Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЕНИС ХОПЪР – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ФИЛМА „ВОЛНИЯТ ЕЗДАЧ”


29.05.2010  Текст:  Kastel

Джак Никълсън

   

На 74-годишна възраст почина Денис Хопър – прославеният режисьор на филма „Волният ездач” и изпълнител на незабравими роли в култови филми, като „Синьо кадифе” на Дейвид Линч, „Американският приятел” на Вим Вендерс, „Апокалипсис сега” на Франсис Копола, „Уикендът на Остерман” на Сам Пекинпа, „Истински романс” на Тони Скот и др.
Знаменитият актьор води дълга и мъчителна борба с рака на простата. Според американските информационни агенции, той е починал в дома си рано сутринта днес в присъствието на своето семейство и най-близките си приятели. Само преди два месеца Денис Хопър получи своя звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Колкото и да бе интересен и продуктивен като актьор (снимал се е в 202 филма) - все пак Денис Хопър ще остане в историята като създател на един от най-силните американски филми от 60-те години. Любопитното е, че с „Волният ездач” той дебютира като режисьор през 1969г. Впоследствие заснема още 7 филма, но никой от тях не успява да се доближи до равнището на неговия първи опит в режисурата.
Волният ездач” имал безпрецедентен касов успех. Приходите от триумфалното му разпространение по света възлизат на $60 млн., а бюджетът за неговото производство бил повече от скромен – едва $400 хиляди. Никой не е очаквал такива финансови резултати от тази “маргинална” продукция категория „B”, заснета в стила на Роджър Кормън – учителят и на тримата главни участници във филма – Питър Фонда, Денис Хопър и Джак Никълсън. Окрилени от този неочакван успех, впоследствие много кинотворци заимстват идеи и мотиви от „Волният ездач”. Дори и днес, когато вече е изминало толкова много време от неговата поява, критиците продължават да смятат тази творба за етапна, ключова за киното на 60-те години. Много често те го нареждат на челни места в различни класации, давайки му определението „велика класика”, „филм-маяк”, служещ за ориентир на много режисьори от целия свят.
Удивително е, че „Волният ездач” успява да се открои дори на фона на американското кино от края на 60-те, когато са направени поне дузина прекрасни филми, отразяващи бунтарските настроения, обхванали тогавашната младеж. Но за първи път в него е опоетизиран толкова впечатляващо „волния живот” на рокерите-хипита, носещи се на своите мощни мотоциклети по безкрайните пътища на Америка в преследване на вечно изплъзващата се „американска мечта”. А обществото, в което господстват еснафски настроените представители на задоволената средна класа, се разправя с тях по начин, който много напомня добре познатите методи на „Ку-клукс-клан”. Разликата е само в това, че в случая насилието вместо срещу чернокожите е насочено срещу белите дългокоси младежи в тесни дънки, носещи се на воля със своите мотоциклети.
Този филм освен с всичко друго, ще бъде запомнен и с блестящото актьорско изпълнение на младия все още Джак Никълсън в епизодичната роля на тих пияница-скитник, който е бивш адвокат, скъсал завинаги с самодолната среда на неговото съсловие.
Някои определят филма кино рокбалада. И вероятно имат право, защото в него звучи прекрасната рокмузика на 60-те години, превърнала се не само в отдушник за емоционалното напрежение, обхванало душите на младите хора по онова време, но и в своеобразна кардиограма на тяхното психологическо състояние. А ярката кинематографична форма на този великолепен филм, допринася за опоетизирането на последните бунтари на Америка. Оригинално заснетите от прочутия оператор Ласло Ковач кадри срещу слънцето, с бликовете светлина, падащи пряко върху камерата, днес вече звучат банално, защото са заимствани многократно от безброй подражатели впоследствие. Необичайно за филм от този тип е и използването на интелектуалните „флашфорварди”, тоест изпреварващи действието кадри, врязващи се за миг в повествованието и предсказващи събитията, които предстои да се случат.

 

Филмът „Волният ездач” е може би най-хубавият химн на младежката субкултура, която остави своя незаличим отпечатък върху „бурните 60-те”.
През следващото десетилетие американското кино даде на света още много прекрасни филми, като се почне от „Последният киносеанс” и се стигне да „Последният наряд”, които бяха по-трезви и по-горчиви, но пък едва ли биха се появили без благотворното влияние на „Волният ездач”. Знаменателен е и фактът, че този филм получи специална награда за дебют на първият кинофестивал проведен в Кан, след бунтарския май на 1968г.

 



Коментари (1)


Коментари

Асен (непотвърден)
Thursday, Oct 27, 2011

Филмът е страхотен! А музиката от него, и тя!


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание