Оскар

• 
• Add new коментар

И НА 70 ГОДИНИ БРАЙЪН ДЕ ПАЛМА ПОДГОТВЯ ИЗНЕНАДИ

Американският режисьор Брайън Де Палма ще остане в историята на киното най-малко с три филма – „Белязаният”, „Недосегаемите” и „Пътят на Карлито”. Разбира се и в ранното му творчество има заглавия, които са придобили с времето почти култов статус. Имам предвид най-вече „Кери” (Carrie, 1976),” „Жажда за убийство” (Dressed to Kill , 1980) и „Body Double (1984).

Брайън Ръсел Де Палма (Brian Russell De Palma) е роден на 11 септември 1940г. в Нюарк (щата Ню Джърси, САЩ) в семейството на хирург. Като малък се увлича по физиката и астрономията и дори твърдо решава да се посвети сериозно на изучаването на тези науки. Завършва квакерското училище Friend's Central School, след което започва да следва физика в Колумбийския университет, където много сериозно се занимава с астрофизика.
Животът му обаче коренно се променя, след като гледа на екрана два филма –„Шемет” на Хичкок и „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс. Те го разтърсват толкова силно, че младият Брайън решава да прекъсне следването и да се посвети на театъра и киното.
Започва да снима малки и евтини филми още в началото на 60-те години. С късометражката „Пробуждането на Вотан” (1962) печели няколко награди.

Пълнометражният му дебют в игралното кино е филмът „Сватба” (The Wedding Party), над който работи от 1962 до 1964г., но той излиза на екран чак през 1969г. В него участват неговите близки приятели Джил Клейбърг и Робърт Де Ниро.

Първият филм на Брайън Де Палма, разпространяван в САЩ през 1968г. е „Murder à la Mod”, а първата му творба, забелязана от критиката е „Приветствия” (Greetings, 1968), в който се снима Робърт Де Ниро. Филмът участва в конкурсната програма на Берлинале през 1969г. и е отличен със „Сребърна мечка”.

Робърт Де Ниро в кадър от филма "Приветствия"

През 1970г. заснема още един филм („Hi, Mom!) с Робърт Де Ниро.
Междувременно Де Палма изпробва силите си и в документалното кино.
През 1966г. излиза „Чувствително око” (The Responsive Eye), посветен на нашумяла изложба в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, последван от „Дионис” (1970), документиращ един от многобройните хепънинги на хипита по онова време.
От началото на 70-те години Брайън Де Палма се насочва към трилърите, отдавайки почит към един от своите учители в киното – Алфред Хичкок. В тази връзка е много показателен филмът му „Сестри” (1973), в който откриваме цитати от „Прозорец към двора" (Rear Window, 1954). Не случайно за написването на музиката към филма той поканва знаменития Бърнард Хърман, композирал музика за много от филмите на Хичкок.
Във филма на Де Палма „Obsession” (1976) също звучи композиция на Хърман в една от сцените, имитиращи „Шемет” на Хичкок.
През същата година Де Палма снима за MGM филма на ужасите „Кери”, който е първа екранизация по произведение на все още начинаещия тогава писател Стивън Кинг. Приходите само от разпространението му в САЩ надхвърлят $33,8 млн. при производствени разходи от едва $1,8 млн.
Критиците също харесват филма и специално отбелязват режисьорската изобретателност на Де Палма при заснемане на екшън-сцените. Филмът е номиниран за „Оскар” в две категории – най-добра актриса в главна роля (Сиси Спейсък) и най-добро изпълнение на поддържаща роля (Piper Laurie).
През следващите 7 години Брайън Де Палма усилено снима трилъри, в които умело разработва редица хичкоковски теми и мотиви: „Ярост” (The Fury, 1978), „Home Movies” (1980), „Жажда за убийство” (Dressed To Kill, 1980), „Blow Out” (1981), в които играят прочути холивудски звезди като Кърк Дъглас, Майкъл Кейн, Джон Траволта.
През 1983 излиза ганстерската драма „Белязания” (Scarface), която е римейк на едноименния ганстерски филм от 1932 на легендарния Хауърд Хоукс. Първоначално зрителите не приемат с възторг версията на Де Палма, сравнявайки я постоянно с оригинала, в който главната роля изпълнява Пол Муни. Но с течение на времето филмът „Белязания”, както и изпълнението на Ал Пачино в него постепенно заемат своето заслужено място сред образците на жанра. Филмът е номиниран за три награди „Златен глобус” в категориите „най-добър актьор” (Ал Пачино), „най-добро изпълнение на второстепенна роля” (Ал Пачино) и „най-добра оригинална музикална композиция” (Джорджо Мородер). А Де Палма за малко не получава антинаградата „Златна малина”, той като е номиниран в категорията „най-лош режисьор”. Днес това звучи почти като анекдот, но е самата истина.
На подобно недоразумение става жертва и следващият филм „Body Double” (1984), който аз много харесвам, но за който критиците се нахвърлят върху режисьора с жестоки обвинения за това, че започва да се самоповтаря.
Де Палма опитва силите си, според мен успешно, и в комедията с филма „Wise Guys” (1986), а през 1987г. излиза по екраните един най-добрите му филми „Недосегаемите” (The Untouchables), който се нарежда сред най-ярките произведения на киното, посветени на ганстерска тема. Номинират го за „Оскар” в 4 категории, но печели само една статуетка в лицето на Шон Конъри, награден за най-добро изпълнение на поддържаща роля.
Филмът има голям зрителски успех и донася $76,2 млн. само от разпространението си в САЩ при бюджет от $25 млн.

Шон Конъри и Кевин Костнър в кадър от "Недосегаемите" (1987)

През 1989г. Брайън Де Палма се обръща към болезнената за американското общество тема за войната във Виетнам чрез филма си „Жертви на Войната” (Casualties of War). Много ветерани обаче реагират отрицателно, почувствали се засегнати от разказаната жестока история за похищението и изнасилването на виетнамско момиче от американски войници. Филмът е демонстративно игнориран и претърпява пълен провал при разпространението си в САЩ и Канада.
Следващите два филма „Кладата на суетата” (The Bonfire Of The Vanities,1990) и „Възкресението на Каин” (1992) също нямат успех.
Затова Де Палма отново се връща към любимия си ганстерски жанр и заснема през 1993г. чудесния филм „Пътят на Карлито” отново с Ал Пачино в главната роля. Любопитно е, че номинация за „Златен глобус” за изпълнението си във филма получава неговият партньор Шон Пен.
През 1996г. Де Палма жъне отново касов успех с екшъна „Мисията невъзможна” с Том Круз и Джон Войт. Филмът влиза в тройката на касовите хитове на годината с приходи $457,6 млн. от разпространението си по света. Две години след това Де Палма прави отново трилър – „Змийски очи” с Никълъс Кейдж, който не блести с нищо особено. Напълно справедливи са и критиките, които получава за фантастичния си филм „Мисия до Марс” (2000).
През 2001 режисьорът посещава Европа, където най-напред прави трилъра „Фатална жена” (2002), а малко по-късно екранизира романа на Джеймс Елрой „Черната далия”. Този филм е заснет частично в България.

През 2007г. излиза последният засега игрален филм на Де Палма „Redacted”, за който получи „Сребърен лъв” за най-добър режисьор от кинофестивала във Венеция. Филмът посветен на темата за войната в Ирак.

Брайън Де Палма продължава да снима усилено, разработвайки няколко проекта едновременно, сред които се открояват римейкът на „Бостънският удушвач” от 1968 на Ричард Флейшър, а също и продължението на „Недосегаемите” с работно заглавие „Недосегаемите: възходът на Капоне” (The Untouchables: Capone Rising). Не бих се изненадал, ако Брайън Де Палма съумее да направи поне още един шедьовър.

Източник: Информацията е подбрана от различни открити за ползване източници, сред които е и IMDB.com