НОВИНИ

• 
• Add new коментар

"Човекът с кинокамерата" (Человек с киноаппаратом) на легендарния съветски кинорежисьор Дзига Вертов е обявен за най-добрият документален филм на всички времена, съобщава британското издание на Variеty. Класацията е направена след допитване до 340 критици и кинорежисьори, проведено Британския филмов институт (BFI) и списание Sight&Sound, където е публикувана.

Преди две години в резултат на аналогично допитване бе съставена поредната класация на най-великите филми на всички времена, оглавена за пръв път от "Шемет" на Алфред Хичкок. Джонатан Розенбаум, който е сред най-значимите американски кинокритици, сподели по този повод, че истинското събитие в тази класация не е отпадането от водещата позиция на „Гражданинът Кейн“, а нареждането в челната десятка на един експериментален съветски филм, заснет още в далечната 1929 г. Той имаше предвид именно "Човекът с кинокамерата" на Дзига Вертов - първата документална кинотворба намерила място в топ-10 на Sight&Sound, откакто в нея през 1952 г. бил включен „Луизианска история“ на Робърт Флаерти. 

Дзига Вертов е псевдоним на Денис Абрамович Кауфман, роден на 2 януари 1896г. в Белосток, Полша (тогава в пределите на царска Русия). Умира през 1954 в Москва. Има двама братя – не-по-малко известни от него. Михаил (Мойсей) е оператор на повечето от филмите на Дзига, но също се изявява успешно и като режисьор, и Борис, който емигрира във Франция, където като оператор снима три филма под режисурата на Жан Виго (между тях е и прочутият „Аталанта” (1933); а по-късно, по време на втората си емиграция (след влизането на германците в Париж) работи в Канада и САЩ с Джон Грирсън (изтъкнат документалист), Сидни Лъмет и Елия Казан. Борис Кауфман е операторът на филма на знаменития филм на Лъмет „Дванадесет разгневени мъже”, а за работата си по заснемането на друг киношедьовър – "На кея"  (On the Waterfront, 1954) на E. Казан е отличен с "Оскар". 
Всеки от братята Кауфман е мащабна личност, но най-креативният е навярно Дзига. Кръгът на неговите интереси е много широк. През юношеските си години се занимава с музика и поезия. В Белосток учи в консерватория, след което постъпва в Психоневрологическия институт в Петербург, където слуша лекциите на Иван Павлов и Владимир Бехтерев, а след като се премества в Москва, се записва в математическия факултет на Московския университет. Привлечен е на работа в киното през 1918 г. от Михаил Колцов, който е ръководител на кинохрониката към Московския кинокомитет – бивш съученик и състудент на Дзига от Психоневрологическия институт. 

Вертов обогатява документалистиката със своята концепция за киноистината („киноправда”), чиито най-важни моменти са следните:

• художествената истина е истината на факта (основен тезис на „ЛЕФ”, където Вертов печата манифестния си текст „Киноки. Превратът”;
• обект на изображение в документалното кино е спонтанният, социално значим жест; кинохрониката трябва да запечата непосредственото, неочакваното, „животът в изненада” („жизнь врасплох”);
• нейната задача е да извлече от хаоса на жизнените явления същностното; камерата е мощно техническо око, което формира активно емоционално и интелектуално отношение към обектите; ето защо присъствието й във филма не бива да се крие нито от зрителите, нито пък от тези, които биват снимани;
• организацията на видимите явления на живота е дело както на кинооператора, така и на монтажистта, чиято цел е да създава неочаквани асоциация, осъществяващи скокове в пространството и времето. 

Той е първият, който използвал метода на "скритата камера" в документалното кино.
Вертов, подобно на мнозина свои съвременници, също се заблуждава относно характера на своето време. Вярвал, че неговото изкуство е необходимо на революцията, но догматичната Сталинова критика го обвинява във формализъм, критикува го за радикалните му естетически възгледи, а след появата на „Човекът с кинокамерата” режисьорът много трудно успява да реализира идеите си. Вертов завършва „Ентузиазъм” във времето, когато във в. „Правда” и в сп. „Пролетарское кино” се появяват статии, призоваващи към ликвидиране на кинодокументалистиката като „олицетворение на формалистичния подход към киноизкуството” [3] След тази творба Вертов не прави филми в продължение на шест новини. Едва през 1937-а той създава „Приспивна песен”, компромисно произведение, което устройва Сталиновия режим. (вж. повече в Уикипедия).