СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Режисьорът, оставил една от най-ярките следи в историята на световното кино с поне три свои шедьовъра: "ИЗГУБЕНИЯТ УИКЕНД", "БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА" и "АПАРТАМЕНТЪТ" е роден на 22 юни 1906г.
Той е от еврейски произход. Детството му преминава в австро-унгарското градче Сухи, днешна Полша. Баща му бил собственик на хотел във Виена. Били (впрочем истинското му име било Самуел) учил отначало право, но после решил да се посвети на журналистиката и станал репортер. След преместването си в Берлин сътрудничил на редица популярни списания. В Германия четири години се препитавал като сценарист на филми. Сериозния си пробив в киното направил със сценариите на два от най-важните немски филми от онова време - “Хора в неделя” (1929) и “Емил и детективите” (1931) на бъдещия холивудски майстор на черния филм Робърт Сиодмак.
След идването на власт на Хитлер избягал във Франция, а оттам в Мексико и после в САЩ. Но неговата майка, заедно с част от семейството му, което останало в Германия, загинала в нацистки концлагер.
Когато пристигнал в Америка, Уайлдър не знаел въобще английски език. Според неговите спомени, отбягвал всякакви контакти със своите съотечественици, които си общували на немски и седял по цял ден в своята малка квартира в Лос Анджелис, слушал радио и научавал средно по 20 английски думи на ден.
За неговата кариера в киното голяма заслуга имало сътрудничеството му със сценариста Чарлз Брекет и успехът на заснетите по техни съвместни сценарии комедии, като „Полунощ” (1939), „Ниночка” (1939) и др.). Това дало възможност на Уайлдър да дебютира като самостоятелен режисьор през 1942г. с филма „ The Major and the Minor”, в който главната роля изпълнила Джинджър Роджърс.
Става известен благодарение на психологическия трилър „Двойна осигуровка” (Double Indemnity, 1944), сценарият за който написал съвместно с Реймънд Чандлър, но най-вече с превъзходната драма "Изгубеният уикенд" (1946), за която бил удостоен с „Оскар” за режисура, а също и с Голямата награда от кинофестивала в Кан.
В своя знаменит филм „Булевардът на залеза” (1950), за който получил „Оскар” за сценарий, Уайлдър разкрива в иронична светлина обратната страна на мита за Холивуд и прословутата американска мечта.
Впоследствие се наложил като един от най-големите майстори на кинокомедии, най-прекрасната, сред които е според мен „Някои го предпочитат горещо” (1959). В нея блеснал с пълна сила талантът на Джак Лемън. Впрочем този невероятен актьор, изиграл в киното множество превъзходни комедийни и драматични роли, дължи много на Били Уайлдър, който успял да оцени по достойнство истинската сила (и дълбочина!) на таланта му. За ролята си в „Някои го предпочитат горещо” Лемън бил номиниран за „Оскар”, а филмът и до днес оглавява класациите на най-добрите комедии на всички времена.
Впоследствие Лемън се е снимал много често под режисурата на Били Уайлдър, включително и в последния му филм „Приятелю, приятелю” (Buddy Buddy, 1981).
Специално място в творчеството и на двамата обаче заема филмът „Апартаментът” (1960), в който играта на Джак Лемън, а също и на неговата партньорка Шърли Маклейн, блести с необикновена сила, а режисурата на Били Уайлдър просто няма равна на себе си. Неслучайно за този си филм Уайлдър е удостоен с три „Оскар”-а – за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий.
Впрочем на 15 юни се навършиха точно 50 години от премиерата на „Апартаментът”. Вече половин век този филм продължава да впечатлява с очарованието си и вероятно ще запази завинаги своето челно място сред филмовата класика на ХХ век.
С високото си майсторство се открояват почти всичките 27 заглавия от филмографията на Уайлдър като режисьор. Но лично аз съм запомнил с много добри чувства, например съдебната драма „Свидетел на обвинението” (1957), комедията “Сабрина” (1954), „Личният живот на Шерлок Холмс” (1970), "Аванти!" (1972), „Федора" (1978).
“Не очаквам филмите ми да реформират хората или света. Ще съм доволен, ако накарат зрителя да забрави за малко пуканките, с които е влязъл в салона” - така отговарял Били Уайлдър на задаваните му въпроси за мисията на киноизкуството. Този титан от златната ера на американското кино си отиде от този свят на 27 март 2002г. на 95-годишна възраст.