Класация

• 
• Add new коментар

Киното и яденето – тези две думи рядко събуждат устойчиви асоциации, освен може би когато ни напомнят за хрупането на пуканки в тъмните зали на мултиплексите.
Но филмите, за които ще стане въпрос, не само че нямат нищо общо с миризмата на прегоряло олио, а разкриват цялата прелест на готварското изкуство и пробуждат апетита ни за вкусно ухаещи гозби и изискани напитки.

         „УГОЩЕНИЕТО НА БАБЕТ“

Представеният на Киномания датски филм „Угощението на Бабет“ (отличен с „Оскар“ за чуждестранен филм през 1987 г.) заема челно място в повечето класации на най-хубавите филми в историята на киното, посветени на храната и готварското изкуство. Удивителното при него, е че съумява да разкаже вълнуваща история за саможертва, осуетени амбиции и изгубена любов, фокусирайки вниманието ни върху най-невероятното пиршество, което сме виждали на екрана. Действието, което е основано върху разказ на Исак Динесен (псевдоним на известната датска писателка Карен Бликсен), ни отвежда до най-северната точка на Дания, където работи като слугиня забягналата от размириците в родината си французойка Бабет.
По волята на съдбата тя внезапно забогатява, спечелвайки 10 000 франка от лотарията, и решава да организира пищно празненство за аскетичните местни жители. Героинята, която някога е била сред най-прочутите майстори-готвачи на Париж, шокира привикналата на въздържание религиозна общност с вълшебна вечеря, каквато не са и сънували. Тя им поднася супа от костенурки, палачинки с хайвер и пъдпъдици в маслено тесто саркофаг. Сервира най-доброто шампанско, а също и безумно скъпото бургундско вино Clos de Vougeot. Благочестивите селяни, които отдавна са загубили способността си да се радват на живота, възприемат гощавката като дяволска работа. Но вътрешната им съпротива е буквално пометена от вълната аромати, вълшебни вкусове и опияняващи вина.
В основата на успеха на този филм безспорно е изпълнението на Стефан Одран в ролята на Бабет. Тя е една от най-известните френски актриси, прочула се най-вече с ролите си във филмите на Клод Шаброл, който е сред основоположниците на Новата вълна във френското кино.

               „ДЖУЛИ И ДЖУЛИЯ“

Този филм с прекрасната Мерил Стрийп заема второ място в моята лична класация на най-доброто от кулинарното кино. Излезе по нашите екрани преди две години. В него се разказва за очарователната, но депресирана офис служителка Джули Пауъл (актр. Ейми Адамс), опитваща се в продължение на една година да сготви 524 гозби по рецептите, описани от Джулия Чайлд (Мерил Стрийп) в нейната книга „Изкуството на френската кухня”, превърнала се в настолно помагало за всяка американска домакиня. Джули описва чистосърдечно своите победи и поражения на кулинарния фронт в блога си в Интернет. Тя публикува своите записки впоследствие в книга, озаглавена „Джули и Джулия: 365 дни, 524 рецепти, 1 малка кухня”, която също има огромен успех.
Уточнявам – и Джули, и Джулия са истински, а не измислени персонажи. А филмът, базиран върху реални факти от живота им, пробужда апетит за ядене, веселие и живот! Запознавайки ни с две реални жени, принадлежащи към различни епохи, режисьорката Нора Ефрон („Безсъници в Сиатъл“) умело показва и как над живота на едната надвисва зловещата сянка на макартизма, а върху изживяванията на другата оставят отпечатък атентатите от 11 септември 2001 г. Актьорите са подбрани много точно и великолепните им изпълнения допринасят за чудесната атмосфера на филма. На първо място, разбира се, трябва да признаем заслугата на гениалната Мерил Стрийп, която за „Джули и Джулия” получи рекордната си 16-та номинация за наградата „Оскар“.
Ролята на „втора цигулка” пък играе Ейми Адамс. Освен с блестящите изпълнения на двете актриси, „Джули и Джулия” се запомня и с присъствието на Стенли Тучи, двукратен носител на „Златен глобус” за актьорските си превъплъщения, който е номиниран за много престижни отличия и в качеството си на съсценарист и сърежисьор на филма „Голямата нощ“ (Big Night, 1996), който също заема достойно място сред най-добрите „кулинарни“ филми в историята на киното.

                „СЕРВИТЬОРКАТА“

Обичате ли сладкиши? Но не онези, които бълват сладкарските цехове, а изпечените с любов от вашите майки и баби. Ако знаете кое точно ги отличава от фабричните, ще се досетите и защо този филм не прилича на серийната холивудска продукция, заливаща нашите екрани.
Творбата на режисьорката и сценаристката Ейдриън Шели подобно на хубав американски пай е пълна с множество приятни (и изненадващи!) съставки. Главната, естествено, е Кери Ръсел - любимката на Америка от популярния телевизионен сериал „Фелисити“, излъчван и у нас по БНТ и Нова телевизия. Тя се превъплъщава идеално в образа на сервитьорка, мечтаеща за пълноценен живот като независима жена.
Но кулинарният талант на нейната героиня не води до поредната гастрономична мелодрама от типа на филма „Без резервации”. Американският пай и всичко свързано с него прерастват в прелестна метафора на житейското щастие, към което се стремят милиони обикновени жени със сходни проблеми, грешки и комплекси. И те като Джина мечтаят за повече мекота, вкусове и аромати, в живота си - подобни на тези, с които се отличават кулинарните им постижения.
Колко жалко е, че създателката на този филм Ейдриън Шели, е убита от нелегален еквадорски имигрант в нюйоркския си апартамент на 1 ноември 2006 г. – само три месеца преди официалната премиера на "Сервитьорката"!

   ОЩЕ НЯКОЛКО ГОТВАРСКИ КИНОШЕДЬОВЪРА

Освен гореизброените заглавия, не бих пропуснал да включа в тази „кулинарна” класация и „Шоколад“ (с Жулиет Бинош и Джони Деп) – филм за дълбоките чувства и истинската страст, изразени чрез традиционната женска слабост към шоколада. А също и тайванският „Ядене, пиене, мъж, жена“ (Eat Drink Man Woman, 1994), в който отношението към храната предопределя житейските възгледи на главните персонажи от филма...
Друг азиатски шедьовър, в който всичко се върти около храната, е японският филм „Тампопо” (Tampopo, 1985). Той излиза по екраните година преди познатия на нашата публика „Девет седмици и половина“, което идва да ни подскаже кой от кого е заимствал пикантната сцена с облизването на вкусотии от тялото на любимата. В тази стилна, очарователна, лирична комедия, много умело са иронизирани много от щампите на съвременното кино, което я превръща в истински деликатес за всеки киноман.
Темата за готварството като истинско изкуство заема централно място и в още много други киноленти, които макар и да се радват на огромна популярност, не достигат естетическото равнище на гореизброените. Такива например са френските филми „Вател” (с Жерар Депардийо) и „Крилце или кълка“ (с Луи дьо Фюнес), германският „Неотразимата Марта“ и неговият американски римейк „Без резервации“ (с Катрин Зита Джоунс), „Жена на върха“ (с Пенелопе Крус), „Последна ваканция“ (с Куин Латифа), „Като гореща вода за шоколад“ и др.
Любопитното е, че най-гледаният филм с подобна тематика е анимационният „Рататуи“, показван и у нас преди четири години. Общите приходи от неговото разпространение възлизат на $623,7 млн. Анимационният хит на Pixar се харесва на малки и големи по целия свят, най-вече заради чаровния мишок-готвач Реми, който ни убеждава, че „всеки може да готви“, стига силно да го желае.

Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 17.11.2011 г.