Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЕНИС ХОПЪР – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ФИЛМА „ВОЛНИЯТ ЕЗДАЧ”


29.05.2010  Текст:  Kastel

Джак Никълсън

   

На 74-годишна възраст почина Денис Хопър – прославеният режисьор на филма „Волният ездач” и изпълнител на незабравими роли в култови филми, като „Синьо кадифе” на Дейвид Линч, „Американският приятел” на Вим Вендерс, „Апокалипсис сега” на Франсис Копола, „Уикендът на Остерман” на Сам Пекинпа, „Истински романс” на Тони Скот и др.
Знаменитият актьор води дълга и мъчителна борба с рака на простата. Според американските информационни агенции, той е починал в дома си рано сутринта днес в присъствието на своето семейство и най-близките си приятели. Само преди два месеца Денис Хопър получи своя звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Колкото и да бе интересен и продуктивен като актьор (снимал се е в 202 филма) - все пак Денис Хопър ще остане в историята като създател на един от най-силните американски филми от 60-те години. Любопитното е, че с „Волният ездач” той дебютира като режисьор през 1969г. Впоследствие заснема още 7 филма, но никой от тях не успява да се доближи до равнището на неговия първи опит в режисурата.
Волният ездач” имал безпрецедентен касов успех. Приходите от триумфалното му разпространение по света възлизат на $60 млн., а бюджетът за неговото производство бил повече от скромен – едва $400 хиляди. Никой не е очаквал такива финансови резултати от тази “маргинална” продукция категория „B”, заснета в стила на Роджър Кормън – учителят и на тримата главни участници във филма – Питър Фонда, Денис Хопър и Джак Никълсън. Окрилени от този неочакван успех, впоследствие много кинотворци заимстват идеи и мотиви от „Волният ездач”. Дори и днес, когато вече е изминало толкова много време от неговата поява, критиците продължават да смятат тази творба за етапна, ключова за киното на 60-те години. Много често те го нареждат на челни места в различни класации, давайки му определението „велика класика”, „филм-маяк”, служещ за ориентир на много режисьори от целия свят.
Удивително е, че „Волният ездач” успява да се открои дори на фона на американското кино от края на 60-те, когато са направени поне дузина прекрасни филми, отразяващи бунтарските настроения, обхванали тогавашната младеж. Но за първи път в него е опоетизиран толкова впечатляващо „волния живот” на рокерите-хипита, носещи се на своите мощни мотоциклети по безкрайните пътища на Америка в преследване на вечно изплъзващата се „американска мечта”. А обществото, в което господстват еснафски настроените представители на задоволената средна класа, се разправя с тях по начин, който много напомня добре познатите методи на „Ку-клукс-клан”. Разликата е само в това, че в случая насилието вместо срещу чернокожите е насочено срещу белите дългокоси младежи в тесни дънки, носещи се на воля със своите мотоциклети.
Този филм освен с всичко друго, ще бъде запомнен и с блестящото актьорско изпълнение на младия все още Джак Никълсън в епизодичната роля на тих пияница-скитник, който е бивш адвокат, скъсал завинаги с самодолната среда на неговото съсловие.
Някои определят филма кино рокбалада. И вероятно имат право, защото в него звучи прекрасната рокмузика на 60-те години, превърнала се не само в отдушник за емоционалното напрежение, обхванало душите на младите хора по онова време, но и в своеобразна кардиограма на тяхното психологическо състояние. А ярката кинематографична форма на този великолепен филм, допринася за опоетизирането на последните бунтари на Америка. Оригинално заснетите от прочутия оператор Ласло Ковач кадри срещу слънцето, с бликовете светлина, падащи пряко върху камерата, днес вече звучат банално, защото са заимствани многократно от безброй подражатели впоследствие. Необичайно за филм от този тип е и използването на интелектуалните „флашфорварди”, тоест изпреварващи действието кадри, врязващи се за миг в повествованието и предсказващи събитията, които предстои да се случат.

 

Филмът „Волният ездач” е може би най-хубавият химн на младежката субкултура, която остави своя незаличим отпечатък върху „бурните 60-те”.
През следващото десетилетие американското кино даде на света още много прекрасни филми, като се почне от „Последният киносеанс” и се стигне да „Последният наряд”, които бяха по-трезви и по-горчиви, но пък едва ли биха се появили без благотворното влияние на „Волният ездач”. Знаменателен е и фактът, че този филм получи специална награда за дебют на първият кинофестивал проведен в Кан, след бунтарския май на 1968г.

 



Коментари (1)


Коментари

Асен (непотвърден)
Thursday, Oct 27, 2011

Филмът е страхотен! А музиката от него, и тя!


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание