Безбог

• 
• Add new коментар

С какво ще бъде запомнена първата половина на юли 2016-а?
Може би чрез новините, които „Другото кино“ ще подбира за вас по два пъти месечно от най-различни източници, ще можете да си изградите по-ярка представа за състоянието на киното днес, за стойностните филми, които все още се снимат и за необикновените личности, които стоят зад тях…
С новата си рубрика „ДАЙДЖЕСТ НА НОВИНИТЕ“ нашият сайт се опитва да се утвърди като своеобразен навигатор в морето на киноиндустрията, представяйки кинотворците по нов начин, информирайки достоверно за техните победи и провали, за фестивалните награди и годишните класации, за премиерите и надеждите на продуцентите и разпространителите, и разбира се, не на последно място - за реакциите на критиците и редовите зрители.

И така – какво се случи през първата половина на юли, 2016-а?

• Светът на киното се раздели с трима свои велики представители. Отидоха си един след друг МАЙКЪЛ ЧИМИНО, АББАС КИАРОСТАМИ И ХЕКТОР БАБЕНКО.
                                                                          * * *
  МАЙКЪЛ ЧИМИНО (3 февруари 1939 – 2 юли 2016) ще остане в историята като създател на два знакови филма за американското кино – „ЛОВЕЦЪТ НА ЕЛЕНИ“ (The Deer Hunter, 1978) и „ВРАТАТА НА РАЯ“ (Heaven's Gate, 1980).
  Единият от тях ще остане в историята, защото показа ужасното лице на войната във Виетнам по начин, който накара зрителите от цял свят да плачат и се нареди заедно с „Апокалипсис сега“, „Пълно бойно снаряжение“ и „Взвод“ сред най-доброто, създавано за големия екран на тази болезнена за американците тема.
  А другият ще бъде запомнен като най-грандиозния финансов провал в историята на американското кино, допринесъл за края на ерата на режисьорите в Холивуд и за неговото окончателно подчинение на продуцентите и на тяхната мания за мултиплициране на вече създадени образци. Най-тъжното за нас в случая „Чимино“ е фактът, че цяло поколение български зрители бяхме лишени от възможността да видим в кината както „Ловецът на елени“, така и „Вратата на рая“.
                                                                           * * *
  АББАС КИАРОСТАМИ (22 юни 1940 – 4 юли 2016) е сред главните „виновници“ не само за мощния пробив на иранското кино на елитните международни кинофестивали, но и за това, че освен за фестивален феномен, то бе признато от редица големи световни експерти и за едно от най-значимите в художествено отношение явления в най-новата история на киноизкуството.
  Международна слава му носят филмите „КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ МИ“ (Khane-ye doust kodjast?, 1987), отличен с „Бронзов леопард“ в Локарно, „ЕДЪР ПЛАН“ (Nema-ye Nazdik, 1990), получил награди на критиката от фестивалите в Истанбул и Монреал, „ПОД МАСЛИНОВИТЕ ДРЪВЧЕТА“ (Zire darakhatan zeyton, 1994), номиниран за „Златна палма“ в Кан и отличеният със „Златна палма“ „ВКУСЪТ НА ЧЕРЕШАТА“ (Ta'm e guilass, 1997). Именно този филм утвърди репутацията на Киаростами като един от последните гении на световното кино, у когото мъдростта е съчетана великолепно с простотата.  
                                                                           * * *
  ХЕКТОР БАБЕНКО (7 февруари 1946 – 13 юли 2016) ще бъде запомнен навярно с „ЦЕЛУВКАТА НА ЖЕНАТА-ПАЯК“ (Kiss of the Spider Woman, 1985), донесъл единствения „Оскар“ на четирикратно номинирания от Американската киноакадемия Уилям Хърт. Но роденият в Аржентина режисьор, произхождащ от семейство на полски и украински евреи, се нарежда сред най-значимите майстори на южноамериканското кино и благодарение на поне още три свои шедьовъра – „Pixote: A Lei do Mais Fraco“ (1981), „At Play in the Fields of the Lord“ (1991) и „Carandiru“ (2003).
   
• Проведоха се два големи международни кинофестивала - в Москва и Карлови Вари.

  На 38-ия Московски кинофестивал българското кино получи поредното си признание. Международното жури, председателствано от нашия режисьор Ивайло Христов (миналогодишeн победител в Москва с "Каръци"), отличи българския филм "ПЕЕЩИТЕ ОБУВКИ" със своята Специална награда "Сребърен Св. Георги". Това е третият режисьорски опит на известния оператор Радослав Спасов. 
  С Главната награда на фестивала, "Златен Св. Георги", бе удостоен иранският филм "Дъщеря" (Dokhtar). За неговия режисьор Реза Миркарими това е втори триумф в Москва след 2008-а, когато победи в конкурса с филма си "Толкова просто" (Be hamin sadegi).
                                                                         * * *
  На 51-ия международен кинофестивал в Карлови Вари триумфира унгарският филм „Семейно щастие” (Ernelláék Farkaséknál). на сценариста и режисьора Хайду Саболч. Журито му връчи не само Голямата награда „Кристален глобус” за най-добър филм в главния конкурс, но и с отличието за най-добър актьор за неговото изпълнение на главната мъжка роля. Това решение съвпада с общото мнение на акредитираните журналисти, които в своята традиционна класация също поставиха филма на първо място, отбелязвайки тънкия анализ на взаимоотношенията в съвременното семейство, при това с елегантно чувство за хумор. (Вижте повече тук). 
   

• Два български игрални филма бяха избрани в основния конкурс на топфестивал и ще се състезават за престижната награда "Златен леопард" в Локарно. 
  
  На 13 юли бе обявена официалната селекция от 17 заглавия за международния конкурс на предстоящия 69-ти кинофестивал в Локарно. В нея са намерили място не едно, а две български заглавия! Това са дебютният филм на Ралица Петрова „БЕЗБОГ” и вторият пълнометражен игрален филм "СЛАВА" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, чиито имена нашумяха преди две години, след като спечелиха с "Урок" наградата за пълнометражен дебют (KUTXA - NEW DIRECTORS AWARD) в Сан Себастиан, където участваха в конкурса за първи и втори игрален филм.

  За пръв път от много години нашето кино получава правото да се състезава в главния конкурс на фестивал от топ 5 на света! При това не с един, а с два филма, което е истинско чудо. Румънците получиха подобно признание на последния кинофестивал в Кан, където се съревноваваха за "Златната палма" също с два филма.

  Сега те отново са сред претендентите и за "Златен леопард" с новия филм на Раду Жуде "Scarred Hearts".

  Разбира се, това не е изненада, след като от десетина годинина насам тяхното кино успя да се наложи като най-самобитното не само на нашия континент, но и продължава да респектира както със своя интелект, така и с подчертания си интерес към социалните проблеми, които представя на екрана чрез изискан киноезик. 

  Дали пък именно на фестивала в Локарно няма да се удаде да открие точно чрез нашите филми онова ново социално изказване за състоянието на нещата в Източна Европа, което да допринесе за надигането на европейската филмова вълна, започнала с успехите на румънското кино?
   

• Явор Гърдев режисира руски блокбастър, озаглавен "Икария". 

  От руски информационни източници научаваме, че още в края на май са започнали снимките на руския антиутопичен трилър "Икария" под режисурата на Явор Гърдев. Прочутият наш театрален режисьор, който през 2008-а година бе удостоен от Московския кинофестивал със "Сребърен Св. Георги" за режисурата на "Дзифт", явно е спечелил доверието на руските кинопродуценти, щом като творческото обединение на Евгений Миронов «Студия ТРЕТИЙ РИМ» съвместно с продуцентите Олга Цирсен и Ася Темникова са му поверили скъпоструващ проект като този.  
  Предвидено е снимачният период да продължи до края на август, като за място на снимките са избрани локации в Москва и Малта. За осъществяването на амбициозния блокбастър е осигурен силен международен екип, включващ освен режисьора Явор Гърдев и известния полски кинооператор Ирек Хартович, заснел досега 39 игрални филма, сред които и нашумелите руски блокбастъри "Екипаж" (2016) и "Легенда №17" (2012).
  Художествените разработки за филма са поверени също на наш сънародник - известният филмов художник, илюстратор и автор Владимир Тодоров, допринесъл за реализацията на прочути холивудски продукции като "Хари Потър и философския камък (2001), "Беулф (2007), "Коледна песен" (2009), "Алиса в огледалния свят" (2016) и др.
  Събитията във филма "Икария" се случват през 2027 г. По това време научният прогрес за пръв път в историята е успял да осъществи мечтания пробив в сферата на генетиката и трансплантологията, обещавайки на хората безсмъртие. Участниците в експериментите обаче се оказват въвлечени в смъртоносна авантюра, превърната в зрелищно телевизионно шоу, чиито създатели се изправят пред неразрешими проблеми от морален характер. 
  Главните роли са поверени на известни актьори като Иван Янковски, Мария Фомина, Олга Цирсен, Пьотр Скворцов и Александър Горчилин, както и на по-млади, но набиращи популярност напоследък имена като Никита Кукушкин, Ринал Мухаметов, Александра Ревенко, Харалд Розенстрем. 
   

• С премиерата на документален филм за Гена Димитрова на 12 юли възкръсна някогашното софийско кино "Левски" (на бул. "Янко Сакъзов").
  
  Премиерната прожекция на 69-минутната музикална импресия "Обич за Гена" в "Сити Марк арт център" се превърна в успешно завръщане на столичната карта на бившето кино "Левски", реновирано и превърнато в ново пространство за изкуство и култура.
  Поради големия интерес е предвидена втора прожекция на филма на 26 юли от 19:30 часа. 

  Източници: 38.moscowfilmfestival.ru, kviff.com, epicenter.bg, screendaily.com, pardolive.ch, kinometro.ru, bnr.bg, segabg.com