Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЪЛГАРСКОТО КИНО Е ОГРАБВАНО ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА КИНОСАЛОНИ


13.03.2012  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Новото българско кино и тази година е сред акцентите на София Филм Фест. Пресконференцията, на която бяха представени родните документални и игрални филми, създадени в периода от март миналата година до днес, се превърна в откровен разговор между техните създатели за спънките, които срещат при разпространението.
Той бе провокиран от режисьора на „Миграцията на паламуда“ Людмил Тодоров, който сподели своето възмущение от собствениците на киносалони у нас и техните сателитни разпространителски фирми, прибиращи абсурдно висок процент от приходите на българските филми, използвайки монополното си положение на пазара. А до него се стигна, както всички знаем, след приватизирането на киномрежата, последвано от закриване на повечето кина в София и страната.

Влади Въргала, създател на новия зрителски хит „Операция шменти капели“, също се съгласи с извода на своя колега, че монополното положение на собствениците на нови киносалони в моловете пречи на българското кино да възвръща вложените средства в производството на филми. А и няма как да бъде другояче, след като за продуцента, копродуцента, други телевизии, частни продуценти и държавата, която е основният финансов донор на всеки български филм остават едва около 5-10 процента от приходите.
Като знак на протест срещу „пладнешкия обир“ на българското кино чрез убийствените условия, поставяни от киносалоните, Людмил Тодоров реши да не даде новия си филм „Миграцията на паламуда“ за разпространение в големите вериги.
Той обяви, че се надява на комисията за защита на конкуренцията, сезирана в резултат на неговите сигнали за непосилните условия, които монополистите поставят за разпространението на български филми. „Важно е сега министерството на културата да настоява комисията да си свърши работата, както и да не спираме да говорим по темата, за да разберат управляващите, че трябва да въведат правила за разпространението на български филми и да следят за спазването им“, заяви Тодоров. Едно от изискванията му е Комисията за защита на конкуренцията да провери дали условията за показ на всички родни продукции са еднакви.
Константин Божанов, режисьор на филма „Аве“, също не скри, че е в шок от начина, по който е организирано разпространението на български филми в страната и призова за законово озаптяване на монополистите.
Според него, българското кино в момента е постигнало „един мечтан баланс между комерсиални и арт филми“, който трябва да се запази, вместо да се противопоставят едните на другите. Паралелното съществуване на масово, зрителско кино и на по-трудно, проблемно кино, е нещо много здравословно, смята Божанов. Проблемът обаче е в това, че в България няма къде да се показва различното кино. Мястото на комерсиалните филми е в синеплексите (моловете), а на арт филмите – в специализирани киносалони, каквито, уви, у нас няма!
Според водещата дискусията Антония Ковачева (кинокритик), масовото, зрителско българско кино, което живна напоследък, също застрашено, защото за бизнеса то не е нищо повече от златна кокошка.
Ужасно е, наистина, че се злоупотребява с монополно положение дори и при разпространението на българско кино, което е малък процент от приходите на собствениците на киносалони. За да оцелее, нашето кино се нуждае от подкрепата на държавата не само за създаването на нови филми, но и за тяхното разпространение. Защото от пробуждането, настъпило през последните години, засега се облагодетелстват най-малко тези, които имат заслуга за него. А това са младите кинотворци, благодарение на чиито дебюти много от зрителите повярваха на българските филми.
В своето изказване Константин Божанов приветства обновлението на киното ни през последните 3 години. Според него, резултатите се дължат именно на нахлуването на свежа, млада кръв, което обаче едва ли ще продължи, ако не се направи нещо с убийствената ситуация в разпространението.
Не е ли парадоксално, че „Номер 1” (режисьор Атанас Христосков), обявен за най-добър български филм на последния Варненски кинофестивал „Златна роза“, все още не е достигнал до зрителите? Впрочем, това важи и за други наши филми.
Сред акцентите на 16-ия София Филм Фест е новото румънско кино, което е безспорен хит по международните кинофестивали през последните години. Нещо повече – световното признание, което получиха много от техните филми, даде основание да се заговори за румънска филмова школа. Според Антония Ковачева и тук е налице парадокс, изразяващ се в следното: „Румънското кино си спечели световно признание, но не е гледано в самата Румъния, докато българското кино успя да върне зрителите в киносалоните, но няма толкова големи международни успехи.“
Режисьорът на „Аве“ Константин Божанов пък уточни, че не само румънците, но и много преди тях иранците, са направили фурор по целия свят, защото са успели да изобретят свой, оригинален киноезик, без да копират чужди образци. Проблемът на българското кино все още е в липсата на оригиналност, смята той. И може би има право...



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание