Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЕРНД АЙХИНГЕР – ПРОДУЦЕНТЪТ НОВАТОР


27.01.2011  Текст:  Kastel

кончина

   

Светът на киното претърпя тежка загуба. На 61-годишна възраст почина от сърдечна криза германецът Бернд Айхингер (Bernd Eichinger), който бе сред най-големите съвременни филмови продуценти и сценаристи.
Той стои зад такива прочути филми като „Името на розата“ на режисьора Жан-Жак Ано (1986), „Крахът на Третия райх“ (Der Untergang), „Парфюм: Историята на един убиец“ (Perfume: The Story of a Murderer) и др.
Още след първия си голям международен успех през 1981-а с „Аз, Кристиане Ф., дрогирана, проститутка“ - филм за скитащи тийнейджъри-наркомани, той привлича вниманието на Холивуд и 3 години по-късно продуцира финансирания с американска помощ филм на Волфганг Петерсен „Приказка без край“.
През 1986-а излиза „Името на розата“, а след него „Последен изход за Бруклин“ (Last Exit to Brooklyn) на режисьора Ули Едел, с когото направи преди две години и нашумелия „Комплексът Баадер-Майнхоф“ (Der Baader Meinhof Komplex (2008), номиниран за „Оскар“ в категорията „най-добър чуждоезичен филм“. Това е разтърсващ разказ за живота на Улрике Майнхоф, основала през 1970-а заедно с Андреас Баадер ляворадикалната терористична организация „Фракция Червена армия“.
Сред продуцираните от Айхингер международни хитове е и филмът на Биле Аугуст „Къщата на духовете“ с участието на цяло актьорско съзвездие, включващо Мерил Стрийп, Глен Клоуз, Джеръми Айрънс, Антонио Бандерас, Уинона Райдър, Ванеса Редгрейв и др.
Бернд Айхингер бе едва на 61 години и тепърва можеше да очакваме от него изключителни постижения не само като продуцент, но и като сценарист. Той е автор на сценариите за 13 филма, сред които са „Крахът на Третия райх“, „Парфюмът. Историята на един убиец“ и „Комплексът Баадер-Майнхоф“.
Бернд Айхингер се подготвяше да продуцира филм за злощастната съдба на Наташа Кампуш — австрийското момиче, държано затворено от своя похитител цели 8г. Както е известно, преди 4 години около тази история се вдигна голям шум – особено след като жертвата започна да раздава откровени интервюта за онова, което е преживяла. Айхингер възнамерявал работата над филма да започне още през тази година.
От 1970 до 1973 година той учи в основаното точно тогава Мюнхенско висше училище за телевизия и кино, където получава режисьорско образование.
Но режисира едва 5-6 филма, а истинското си призвание намира в това да помага на други таланти да реализират своите проекти. Успява да намира средства, благодарение на които се изявят в киното редица по-млади от него съкурсници, които много скоро се превръщат в знаменити майстори на авторското кино. Днес имената им са известни по целия свят. Това са Вим Вендерс, Едгар Райц и Александър Клуге.
През 1979-а Бернд Айхингер става главен акционер на едва кретащата кинокомпания Constantin Film и много скоро, благодарение на неговите усилия, тя се прочува със своите филми.
Айхингер е носител на много германски, баварски и европейски филмови отличия.
За него се говори като за човека, върху когото се крепи новата вълна в германското кино. Именно той държеше правата за производство на блокбастъри с марката made in Germany. Естествено той не би бил толкова голямо име в киното, ако просто копираше успешните американски модели за правене на кино. Но Айхингер съумява да ги адаптира към европейските потребности. Докато в Холивуд залагат на екшъни или комедии, той се фокусира върху екранизации на литературни бестселъри („Името на розата“ на Умберто Еко, „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд или „Елементарни частици“ на Мишел Уелбек), както и върху остросоциални и дискусионни теми, предизвикващи широк обществено-политически отклик (Хитлер, тероризма и пр.).
Айхингер умееше да намира талантливи актьори, като Тил Швайгер например, и да помага на млади режисьори, като Н. Хофман. През 2005-а дебютира и като оперен режисьор, поставяйки „Парсифал“ на Рихард Вагнер на сцената на Берлинската държавна опера.
В началото на миналата година Бернд Айхингер казва в интервю за SPIEGEL: „Аз дишам чрез филмите. Без киното не бих могъл да живея“.
Без него и германското кино едва ли ще бъде същото.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание