Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ФРЕД АСТЕР!


10.05.2012  Текст:  Красимир Кастелов

Федерико Фелини

   

На 10 май 1899 г. е роден ФРЕД АСТЕР – най-великият танцьор сред кинозвездите и най-голямата звезда сред танцьорите!
Фамилното му име Астер всъщност е псевдоним, използван от Фред и неговата сестра Адел за техните участия във водевил още през 1905 г. Семейна легенда го свързва с някакъв техен чичо, когото наричали Л’Астер. Истинската фамилия на знаменития танцьор и актьор е Аустерлиц. Произхожда от фамилия на емигранти от Австрия.

Мнозина навярно си спомнят великолепния филм на Фелини „Джинджър и Фред“, но едва ли са чак толкова много онези, които знаят, че реалните прототипи на образите, пресъздадени на екрана от Марчело Мастрояни и Джулиета Мазина са превъзходните танцьори Фред Астер и Джинджър Роджърс.

Двамата са най-прочутата танцова двойка в американското кино през 30-те години на миналия век, нямащи равни на себе си не само тогава, но и през следващите десетилетия от историята на киното. Блестящият, леко ироничен, не приличащ на типичен американец Фред и неговата жизнерадостна, очарователна партньорка и до днес радват любителите на киното, които не делят филмите на нови и стари.

Разбира се, водещият в този дует винаги е Астер, който е гениален танцьор. Но не трябва да се забравя, че и неговата партньорка изпълнява същите стъпки, при това на високи токове. Природният талант на Джинджър получава необходимата шлифовка, благодарение на Фред, който я научава на елегантност, изящество, грациозност, които са му присъщи по рождение.

Вярно е, че медиите раздухват слуха, че двамата просто не можели да се търпят. Джинджър винаги го е отричала, но все пак никога не споделя нищо за личните си отношения с Фред.

След филма „Полет до Рио“ звездната двойка жъне успехи и с филми, като „Цилиндър“ (1935), „Времето на суинга“ (1936), „Ще танцуваме ли?“ (1937), „Историята на Върнън и Айрин Касъл“ (1939).

През 1959 г. Фред Астер публикува мемоарите си „Стъпки във времето“ (Steps in Time). В тях, по характерния за него начин – сдържано, без силни думи за това, което е направил, той пише за „своята философия на танца“:
„Що се отнася до еволюцията на танца, неговата история и философия, то по този въпрос аз не зная повече, отколкото за кинескопа, който произвежда един образ, т.е. всъщност абсолютно нищо. Нямам никакво желание да доказвам на когото и да било какво може да бъде танцът. Аз никога не съм използвал танца като отричане или като средство да се изразя. Аз танцувам – това е всичко.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации