Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БРЕСОН И ДОСТОЕВСКИ – ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА


23.12.2014  Текст:  Красимир Кастелов

френско кино

   

Изпращайки поредната година от живота си и аз като повечето от пишещите за кино се опитвам да съставя някакви класации на видяното през 2014-а. И докато се стремя да наваксвам пропуснатото през нея, ровейки се из Интернет, за малко да забравя да отдам дължимата почит на паметта на един велик френски кинематографист, чието име не бе споменато на 18 декември, когато се навършиха 15 години от неговата смърт. 
РОБЕР БРЕСОН (Robert Bresson) е от малцината гениални режисьори, за които днешните зрители дори не са и чували, но неговите филми са образец на изразност, произтичаща от самата специфика на киното, а не на театъра, романа или живописта. И не случайно допринасят (донякъде!) за преобразяването на седмото изкуство през втората половина на XX век.
Андрей Тарковски, който е силно привлечен от техния аскетизъм, не крие възхищението си от творчеството на Бресон. Според него, французинът е единственият кинорежисьор на света, достигнал абсолютната простота във филмовата изразност, така както в музиката я е постигнал Бах, в живописта – Леонардо, а в литературата – Толстой. Неговите филми, според Тарковски, достигат отвъд предела на възможното за минимализма, защото успяват да изразят може би най-трудното нещо за киноизкуството – живота на духа. 
За разлика от други режисьори - мислители, чиито произведения са своеобразни притчи - параболи (Бергман, Пазолини, Херцог), Бресон снима апории, опитвайки се да  разреши проблеми на духа, които са неразрешими, но и незаобиколими. И затова не без основание е смятан за последния френски моралист и за най-яркия представител на религиозния рационализъм в нашето време на манипулационен прагматизъм.  Неговите 13 пълнометражни филма са уроци по отстояване на човешкото в света на съблазните. Уроци, които все още ни предстои да усвояваме.
Любимият ми филм на Бресон е „
Кротката“ (Une femme douce, 1969), който по мое мнение е най-проникновената екранизация по произведение на Достоевски, създавана някога. Затова си позволявам да почета паметта на гениалния кинематографист с този скромен опит за анализ именно на тази му творба, от чието излизане по екраните на света (но не и у нас!) се навършиха точно 45 години.


СМИРЕНИЕ ИЛИ БУНТ?

„Човекът е тайна. Тя трябва да бъде разгадана, и ако се взираш в нея през целия си живот, то не казвай, че си загубил времето си. Аз се занимавам с тази тайна, тъй като искам да бъда човек...“  
(Ф. М. Достоевски)

Кротката“ на Робер Бресон, според мен, се откроява сред многобройните екранизации по произведения на Достоевски с това, че предава вярно духа на неговото творчество, успявайки да разкрие по чисто кинематографичен начин аморализма на живота, който е подчинен на вещите и парите. Осъзнавайки актуалността и универсалността на тази тема, френският кинорежисьор премества с цял век напред времето, в което се развива действието, а неговото място - от Санкт Петербург в Париж. В екранната интерпретация  на литературния първоизточник (разказът "Кротката", публикуван през 1876 година в "Дневник на писателя" - периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизал от 1873-та до 1881-та) правят впечатление още две съществени отлики.

Първо, основният персонаж (лихварят Люк) е много по-млад от литературния си прототип, чрез което ни е отнета възможността да допуснем, че неразбирателството между него и Кротката би могло да се дължи на поколенчески причини.
И второ, той е представен като бивш банков служител, уволнен след някакво служебно провинение. Докато от разказа на Достоевски научаваме, че
 преди да отвори заложната си къща той е бил офицер, когото изгонват от полка, заради недостойна постъпка. Тази на пръв поглед незначителна промяна е много съществена, според мен.  

По този начин е акцентирано върху факта, че неговото ново поприще е по същество продължение на предишното, доколкото също има за цел извличане на печалба от финансовите затруднения на хората. И така още по-недвусмислено се разкрива деформацията на ценностната система на Люк, проявяваща се в начина му на живот, който е изцяло подчинен на материалния просперитет и реда – всяко нещо в неговия дом е на точно определено място и обезателно заключено. Не случайно във филма има толкова много кадри със затваряне на врати, а също и близки планове на ключалки или на подредени зад витрини ценни вещи и експонати.

От основния женски персонаж (Кротката) се иска също да заеме полагащото ѝ се място в този мавзолей на бездушието. Героинята, пресъздадена от Доминик Санда в нейния екранен дебют, се интересува от ботаника и често посещава музея по естествознание. Чрез заснетите там сцени е подсилено усещането, че тя живее в бездушен свят, в който всичко е мъртво, овеществено, препарирано. 

В кинематографичната трактовка на словото на Достоевски ключовото понятие „кротост“ е представено малко по-различно. Писателят го схваща като вътрешно смирение, а не като готовност за подчинение и това именно е истината, до която достига лихварят към края на своята изповед: „Истина открывается несчастному довольно ясно и определительно“.  

В своята беззащитна отдаденост на Бога героинята от разказа се приближава до онази форма на религиозно смирение, смятана от Достоевски за най-висша човешка добродетел. Именно това нейно качество е в основата  на истинската кротост, според неговото разбиране.

Както е известно, поводът за написването на "Кротката" е една дописка, публикувана във в. „Новое время“ през 1876 година. От нея писателят научава за смъртта на шивачката Борисова, която се самоубила като скача от покрива на шестетажна сграда, стискайки икона с образа на Богородица.

Тази икона в ръцете ѝ - отбелязва Достоевски през ноември 1876 г. в своя „Дневник на писателя“ - е странна и нечувана още черта в самоубийството! Това е някакво кротко, смирено самоубийство. Тук дори видимо не е имало никакъв ропот или упрек: просто - вече не трябва да се живее, „Бог не иска“, и умряла, след като се помолила“. (Достоевский 1982, т. VIII: 381). 

Затова в неговия разказ, озаглавен „Кротката“, иконата на Богородицата играе много важна роля, появявайки се във възловите моменти на действието: героинята я носи в заложната къща точно преди да се ожени за лихваря и я притиска до гърдите си, когато напуска този свят.

Залогът на Богородичния образ е новозаветен елемент, който е свързан със залога на Духа. Потвърждава го препратката към „Фауст“ (фигурата на Мефистофел свързва залагането на иконата с акта на продажбата на душата). Във филма обаче героинята не носи в заложната къща икона на Богородицата, а разпятие с Исус, което привлича вниманието на лихваря. Той небрежно отделя разпнатия Месия, за да претегли на везните само позлатения кръст. Тази сцена е ключова за разбирането на "Кротката" на Бресон (вижте я тук). Защото дава основания за по-различна интерпретация, отдалечаваща ни от очевидния паралел на образа на Кротката с този на Божията майка и с темата за религиозната смиреност.

В „Кротката“ на Достоевски иконата на Богородица несъмнено има значението на знак, препращащ към идеята за смиреността, която противостои на гордостта, и за самоотрицанието, противостоящо на егоизма. Във филма на Бресон разпятието също играе централна знакова роля, която обаче препраща към идеята за духовността, противостояща на овеществения свят и за копнежа по идеалната любов, която е по принцип невъзможна в подобна среда.    

И в разказа, и във филма героинята е подложена на три нравствени изпитания: изкушениeто да продаде себе си, изкушението да изневери и изкушението да убие, - но, преодолявайки ги всичките, тя съумява да съхрани чистотата на душата си. Развитието на сюжета разкрива краха на „теорията“ на лихваря за гордостта, произтичаща от всемогъществото на парите. И Кротката остава неукротена в екранната версия на разказа, а нейният бунт намира израз в презрителното ѝ мълчание първоначално и в самоубийството ѝ накрая.

Малко преди финала на филма има една прекрасна сцена, разкриваща вътрешния диалог на героинята с нейния висш аз преди да се реши да сложи край на живота си. Тя ходи нервно из стаята, видимо смутена от обзелото я желание да потърси спасението в един последен полет през прозореца. Сяда на табуретката пред огледалото и се усмихва едва доловимо. А нейното отражение ѝ отговаря с бегъл, но недвусмислен знак на съгласие. След което решително се изправя, отваря вратата на балкона и... През гледната точка на прислужницата, отворила вратата в същия момент, виждаме люлеещо се кресло и падане на метална балконска маса със саксия, което оставя усещането за облекчение от тежък товар... А ефирният бял шал, който се рее на фона на небето, се възприема като олицетворение на възнасящата се душа на Кротката.

След тази невероятна сцена на самоубийство, равна на която едва ли има в световното кино, близкият план върху завинтването на ковчега с тленните останки на Кротката (поредното заключване във филма!) не само че не може да въздейства потискащо, но дори предизвиква усмивка...

 

Използвана литература: 
Достоевский 1982: Достоевский, Ф. М. Полное собрание сочинений в тридцати томах. Ленинград, Наука.
Заглавие и текст (повесть Ф.М. Достоевского „Кроткая”), текстът е достъпен на адрес
http://bit.ly/KuOfuH
Сабо, Тюнде. Библейские элементы в рассказе Ф.М.Достоевского „Кроткая“ в свете Второго послания к Коринфянам, тестът е достъпен на адрес
http://bit.ly/KM3LBi
 

 



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации