Нестихващите протести у нас са повод за размисъл и върху темата за бунтарството в киното и ролята на редица значими филми за неговото изкристализиране в обществото.

За съжаление, българското кино не може да се похвали с примери в това отношение, което обяснява отсъствието на кадри от наши филми в този откъс от предаването "Другото кино", излъчен по VTV във връзка с 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Публикувам го за пореден път, не само във връзка с 24-ата годишнина от това грандиозно събитие, но и с надеждата, че е крайно време вече да се роди и български шедьовър на протестното кино. 
Темата за бунтарството винаги е присъствала на екрана и не случайно някои от най-ярките образци на световното киноизкуство са посветени именно на нея. Нещо повече – истински стойностните филми често са свързани с някаква форма на протест.

Консервативните и реакционните идеи никога не са могли да родят що-годе живо, а още по-малко - велико изкуство. Но антибуржуазното, антитоталитарното и като цяло протестното кино отдавна се е превърнало в неотменима част от демократичната култура. Неговата история е всъщност история на борбите срещу многобройните опити за манипулиране, купуване и присвояване на самите протести от онези, срещу които те първоначално са били насочени.