БЪЛГАРСКАТА КИНОКОМЕДИЯ ВЪРНА ПУБЛИКАТА В САЛОНИТЕ | Другото Кино - сайтът за независимо кино
Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЪЛГАРСКАТА КИНОКОМЕДИЯ ВЪРНА ПУБЛИКАТА В САЛОНИТЕ


25.06.2010  Текст:  Kastel

Господин за един ден

   

Българинът много обича кинокомедиите. Доказателство за това е успехът на Мисия Лондон, поставил рекорд по посещаемост за последните 20 години. От излизането му по екраните до момента са регистрирани 345 хиляди посещения в киносалоните. За сравнение, зрителските фаворити преди него - „Дзифт” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – привлякоха 8 пъти по-малко публика.

Едва ли е случайно, че точно комедиен български филм, какъвто е „Мисия Лондон”, пожъна подобен успех. Това е даже закономерно, като се има предвид, че преди 1989-та година именно кинокомедиите бяха посрещани с най-голям зрителски интерес у нас.
Над дузина са българските комедии, които са били гледани от милион и повече зрители. Ненадминат рекордьор и до днес си остава излезлият преди 50 години „Хитър Петър” с 6,4 млн. посещения, следван от „Любимец 13” (1958) – 2,5 млн., „Специалист по всичко” (1962) – 2, 2 млн., „Два диоптъра далекогледство” (1976) – 1,7 млн., „Оркестър без име” (1982) – 1,3 млн., „Господин за един ден” (1983) – 1,2 млн и др.
От този своеобразен „клуб на милионерите” отсъства може би най-ярката кинокомедия от времето на комунизма – „Кит” на режисьора Петър Василев. Само че тя е разпространявана само в по-големите градове и въпреки ограниченията, все пак е била гледана от 599350 зрители. Заснета е през 1967-а, но поради цензурни съображения не излиза до 1970-а. Причината е много проста - това е вероятно най-язвителната българска сатира за един от най-големите абсурди в комунистическата държава - манипулирането на икономическите данни. Култовата реплика от филма: „Другари! Риба! - Риба, ама цаца. - Цаца, ама риба!” продължава още да е актуална, защото символизира вечните напъни на управляващите да представят нищожните си дела за много повече от това, което са в действителност…

Не е нужно да се прави специално проучване по въпроса кой е най-предпочитаният филмов жанр и на днешните любители на киното в България. Достатъчно е човек да надникне в Интернет форумите и ще се увери, че най-обсъждани са именно популярните български кинокомедии от миналото. Така например „Кит” е определян като „най-добрата сатира за българския модел на социалистическо общество”, а „Оркестър без име” си е спечелил истински култов статут и е смятан за задължителен от всеки уважаващ себе си киноман: „Еееее, ти пък "Оркестър без име" да не си гледал, срамота!”; „Това, че си пропуснал „Оркестър без име”, е просто престъпление!”; „Който не е гледал "Оркестър без име” и не е чел „Под игото” е за разстрел бре :)”
Срещат се и критични мнения, разбира се: „Старите български комедии гледам с удоволствие, но хуморът ни е прекалено „ограничен” - това не е онзи общочовешки хумор, който може да разтресе от смях всеки човек в безкрайната Вселена”;
Комедиите от комунизма са спънато-наивни.” Но тези оценки за родните кинокомедии най-често срещат аргументирания отпор на истинските ценители, според които „точно това им е уникалното, защото трябва да си много изобретателен, за да кажеш, че царят е гол, без да ти спрат филма или да си имаш работа с партийни секретари.”

Дали и за новите комедии от типа на „Мисия Лондон” след време ще се говори и пише със същия ентусиазъм, както за „Господин за един ден” и „Оркестър без име”? Не знам, времето ще покаже. Но едно е сигурно - българската кинокомедия върна публиката в салоните.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание