Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДАМЯНО ДАМЯНИ - ИЗОБЛИЧИТЕЛЯТ НА МАФИЯТА


17.03.2013  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Суетата на задъханото фестивално всекидневие ми попречи да отбележа своевременно кончината на един легендарен кинематографист, оставил незаличима следа в историята на италианското и световното кино. Дамяни Дамяни си отиде от този свят на 90-годишна възраст на 7 март - в деня на откриването на 17-ия София Филм Фест.
Повечето наши медии напомниха в тази връзка за режисирания от него сериал "ОКТОПОД" (1984-1999) с Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Виторио Медзоджорно, Флоринда Болкан и Стефан Данаилов. Но тв-поредицата за безстрашния комисар Катани не може да се сравнява с шедьоврите на Дамяно Дамяни, заснети за големия екран. Някои от тях бяха разпространявани с успех и у нас още по време на комунистическия режим. Много популярен бе например „ДЕНЯТ НА КУКУМЯВКАТА“ (Il giorno della civetta, 1968), благодарение на който Франко Неро се превърна в любим актьор на много български кинозрители. Но гледайки тогава филмите на Дамяно Дамяни, едва ли някой е допускал, че само след две десетилетия тяхната тематика ще стане особено актуална и в България. Сцените на насилие, мафиотски разчиствания на сметки и покушения се превърнаха в нещо обичайно и за нашата действителност през 90-те години.
Последният си игрален филм „УБИЙСТВО В ДЕНЯ НА ПРАЗНИКА“ (Assassini dei giorni di festa) Дамяно Дамяни снима през 2002 г., след което се отдава на своята съкровена страст — живописта. По образование той е художник – завършил е през 1946 година прочутата Миланска академия. Но впоследствие се насочва към киното и се прославя със заснетия в неореалистичен стил филм „ОСТРОВ АРТУРО“ (L'isola di Arturo, 1962), отличен със „Златна раковина“ от кинофестивала в Сан Себастиан.
Следващият връх в кариерата му на кинорежисьор е превъзходният спагети-уестърн „КОЙ ЗНАЕ?“ (El chuncho, quien sabe? 1966), в който изпълнява една от най-силните си роли Джан Мария Волонте.
А после Дамяно Дамяни създава цяла поредица от ярки социални филми, разобличаващи политическите машинации на управляващите кръгове и разгула на мафията в Италия, с които си спечелва обожанието не само на публиката, но и на повечето кинокритици и левите политици. Самият Пиер Паоло Пазолини го нарича „тъжен моралист, комнеещ по изчезналата чистота“.
АЗ СЕ СТРАХУВАМ“ (Io ho paura, 1977) е заглавието на един от най-силните филми на Дамяни. Той разказва за полицай (Джан Мария Волонте), мечтаещ да избегне участта на смъртник, която е много вероятна поради естеството на работата му.
Страхът деформира и мисленето на архитекта от „СЛЕДСТВИЕТО ПРИКЛЮЧИ, ЗАБРАВЕТЕ“ (L'istruttoria è chiusa: dimentichi, 1971), превръщайки го в марионетка на невидими, но могъщи сили, които искат да го използват за ликвидиране на важен свидетел на техните престъпления…
Страхът довежда до лудост и дребния собственик на магазинче от филма „ЕДИН МЪЖ НА КОЛЕНЕ“ (Un uomo in ginocchio, 1980), който си внушава, че е осъден от мафията. Сюжетът напомня донякъде за „Процесът“ на Кафка.
Остро разобличителните филми на Дамяно Дамяни ни дават не само усещане за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържат и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. Това именно е водещата тема на „ИЗПОВЕДТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ ИНСПЕКТОР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА“ (Confessione di un commissario di polizia al procuratore della repubblica, 1971), отличен с Голямата награда на международния кинофестивал в Москва. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията.
През 1986 г. Дамяно Дамяни изненадва всички с филма си „РАЗСЛЕДВАНЕТО“ (L'inchiesta), в който представя дори Евангелието като актуален трилър, а Кийт Карадайн и Харви Кайтел са блестящи в главните роли.

Филмите на този безспорен майстор на киното, който е смятан за „най-американския от всички италиански режисьори“, заради неговия перфектен професионализъм, показват по неподражаем начин не само терора, заливащ с кръв италианските улици в онези години, но и паяжината от зависимости от невидими кукловоди, оплела повечето политически и институционални лидери в Италия.
Днес нашата действителност, която в доста отношения прилича на италианската от края на 60-те и началото на 70-те години, просто плаче за кинематографист от ранга на Дамяно Дамяни, който да покаже на екрана нейното истинско лице.   
 

 



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание