред съда сцени на страшно пиянство и хулиганство, устроени от съпруга й. Това е най-краткият от браковете на актьора. А те са общо пет и бракоразводният съдебен процес с последната му съпруга — Виктория Дъфи – му нанася най-големи материални щети...
Едва ли ще бъде преувеличение да се каже, че епизодичната роля на смахнатия фотограф от култовия „Апокалипсис сега“ (1979) е истинска манна небесна за изпадналия в нужда Хопър.
Две години по-рано талантът му блясва и в чудесния филм на Вим Вендерс „Американския приятел“ (1977).
В едно интервю Хопър коментира: „Имало е моменти, в които истински съм блестял, така де, вие разбирате. Но мисля, че това са само моменти. Понякога за една кариера и тези моменти са достатъчни. Не съм изиграл велики роли. И не съм създал велик филм като режисьор. Но не бих казал, че за това е виновен някой друг, освен мен“.
Трябва обаче да му се отдаде дължимото: понякога в играта на Хопър наистина има проблясъци на гениалност! Един от филмите с подобни проблясъци е „Out of the blue“ (1980). Това е третият му режисьорски опит. В него той изпълнява и главната роля. Според критиката, тази му творба се нарежда сред най-добрите американски филми през 80-те години.
Но въпреки „кратките проблясъци на гениалност“, периодите на пиянство дават своето отражение. По едно време Хопър съвсем се отнася: извършва (пред камерата) опит за самоубийство, при това не къде да е - а в гроб, миниран с 16 динамитни шашки. Получава се любопитнен късометражен филм. След което неговият автор изчезва някъде в пустинята, в Мексико. А когато го откриват, става ясно, че е крайно време да се подложи на интензивно лечение.
През 1983-та преминава специална програма за възстановяване и резултатите не закъсняват. Още през същата година се снима заедно с Мики Рурк в романтичната гангстерска мелодрама на Копола „Рибка-боец“. После се появява в още няколко нелоши филма, сред които се откроява шпионският трилър на Сам Пекинпа „Уикендът на Остерман“ (1983) и особено умопомрачителният шедьовър на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ (1986), в който Хопър играе блестящо ролята на маниакалния садист и убиец Франк Бут. Според легендата, веднага след като прочита сценария, Хопър позвънява на Линч, заявявайки му, че е просто длъжен да го вземе за ролята на Франк Бут. Линч, разбира се, пожелава да чуе някакви аргументи, а Хопър изкрещява в слушалката: „Защото аз съм в действителност Франк Бут!“
През втората половина на 80-те и през 90-те Денис Хопър се снима в още няколко филма, сред които има и няколко наистина добри, като „Индианският бегач“ (1991) на Шон Пен, „Истински романс“ (1993) на Тони Скот и др. През 2008 г. Вим Вендерс му поверява знаковата роля на „Смъртта“ в своя филм „Снимки в Палермо“.
Но като актьор в историята на киното Денис Хопър завинаги ще остане с ролята си в „Синьо кадифе“, според мен. Не се знае как би изглеждал във филми по Шекспирови трагедии, например – нещо, за което според собствените му признания, винаги е мечтал. Някои критици твърдят, че най-добрата му роля не е в „Синьо кадифе“, а в „Space Truckers“ (1996) на режисьора Стюарт Гордън. (Вижте тук доста добра селекция на фрагменти от най-добрите му изпълнения на екрана).
Няма съмнение обаче, че като режисьор, името му ще винаги ще се свързва с „Волният ездач“.
А като човек - може би ще бъде запомнен най-вече с бурния си, противоречив живот, изпълнен с възходи, падения, пиянство, слава, семейни драми и дори едно филмово самоубийство!
Хопър е озвучавал детски приказки за животни („Заешките уши“ по Андерсен, например), но също така негов е и гласът зад кадър в документалния филм „Inside Deep Throat“ (2005), посветен на легендарния порнофилм „Дълбоката глътка“ (1972).
През целия си живот колекционира „модерно изкуство“ (ловко купува от своя приятел Анди Уорхол само за $73 знаменитата впоследствие картина, изобразяваща 32 кутии супа “Кемпбъл“.
Самият той също рисува абстрактни картини, снима и фотографии (които после разпечатва в гигантски формат). Творби на Хопър са изложени в различни престижни галерии не само в САЩ, но и в чужбина, а неотдавна излезе голям (над 500 страници) албум с най-хубавите му фотографии.
Източник: Chaskor.ru



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации