Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА МАРИО МОНИЧЕЛИ И БЕЗСМЪРТНИЯ МУ ФИЛМ „АРМИЯТА НА БРАНКАЛЕОНЕ“


22.05.2016  Текст:  Красимир Кастелов

Приятели мои

   

Навършиха се 101 години от рождението на неподражаемия италиански майстор на комедията по италиански МАРИО МОНИЧЕЛИ и точно половин век от излизането на незабравимия му филм "АРМИЯТА НА БРАНКАЛЕОНЕ".
Преди 5 години той се самоуби, скачайки от балкона на болницата в Рим, където бе настанен за лечение. Тогава създателят на легендарни филми, като „Армията на Бранкалеоне”, „Приятели мои”, „Искаме полковниците”, бе на 95 години. През своята дълга кариера той има общо 69 филма като режисьор, в които изпълняват някои от най-добрите си екранни роли велики актьори като Тото, Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Виторио Гасман, Филип Ноаре, София Лорен, Моника Вити и др. 

Марио Моничели е смятан за основоположник на социалната сатирична комедия в италианското кино. Определян е като правдив битоописател, чувствителен към радостите и страданията на хората, а по размаха и силата на социалния си критицизъм е сравняван дори с Балзак. Чисто човешките слабости на обикновените италианци са били най-често във фокуса на вниманието в неговите очарователни филми. 

Приживе бе известен с левите си идеи и острите си критики към италианския премиер Силвио Берлускони. Така например, веднъж призова италианските студенти да протестират срещу неговото решение за намаляването на бюджетните разходи за култура. 

Марио Моничели е роден на 15 май 1915 година във Виареджо (Тоскана) в семейството на известния театрален критик и журналист Томазо Моничели, който също сам слага край на живота си през 1946 г.
След завършването на университета в Рим, Моничели се изявява почти цяло десетилетие като автор и съавтор на киносценарии, а през 1937 г. заснема своя дебютен пълнометражен филм „Летен дъжд” (Pioggia d'estate) под псевдонима Микеле Бадек.

През 1949-а се завръща към режисурата, за да направи в сътрудничество с великолепния комик Стено осем сатирични комедии само за 4 години. Най-известната от тях е „Полицаи и крадци” (Guardie e ladri, 1951).
Световна известност му носят филмите: „Извършителите неизвестни” (I soliti ignoti, 1958), „Армията на Бранкалеоне” (L'armata Brancaleone, 1966), „Момичето с пистолета”(La ragazza con la pistola, 1968), „Бранкалеоне на кръстоносен поход” (Brancaleone alle crociate, 1970), „Народен роман” (Romanzo popolare, 1974) и особено култовият „Приятели мои” (1975), на който впоследствие прави две продължения.

Моничели се пробва с успех и в жанра на политическия памфлет с „Искаме полковниците” (1973) и „Един дребен, дребен буржоа” (1977), в който блести легендарният Алберто Сорди.
За образец на фирмения му режисьорски стил се смята филмът „Извършителите неизвестни”, открил комедийния талант на Мастрояни и Гасман. В него, както и в следващите творби на Моничели, почти няма дистанция между смешното и тъжното и затова в най-силните си моменти те предизвикват едновременно и смях, и сълзи. С пределното напрежение между комедията и трагедията се отличава, например, филмът "Голямата война" (La grande guerra, 1959), сочен от мнозина за най-значителното постижение в изключителната му кариера.  
В последните години от живота си италианският майстор работи като театрален и телевизионен режисьор, снима се и в някои филми – включително в документалната творба на Теди Москов „Преводачката на черно-бели филми” (2007), пише много сценарии и т.н.

Марио Моничели е получил общо 24 големи международни награди от най-големите кинофестивали по света. През 1959 година спечелва „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция с филма си „Голямата война”, в който играят Алберто Сорди и Виторио Гасман, а през 1991 му връчват повторно „Златен лъв” за цялостно творчество. Печелил е и други големи награди, сред които се откроява "Сребърна мечка" за режисура от Берлинале през 1976 и 1982 г. за "Скъпи Микеле" (Caro Michele, 1976) и "Маркиз дел Грило" (Il marchese del Grillo, 1981). Пет пъти се нарежда и сред претендентите за "Златна палма" в Кан, но за нито един от прекрасните си филми ("Полицаи и крадци", "Армията Бранкалеоне", "Искаме полковниците", "Един дребен, дребен буржоа" и "Двойният живот на Матиа Паскал") не е удостоен с престижното отличие. 

Теди Москов написа след кончината на Моничели, че поема част от общата вина за неговата смърт - защото ние го изоставихме още преди той нас... Прав е, за съжаление. Но с този и други подобни текстове "Другото кино" се противопоставя на тази ужасна тенденция - да забравяме (дори приживе!) за такива великолепни кинотворци като създателя на "Армията на Бранкалеоне".

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)