Робърт Де Ниро днес стана на 70, а Шот Пен - на 53 години. Удивително е, че тези двама от най-любимите ми съвременни киноактьори са родени на една и съща дата - 17 август, но с разлика от 17 г.!

РОБЪРТ ДЕ НИРО, който без всякакво преувеличение е един от най-великите филмови актьори не само на нашето време, навърши днес 70 години! Той си спечели напълно заслужено своя звезден статут още през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато изигра най-силните си роли във филми като „Кръстникът 2” (1974), „Шофьор на такси” (1976), „Ловецът на елени” (1978), „Разяреният бик” (1980), „Имало едно време в Америка” (1984) и “Недосегаемите” (1987) и др.

Неговият баща, който също се казвал Робърт Де Ниро, бил поет, скулптор и художник-експресионист. Майка му също се занимавала с живопис. Развели се две години след раждането на Робърт, който пораснал в Ню Йорк, попивайки уличната култура на италианския квартал. В детството си бил дребно, бледо, слабо и срамежливо дете, поради което му излязъл прякорът "Боби Млякото". От малък обича театъра и дори изпълнил ролята на Страхливия лъв в училищен спектакъл по "Магьосникът от Оз". Следващата му поява на сцена е на 16 години, когато напуска училище, за да се отдаде изцяло на своето увлечение.
Робърт Де Ниро усвоява тайните на превъплъщението, изучавайки знаменития Метод на Станиславски, така както са го разбирали и преподавали Лий Страсбърг и Стела Адлер в прочутото “Актърс студио” в Ню Йорк. Професионалната му актьорска кариера започва по сцените на малки театри извън Бродуей. Снима се и в късометражни рекламни филмчета.
Дебютира в игралното кино през 1963г., но първият му филм "The Wedding Party" излиза по екраните 6 години по-късно – малко след появата на друг филм с негово участие - "Greetings" (1968). Режисьор и на двете ленти е Брайън де Палма.
Следващите няколко години се снима активно, но филмите му не стават популярни.
Успехът идва през 1973-та с „Бий барабана бавно” (реж. Джон Хенкок), за който получава награда от Нюйорската гилдия на филмовите кинокритици. През същата година го снима и Мартин Скорсезе във филма си „Зли улици” (Mean Streets), с който започва знаменитото им партньорство, продължило цели две десетилетия.
Междувременно Де Ниро изпълнява ролята на младия Вито Корлеоне във втората част на „Кръстникът” (1974) под режисурата на Френсис Форд Копола, за което получава своя първи „Оскар” в категорията „най-добър поддържащ актьор”. От този филм пък датира съперничеството му с друг велик възпитаник на “Актърс студио” - Ал Пачино, изпълняващ централния персонаж в мафиотската трилогия на Копола. След години двамата премерват силите си в директен сблъсък в култовата кримка “Жега” (1998) на Майкъл Ман. През 2008-а отново се снимаха заедно в един среден филм, озаглавен „Праведно убийство”.
След участието си в „Кръстникът 2” Робърт Де Ниро започва да получава само главни роли и през 1976-та е направо неотразим в „Шофьор на такси” на Скорсезе, а също и в „Двадесети век” на Бертолучи. Следва и превъзходното му превъплъщение в „Ловецът на елени” (1978) на Чимино, но за нито една от тези три незабравими роли не получава очаквания „Оскар” и за главна роля.

Това все пак се случва през 1981, когато просто отвява другите номинирани за наградата (Джон Хърт, Робърт Дювал, Питър О’Тул и Джак Лемън) с феноменалното си изпълнение в „Разяреният бик” (1980) отново под режисурата на Скорсезе.
И след този връх актьорската кариера на Де Ниро продължава своето шеметно развитие, но така и не му носи нов „Оскар”, въпреки че ролите му в „Кралят на комедията” (1982), „Имало едно време в Америка” (1984), „Недосегаемите” (1987), както и в „Добри момчета” (1990), „Пробуждането” (1990), „Нос Страх” (1991), „Жега” (1995), „Казино” (1995) и „Да разлаем кучетата” (1997) също са на много високо равнище.

Робърт Де Ниро и Шон Пен в комедията "Ние не сме ангели" (1989) на режисьора Нийл Джордан

Освен в сериозни роли, този невероятен актьор-хамелеон се чувства еднакво комфортно и в комедии от типа на „Анализирай това” (1999), „Запознай се с нашите” (2000), “Анализирай онова” (2002) и др. Ориентирането му към „по-лекия” жанр започва с чудесното превъплъщение в кримикомедията на Мартин Брест „Среднощен бяг” (1988), но за съжаление напоследък се случва да гледаме Де Ниро и в недотам големи роли във второразредни продукции, в които като че ли започва малко да се повтаря, пресъздавайки вече поомръзнали ни еднотипови персонажи. Надеждата ми е, че все още има с какво да ни изненада, напомняйки за най-своите най-добри времена, когато бе некоронованият крал на екрана. От 13 септември излиза в САЩ новият филм на Люк Бесон "Подземно царство" (The Family), в който Де Ниро за пореден път играе мафиот, но с много чувство за хумор.
Любопитно е, че за гениалната си роля в „Шофьор на такси” получава едва $35 000, докато за лековатите си превъплъщения в „Анализирай това” (2002) и „Запознай се с нашите” (2004) хонорарите му достигат $20 млн. От по-новите му изпълнения, които най-често са в поддържащи роли, според мен се откроява само това в „Наръчник на оптимиста” (The Silver Linings Playbook) . 
Като по-млад Робърт Де Ниро често привлича вниманието на жълтата преса с многобройните си любовни афери – при това все с тъмнокожи жени. От 1976 по 1988 живее с Даян Абът, от която има син – Рафаел, който също става актьор. На 17 юни 1997г. се жени за чернокожата стюардеса Грейс Хайтауър, от която има 14 годишен син, наречен Елиът. 

Де Ниро с втората си съпруга Грейс Хайтауър

                  ------------------------------------------------

ШОН ПЕН, който днес стана на 53 години, вече е успял да се снима в 54 филма – при това в най-разнообразни роли – от драматични до комедийни. Според мен, той е сред най-ярките последователи на Марлон Брандо и Робърт де Ниро.

След триумфа си през 2009 година на церемонията по връчване на най-престижните награди в киното, Шон Пен се нареди сред осемте американци, печелили два пъти „Оскар” за главна роля. Първият му успех бе през 2004-та за изпълнението в чудесния филм на Клинт Истууд „Реката на тайните”, а вторият - за ролята в „Милк” (2008) на Гюс ван Сант, в който пресъздава образа на известния политик-гей Харви Милк, превърнал се в символ на борбата за граждански права на хомосексуалистите в САЩ и застрелян през 1978г.
Любопитно е, че Шон Пен надделя в надпреварата за втория си „Оскар” в съревнование с Брад Пит, с когото си партнира във филма на Терънс Малик „Дървото на живота”. 
В края на 2008 г. Шон Пен получи и наградата на името на Стенли Кубрик, която се дава за върхови постижения в киното от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. „Този популярен актьор, режисьор и продуцент е истинска филмова икона. Ролите и темите, които разработва във филмите си, са едновременно провокативни и вдъхновяващи зрителите от цял свят” - заяви Питър Морис, директор на представителството на организацията в Лос Анджелис, по време на церемонията по връчването на наградата на Пен.

Вероятно малцина знаят, че Шон Пен е не само превъзходен, когато играе, но и когато режисира. Така например той бе обявен за „режисьор на годината” на кинофестивала в Палм Спрингс за филма си „Сред дивата природа”. Тази творба бе отличена и с уважаваната награда за независимо кино „Готам” като най-добър филм на 2007-а. Тя бе номинирана и за „Оскар” в две категории. Аз също много харесвам този филм и вярвам, че няма да е далеч денят, в който Шон Пен ще получи „Оскар” и за режисура. Преди няколко години той бе председател на фестивалното жури в Кан. Куриозното е, че по същото време игра самия себе си във филма на Бари Левинсън „Тайните на Холивуд” (What Just Happened, 2008), в който имаше сцена с премиера на измислен филм с негово участие, представен именно на кинофестивала в Кан.
Шон Пен е добре известен и с активната си гражданска позиция, проявена особено остро срещу управлението на бившия американски президент Джордж Буш, когото той призоваваше многократно да спре войната в Ирак и язвително критикуваше за „примитивните му възгледи за доброто и злото”. Веднъж дори Пен заяви публично, че мястото на хора като Буш-младши е в затвора.
На кинофестивала в Кан през 2010 година бе представен филмът с негово участие, озаглавен „Fair Game”, който е посветен точно на темата за това как администрацията на бившия американски президент е подвела общественото мнение, че Саддам Хюсеин крие оръжия за масово унищожение, за да може да започне "на чисто" войната в Ирак.
Много силно бе изпълнението на Пен и във филма „Това трябва да е мястото” (This Must Be the Place) на италианския режисьор Паоло Сорентино, разказващ за усилията на популярен рок музикант да разкрие убиеца на своя баща – бивш нацист, избягал от Хитлер в САЩ. В началото на тази година го гледахме в екшъна „Ганстерски отдел”, който донякъде ме разочарова, защото не се вписва в линията следвана от Пен, за разлика от Робърт Де Ниро напоследък, да подбира много внимателно филмите, в които се снима, опитвайки се и чрез тях да отстоява своята активна гражданска позиция. Което му прави чест, според мен.