Американският режисьор и сценарист Блейк Едуардс (Blake Edwards) – създател на филмови хитове като „Закуска вТифани” и „Розовата пантера – почина на 15 декември, съобщи Variety.
Блейк Едуардс е роден в Оклахома на 26 юли 1922г., но едва тригодишен се оказва в Лос Анджелис, градът, с който много рядко се разделя до края на живота си. Вторият му баща работел в 20th Century Fox и допринесъл за ранното пристрастяване на бъдещия режисьор към киното.
Блейк Едуардс започва кариерата си като актьор. Снима се в около трийсетина филма, след което започва да пише сценарии за телевизионни предавания.

Дебютира като режисьор с музикалната комедия „Усмихни се” (Bring Your Smile Along, 1955), а става известен след излизането на „Мистър Кори” (Mister Cory, 1957) с Тони Къртис в главната роля.
После създава изключително популярния сериал „Peter Gunn” (1958) и не по-малко успешната комедия „Operation Petticoat” (1959) с Тони Къртис и Кари Грант.
Именно препоръката на тези две звезди се оказва решаваща, за да му доверят две години по-късно проект като „Закуска в Тифани” (Breakfast at Tiffany's) с една от най-големите звезди по онова време Одри Хепбърн в главната роля. Първоначално от „Парамаунт” смятали да възложат режисурата на Джон Франкенхаймър.
Филмът се превръща в хит и е номиниран за пет награди „Оскар”, единият от които е за изпълнението на Одри Хепбърн. В крайна сметка спечелва две статуетки – за оригинална песен (Хенри Манчини и Джони Мърсър) и най-добра музика, написана за драма или комедия (Хенри Манчини).
Хенри Манчини съчинява специално за филма своята прочута композиция Moon River. Изключително плодотворното сътрудничеството между Блейк Едуардс и великия композитор на филмова музика започва още с „Мистър Кори” няколко години по-рано.

Одри Хепбърн във филма "Закуска в Тифани" (1961).

Следващият филм на Едуардс е трилър със заглавие „Експеримент в терор” (Experiment in Terror), имитиращ документално заснета история.
„Дни на вино и рози" (The Days of Wine and Roses, 1962), за който Джак Лемън и Ли Ремик получават номинации за „Оскар”, пък е сред най-силните на тема алкохолизъм в цялата история на киното.

През 1963-а излиза първата част от изключително успешната поредица от комедии за „Розовата пантера” (The Pink Panther), в която блести с невероятния си пародиен талант Питър Селърс, изпълняващ ролята на френския криминален инспектор Жак Клузо и естествено невероятният саундтрак на вездесъщия Манчини.

С „Розовата пантера” Блейк Едуардс си спечелва славата на майстор на ексцентрични комедии, а благодарение на него Питър Селърс се превръща в световна знаменитост и става толкова популярен, че последвалите продължения на филма „Изстрел в тъмното“ (1964), „Завръщането на розовата пантера“ (1974), „Нападението на Розовата пантера” (1977) и „Отмъщението на розовата пантера“ (1978) излизат почти до смъртта на актьора. Може би най-смешният филм с негово участието е обаче „Партито“ (1968), в който Селърс се снима отново под режисурата на Блейк Едуардс.
Сред неговите късни филми най-голям успех имат „Десятката” (10, 1979) с Дъдли Мур, „Виктор/Виктория” (Victor/Victoria, 1982) с Джули Андрюз, „Blind Date" (1987) с Брус Уилис и Ким Бейсинджър и „Подмяната” (Switch,1991) с Елън Бъркин..

Блейк Едуардс се е женил два пъти. От първата си съпруга Патриша има дъщеря и син.

От 1969-а до смъртта си живя с прочутата британска актриса и певица Джули Андрюс (Julie Andrews), спечелила „Оскар” с филма „Мери Попинс” (1964) и номинирана още два пъти за престижната награда – за ролите си в мюзикъла „Звукът на музиката” (The Sound of Music,1965) и в музикалната комедия на своя съпруг „Виктор/Виктория” (1982). В началото на 70-те двамата си осиновяват две сирачета от Виетнам.
Преди 6 години Блейк Едуардс бе удостоен с почетен „Оскар” за цялостен принос в киноизкуството.