Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КРАСИМИР КРУМОВ И НЕГОВИТЕ ФИЛМИ


03.08.2016  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИИ

   

Измина една година от смъртта на големия наш кинорежисьор, сценарист и писател КРАСИМИР КРУМОВ, отишъл си от този свят толкова неочаквано и преждевременно.  За съжаление, БНТ не намери място в програмната си схема, запълнена от повторението на втория сезон на сериала "Под прикритие", за да покаже някои от неговите филми, посветени на истинските, а не на измислените проблеми на обществото. Красимир Крумов не само живо се интересуваше от тях, но и ги преживяваше изключително болезнено, в което може да се увери всеки, ако гледа поне "Светото семейство (Нина и Мариян)". Ето защо ми се иска да припомня един стар мой текст, публикуван в "Другото кино" по повод премиерата на този филм през март 2010-а в рамките на поредния София Филм Фест.

ПРЕМИЕРА НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ "СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО"

Предварителната програма на 14-ия София Филм Фест започна снощи (1 март) със специална премиерна прожекция на новия български игрален филм „Светото семейство” в столичния Дом на киното. 

Режисьорът е Красимир Крумов - Грец, известен с филмите си от 90-те години „Екзитус”, „Мълчанието” и „Забраненият плод”.
Преди 7 години пак в рамките на София Филм Фест той представи „Под едно небе”, който бе отличен с награда “Кодак” за най-добър български игрален филм. После излязоха още два негови филма „Смисълът на живота” (2004) и „Нощ и ден” (2006), също заснети за БНТ, както и сегашната му най-нова творба „Светото семейство”. Тя е третата част от амбициозен проект от пет тв заглавия, с които Красимир Крумов дълбае в най-болезнените и остри теми на нашето съвремие.
Този път разказва поредната проста житейска история, взета почти наготово от грозната реалност на „европейска” България. Поставям в кавички определението, защото напоследък все повече приличаме на страна от третия свят с нейните типични проблеми – безработица, мизерия, глад и потъпкване на елементарните човешки права. Филмът на Крумов, според мен, може да прозвучи неправдоподобно само за слепите и глухите за житейските несгоди на милионите българи, борещи се със зъби и нокти за своето оцеляване и за образованието на децата си.


Йорданка Стефанова в кадър от филма "Светото семейство” на Красимир Крумов. 
Снимка: София Филм Фест

Работничка в провинциална фабрика, докарана до фалит от местни мафиози, намира препитание в отдалечена мандра в планината. Дъщеря й Нина обаче държи да продължи образованието си, защото не иска да повтори съдбата на майка си Наска. Връща се своеволно в града, но училищните власти не й разрешават да живее сама. Междувременно закриват мандрата и майката (актр. Йорданка Стефанова) се забърква в инцидент, едва не завършил с убийство… Шокиращ репортаж за фабриката отвежда разследваща журналистка (актр. Светлана Янчева) от местната кабеларка до инцидента с Наска и съответно до разкрития, които застрашават самата нея. 
Междувременно синът на журналистката - 12-годишният Мариян - се сближава с Нина и бяга от къщи, след като му забраняват да се среща с нея… Двете деца, Нина и Мариян, останали сами, заживяват като семейство. След неизбежния скандал Нина доброволно отива в Дом за сираци, за да продължи учението си. Мариян я последва…
Гледайки филма, чувстваш как нещо те хваща за гърлото и започва да те души. Това е усещането за тоталната безпътица, в която са изпаднали честните, трудови хора у нас и особено представителите на подрастващото поколение. Филмът задава много тревожни въпроси относно тяхното бъдеще, които много отдавна биха се превърнали в предмет на широка обществена дискусия, ако медиите не бяха толкова безразлични към обикновените човешки съдби.
И в този си филм Красимир Крумов фокусира вниманието ни върху съдбите на нестандартни деца с изострена чувствителност, които са принудени да оцеляват във време на тотален разпад на ценностите. „Семейството се е изродило до формална категория без емоционална опора, училището е останало като номинално понятие без духовна атмосфера, а улицата е само част от безсмислената тийнейджърска дискотека на делника” (Божидар Манов, в. „Новинар”, 9 ноември 2004г.). Написаното от известния наш критик е по повод по-ранен филм на Грец със заглавие „Смисълът на живота”, но, според мен, е дори още по-валидно за най-новата творба на режисьора.
И този път той ни изненадва с поредната си великолепна находка. Това са изпълнителите на ролите на 12-годишните деца – Стефани Дойчинова и Богдан Плъков.

Стефани Дойчинова и Богдан Плъков в кадър от новия български филм "Светото семейство". 
Снимка: София Филм Фест

И този път филмът му е заснет чудесно от оператора Емил Христов. Но и този път, струва ми се, е обречен да остане незабелязан от вторачилите се в мутри и чалгазвезди медии.
По време на предстоящия 14-ти София Филм Фест ще бъдат представени още три премиери на български игрални продукции: “Зад кадър” на Светослав Овчаров, “Стъклената река” на Станимир Трифонов и “Ако някой те обича...” на Киран Коларов.
Източник: drugotokino.bg от 02.03.2010

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание