Артистът

• 
• Add new коментар

2012 година е вече в историята, което ни дава основания за някои изводи относно състоянието на българското кино. Още в обзора си за първото полугодие (вижте тук) стигнах до извода, че няма как да се запази сравнително високият пазарен дял на българските филми от предходната 2011 година.
Тогава припомних, че през нея в националната ни киномрежа, състояща се от 43 киносалона с общо 150 екрана, са били разпространени 114 филмови заглавия, от които само 7 български. Но въпреки това те са осигурили увеличение на пазарния дял на родните филми от 8.8% за 2010 г. до 14.2% за 2011 г. Това се дължеше на факта, че в челната тройка на касовите хитове се наредиха две български заглавия: „LOVE. NET“ и „ОПЕРАЦИЯ "ШМЕНТИ КАПЕЛИ”, посетени съответно от 206520 и 171605 зрители. Лидер през 2011 година бе американският блокбастър „Карибски пирати 4” с 220490 посетители.
През 2012 г. по екраните у нас са разпространявани общо 120 филма, от които 10 български („Цахес“, „Аве“, „Чужденецът“, „Миграцията на паламуда“, „Корпус за бързо реагиране“, „Зад кадър“, „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“, „Още една мечта“ „Стоичков“ и „Пъзел“). Общият брой на зрителите, които са ги гледали е 195 578, т.е. доста по-малко от посещенията (279 278) на тазгодишния зрителски хит – американският анимационен филм „ЛЕДЕНА ЕПОХА 4: КОНТИНЕНТАЛЕН ДРЕЙФ“. За сравнение, ще напомня, че през 2011-та посещенията на български филми в киносалоните са били 660 000, а през 2010-та  -  404 000 (по данни на НФЦ).

През 2012 година нито един български филм не е намерил място в челната десятка по посещаемост.

Както се вижда от тази таблица – пет от десетте касови хита на годината (само холивудски продукции!), са анимационни филми, а останалите - екшън трилър, фантастичен екшън, приключенски екшъни и комедия. 
Изводът, е ясен, струва ми се – зрителите, посещаващи киносалоните у нас, определено предпочитат развлекателните жанрове.
Тези данни ясно подсказват, че има тенденция към намаляване на интереса към българското кино. През цялата 2012 година нито един наш филм не е успял да се приближи до рекордните резултати на такива хитове от предишните две години, като „Мисия Лондон“ (376209 зрители), „Love. Net“ (206520 зрители) и „Операция "Шменти капели“ (171605 зрители).

Очевиден е стремежът на българските кинотворци да търсят контакт с по-широката публика. Създателите на три от седемте наши филма през изминалата година („Чужденецът“, „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“ и „Корпус за бързо реагиране“) демонстративно са се опитали да се нагодят към елементарния масов вкус, но без очаквания от тях успех, според мен.

На другия полюс са авторските проблемни филми („Аве“, „Зад кадър“ и „Цахес“), към които, уви, българските зрители продължават да проявяват пълно безразличие. Обидно ниска, например, бе посещаемостта на „Аве“ (реж. Константин Божанов) - най-значимият български филм през 2012 г. Същото се случи и с „Подслон“ (реж. Драгомир Шолев) - най-добрият ни филм за 2011 година, който се задържа на екран само 6 седмици, през които бе гледан едва от 6 326 зрители.

Ако допуснем, че причината за пренебрежението към най-награждаваните ни филми е в тяхното качество, би трябвало поне интересът у нас към стойностните заглавия от световния репертоар да е по-голям. Но фактите сочат друго.
Така например, отличеният с 5 награди „Оскар“ френски филм „Артистът“ е бил гледан само от 9100 зрители в България, въпреки касовия му успех по света. Приходите от неговото разпространение възлизат на $133,4 млн. при бюджет от едва $15 млн.
Но дори и да вземем един филм на Спилбърг – приключенският „Боен кон“, който бе номиниран за 6 награди „Оскар“ и донесе $ 177,5 млн. от разпространението си по света - ще констатираме, че в България са го гледали само 9744 зрители, които са оставили в касите на кината едва 71035 лв.
Друг американски хит – спортната драма „Кешбол“ с Брад Пит в главната роля, също номинирана за 6 „Оскар“-а и донесла над $110 млн. приходи, у нас се задържа само 4 седмици на екран и бе посетена от 5672 зрители. При това тук говорим за определено зрителски филми, отличаващи се с динамичен сюжет, превъзходна актьорска игра и ефектна режисура. 
А когато по някаква случайност в широката киномрежа у нас се появят истински арт филми (нещо, което се случва много рядко!) от типа на румънския „Аврора“ или турския „Имало едно време в Анадола“, те задължително се провалят и много бързо са сваляни от екран. Което е жалко, разбира се, и само потвърждава тенденцията към културно деградиране на нашия народ.
Имайки предвид казаното дотук, няма как да бъдем оптимисти и относно предстоящата зрителска съдба на превъзходния „Цветът на хамелеона“, отличен със „Златна роза“ на последния фестивал на българския игрален филм във Варна. Още по-песимистични са ми прогнозите за новия филм на Петър Попзлатев „Аз съм ти“, който също пожъна заслужен успех на „Златната роза“. Може би повече шансове има „Джулай“ – дебютът в игралното кино на режисьора Кирил Станков.
Междувременно създателят на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ Стефан Командарев снима новия си филм „Съдилището“, който също би трябвало да излезе в кината през 2013г.
Благодарение на финансова помощ от Евроимаж (Eurimage) ще може най-после да заснеме своя игрален дебют („Досието Петров“) и живеещият във Франция наш сънародник Георги Балабанов.
Иска ми се да вярвам, че скоро ще бъдат реализирани и проектите, определени за държавно финансово подпомагане след доста оспорваната сесия на НФЦ през юни. Това са „Буферна зона“ (сц. и реж. Георги Дюлгеров) и трите дебюта: „Макарена“ (сц. Григор Лефтеров, реж. Тодор Мацанов), „Безкрайната градина“ (сц. Яна Борисова, сц. и реж. Галин Стоев) и „Омбре“ (сц. Емил Тонев, реж. Захари Паунов).
Но едва ли тяхната поява би повлияла върху очертаващата се тенденция на намаляване на зрителския интерес към българското кино...