Синьо кадифе

• 
• Add new коментар

Колкото и да странно, но е факт, че на 20 януари освен Федерико Фелини, е роден другият най-велик фантазьор в историята на киното – Дейвид Линч. Слава богу, той все още е жив и здрав и поне аз силно се надявам, че тепърва ни предстои да видим неговия най-силен филм.
Засега за такъв се смята (и с право, според мен!) „Мълхоланд драйв” (2001), чрез който Линч се завърна по великолепен начин към своя фирмен стил и напълно заслужено бе отличен с награди за режисура на кинофестивалите в Кан и Торонто. А неотдавна дори оглави списъка на най-добрите филми през първото десетилетие на XXІ век, съставен от асоциацията на филмовите критици от Лос Анджелис (LAFCA).
Дейвид Кийт Линч се появява на белия свят на 20 януари 1946г. в малкото американско градче Мисула (щата Монтана) в семейството на учен, работещ в министерството на селското стопанство на САЩ. От малък се увлича от напълно странни неща, които обикновено плашат децата. Живо го интересуват например труповете на животни. И впоследствие много обича да ходи в моргата и да гледа разчленени трупове и човешки органи. Освен това Дейвид много харесва притчи и приказки за паралелни светове, за отвъдния живот на мъртъвци – неща, в които както личи от филмите му, продължава да вярва и до днес. В детството му, заради работата на бащата, семейство Линч често сменя местожителството си и на Дейвид му се налага да учи в най-различни училища.
Впоследствие завършва три университета – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академия за изобразителни изкуства във Филаделфия, а също и кинорежисура в Лос Анджелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп, като още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на ирационалното и необяснимото.
През 1967г. заснема 4-минутен анимационен филм „Six Figures Getting Sick”, а на 16-милиметрова лента – полуигралния и полуанимационния си филм „Алфавит”. През 1970г. създава още един анимационен филм, посветен на баба си - "The Grandmother".
През 1972г. Дейвид Линч пристъпва към реализиране на първия си пълнометражен филм - "Eraserhead". Благодарение на този си филм, който излиза през 1977г., младият режисьор се превръща в култова фигура сред киноавангардистите. Любопитно е, че е забелязан от Мел Брукс, който се прославя със своите кинопародии („История на света, част І”, „Младият Франкенщайн” и др.).
Именно с неговата финансова подкрепа Линч създава през 1980 година „Човекът – слон” с участието на Антъни Хопкинс, Ан Банкрофт и Джон Гилгуд. И въпреки, че чрез него руши широко разпространените представи за масово кино, получва номинации за "Оскар" за режисура и най-добър филм и главна награда от фестивала на фантастичното кино в Авориаз. Именно в “Човекът-слон” прозвучава програмната за режисьора фраза: “Хората се боят от онова, което не разбират”.
Международното признание на Дейвид Линч подтиква продуцента Дино Де Лаурентис да му повери екранизацията на култовия фантастичен роман на Франк Хърбърт „Дюн”. И макар че и зрителите, и критиците посрещат филма доста хладно, той все пак има специално място в историята на фантастичното кино. Именно в него дебютира и Кайл Маклоклан, който изпълнява главната роля и в „Синьо кадифе” (1986) – първият сюрреалистичен трилър - шедьовър на Линч.
Четири години по-късно славата на прочутия вече режисьор достига своя пик, благодарение на шумния международен успех на неговия телевизионен сериал "Туин Пикс".
През 1990 година филмът на Линч „Диво сърце” пък е отличен със „Златна палма” на кинофестивала в Кан.
Дейвид Линч заслужено си спечелва славата на ненадминат майстор на мрачни, с оттенък на сюрреализъм, фантазии. Някои от неговите видения понякога отблъскват със своята физиологичност (например отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или откъснатата ръка, захапана от скитащо куче в “Диво сърце”).
През 1997г. излиза „Изгубената магистрала” (Lost Highway), който е може би най-загадъчният филм на ексцентричния американец. Заплетеността на сюжетните ходове, виртуозният монтаж и възпламеняващата въображението музика на Анджело Бадаламенти - постоянният композитор на Линч – въздействат магически върху подсъзнанието на зрителя, подтиквайки го да гледа отново и отново хипнотизиращото кинозрелище.
Любопитно е, че веднага след този труднопонятен филм излиза „The Straight Story” - най-простата и светла творба в творчеството на Линч. Тя разказва за старец, прекосяващ почти цяла Америка на косачка за трева, за да навести своя по-голям брат. В този филм става въпрос за изконни човешки отношения, като дружбата, любовта, омразата, неразбирателството между роднини. Линч показва блестящо, че може, когато поиска да сваля маската на неподражаем мистификатор и да ни предоставя възможността да проникнем в мистерията на живота.
На въпроса защо почти всички филми на този режисьор са толкова странни, интернет-страницата, посветена на режисьора, дава следният отговор:
"Те изглеждат странни само на онези, които задават такива въпроси".
И наистина, ако загърбим догмите на “нормалното” мислене, всеки от нас би намерил "нещо от себе си", както в “странностите” на агент Купър от "Туин Пикс", така и в тези на Сейлър от "Диво сърце".
Филмите на този необикновен режисьор са едно мистериозно пътуване в полусън из нескончаемите лабиринти на човешкото подсъзнание. Такъв е и последният му (засега!) игрален филм "Вътрешна империя" (Inland Empire, 2006)
От февруари по-миналата година Линч живее с актрисата Емили Стофъл. Преди това се е женил три пъти, но се развежда и с трите си съпруги. Имал е немалко прочути любовници сред актрисите, участвали в неговите филми – например Изабела Роселини, Лора Дърн и др. Баща е на три деца – една дъщеря (Дженифър), която също е кинорежисьор и двама сина (Остин и Райли).
В последно време Линч силно се увлича от трансцеденталната медитация на родения в Индия Махариши Махеш Йоги.
В края на 2007-а световноизвестният режисьор посети България като част от международна делегация от учени, педагози, бизнесмени, общественици и дейци на културата, имаща за цел да основе у нас филиал на Университет за непобедимост на България, в които наред с изучаване на обичайните профили, предмети и специалности, ще се прилагат научно и практически доказани техники, които премахват индивидуалния и обществен стрес и развиват пълния умствен и творчески потенциал на студентите. Новият ВУЗ трябваше да почне да функционира от края на януари 2008 г.
По време на срещите си със студенти и дейци на киното в София Дейвид Линч сподели следното: "Живеем в свят на тревоги, затова и филмите ми са такива, но не ме питайте какво съм искал да кажа с тях, аз нищо не искам да казвам, казва го уникалният език на киното”. И още „Не бих създал тези филми обаче, ако от 32 години не се занимавах с трансцедентална медитация. Чрез нея открих себе си, вътрешния си мир, идеите си", уточни легендарният кинематографист.