Вчера прекрасният американски режисьор ДЕЙВИД ФИНЧЪР навърши 52 години. И ако продължим да измерваме живота му в числа, то ще трябва да кажем, че е направил само 10 игрални филма (плюс два епизода от тв сериала „Къща от карти“) за 22 години в професията. Никак не е много, но е обяснимо като се има предвид, че е станал пословичен със своя перфекционизъм. Затова и не трябва да се удивляваме, че едва ли не всяко заглавие от неговата филмография е попадение в десятката (или близо до нея!): „Пришълецът 3“ (1992), „Седем“ (1995), „Играта“ (1997), „Боен клуб“ (1999), „Паник стая“ (2002) „Зодиак“ (2007), „Странният случай с Бенджамин Бътън“ (2008), „Социалната мрежа“ (2010), „Мъжете, които мразеха жените“ (2011) и „Не казвай сбогом“ (Gone Girl), който излиза в началото на октомври т.г. Поне половината от тези филми, според мен, са истински шедьоври в жанра си. Имам предвид, естествено, „Седем“, „Боен клуб“, „Зодиак“, „Социалната мрежа“ и надявам, се, най-новият „Не казвай сбогом“.
Вижте няколко откъса от негови филми, които великолепно илюстрират огромния му режисьорски талант, който съумява да опази по чудо в ужасната мелачка на таланти, наречена Холивуд:
- Встъпителната сцена от "Социалната мрежа" (2010)
- Какво има в кутията? - най-силната сцена от филма "Седем" (1995)
- "Боен клуб" (1999) - Само след като сме загубили всичко,
сме свободни да направим нещо
- "Играта" (1997) - Играта започва...
------------------------
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
