Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЕРНАРДО БЕРТОЛУЧИ


28.10.2016  Текст:  Красимир Кастелов

портрет

   

Фройдизъм, социализъм и будизъм -  това са трите тематични кита, върху които винаги се е крепяло киното с марка Бертолучи. 

Знаменитият италиански режисьор, сценарист, драматург и поет е роден на 16 март 1941 година в Парма в семейството на известния поет, изкуствовед и кинокритик Атилио Бертолучи. Под влияние на баща си от малък пише стихове, а още през ученическите си години се увлича по киното и снима две любителски късометражки. В края на 50-те години на миналия век следва литература в Римския университет. По това време публикува и първия си сборник с поезия „В търсене на загадката”, за който е отличен с национална литературна награда. 
Като студент се запознава с големия италиански писател, поет и режисьор Пиер Паоло Пазолини и става негов асистент за филма му „Акатоне” (1961). Именно оттогава датира увлечението на Бертолучи по левите идеи, което го отвежда в редиците на Италианската комунистическа партия. 
През 1962 г. Бертолучи зарязва университета, за да се посвети на киното, независимо от факта, че никога не е учил режисура – нито в специализирано училище, нито в университет. През същата година, по сценарий на Пазолини, снима първия си игрален филм „Сухата кумица” (La Commare Secca). 
През 1964 г. излиза „Преди революцията“ (Prima Della Rivoluzione), а през 1967 г. - пълнометражният документален телевизионен филм „Нефтопровод". През 1969-а в киноалманаха „Любов и ярост” (Amore E Rabbia) е включена и неговата игрална новела „Агония”, заедно с късометражки на Марко Белокио, Жан-Люк Годар, Карло Лидзани, Пиер-Паоло Пазолини.
Партньорът" (1968), създаден по мотиви от творчеството на Достоевски и „Стратегията на паяка“ (La Strategia del Ragno, 1970) по Борхес, го правят известен в киносредите, но не и сред широката публика.
Международната слава идва след „Конформистът“ (Il Conformista, 1970), който е свободна адаптация по едноименната повест на Алберто Моравия. Филмът е признат от критиката за шедьовър на световното кино. Но следващите две творби на Бертолучи изиграват решаваща роля за окончателното му признание като един от най-големите съвременни майстори на киното. 
Недолюбваният дотогава от публиката режисьор изведнъж става много популярен със скандални за времето си филми „Последно танго в Париж” (Last Tango in Paris, 1972) и „Двадесети век” (Novecento, 1976), които предизвикват остра полемика в медиите, спорове сред обикновените зрители, но и гневни реакции от страна на италианската цензура. 
През 1979 и 1981г. Бертолучи отново скандализира общественото мнение с филми, като „Луна” (Luna) с Джил Клейбърг в главната роля и „Трагедията на смешния човек” (La Tragedia di un Uomo Ridicolo). После настъпва шестгодишно прекъсване на стремителната му кариера. Това неочаквано затишие около името на нашумелия режисьор обаче е буквално взривено с появата на „Последният император“ (The Last Emperor, 1987), създаден въз основа на факти от китайската история. Този филм е и най-успешният в цялата кариера на Бертолучи. Удостоен е с девет награди „Оскар“, в това число за най-добър филм.
След преместването му да живее в Англия започва т.нар. „космополитен“ период в творчеството на Бернардо Бертолучи. Своеобразно продължение на темата за Изтока са филмите му „The Sheltering Sky” (1990), който е по-известен под заглавието „Чай в пустинята” (Il tè nel deserto) и „Малкият Буда” (Little Buddha, 1993) с Киану Рийвс в главната роля.
През 1996г. след 15-годишно отсъствие от Италия, Бертолучи снима там „Открадната красота” с Лив Тайлър в главната роля, но и с участието на легенди на световното киното като Жан Маре, Джеръми Айрънс, Стефания Сандрели и др.
Сред последните филми на Бертолучи се откроява „Мечтатели” (The Dreamers, 2003), превърнал се в главно събитие на кинофестивалите във Венеция и Сан Себастиан, независимо че е представен извън конкурсните им програми.
Бернардо Бертолучи е участвал в създаването на повече от 50 филма, на част от които е само сценарист или съавтор на сценариите, като например на филма на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад”, а също и като продуцент.
Получавал е много престижни отличия. Първият международен приз за режисура му връчват още през 1970г. за „Конформистът”, а после подобна награда спечелва и с „Последно танго в Париж”. 
През 1988г. получава „Оскар” за режисура и за адаптиран сценарий (заедно с Марк Пеплоу) за „Последният оператор”, а през 1997г. е награден със специално отличие за най-добро творческо сътрудничество (наградата си поделя с оператора Виторио Стораро) и др.
Бернардо Бертолучи се е женил два пъти. След като се развежда с първата си съпруга Адриана Асти, се оженва за Клер Пеплоу (по произход англичанка), която също е режисьор. Нейният брат Марк е сценарист, с когото Бертолучи си сътрудничи много активно в продължение на много години. Киното явно е страст за всички от фамилията Бертолучи. Така например по-големият брат на Бернардо - Джовани Бертолучи се занимава с кинопродуцентство, а по-малкият му брат – Джузепе е известен в Италия кинорежисьор.
Немалко спорове е предизвиквала в миналото и темата за членството на Бертолучи в комунистическата партия. Той е сред студентите, които през 60-те години се бунтуват по улиците на големите европейски градове. Не случайно по-късно на темата за младежкото бунтарство посвещава своя филм „Мечтатели” (2003). Любопитното е, че независимо от марксистките си убеждения, Бертолучи не е признаван в комунистическите държави. Навремето неговите филми трудно намираха път до екраните в Съветския съюз и неговите сателитни държави, какзато бе и България, главно заради фройдистките мотиви в тях. След излизането на „Двадесети век” Бертолучи отговаря на често задавания му въпрос: „Кое е най-великото събитие през ХХ век?” - „Сексуалната революция”. Според него именно тя, а не политическите революции, е допринесла най-много за коренните промени в човешките отношения.

В рамките на 65-ия кинофестивал в Кан се състоя световната премиера на филма "Аз и ти" (Io e te), в който Бернардо Бертолучи се връща към една от своите любими теми: търсенето на собственото аз. (Пресконференцията след филма може да видите тук).

Знаменитият режисьор винаги се е отличавал с умението си да открива таланти. Вероятно мнозина помнят блестящата игра на Лив Тайлър в прекрасния му филм „Открадната красота“ (1996).

А после в „Мечтателите“ (The Dreamers, 2003) видяхме на какво са способни новите надежди на киното тогава в лицето на Майкъл Пит, Ева Грийн и Луи Гарел. 

В „Ти и аз“ (2012) той отново поверява главните роли на млади актьорски дарования, като Теа Фалко и Джакопо Олми Антинори. Те се превъплъщават в брат и сестра, на които се налага наново да градят своите отношения, след като се оказват в затвореното пространство на едно мазе.

С този филм, който е екранизация на роман на Николо Аманити, Бертолучи се завърна в киното след 9-годишно отсъствие. И отново снима в родината си на родния си език, след като дълго време работи в чужбина. 

Повечето филми от режисьора на „Последно танго в Париж“ поставят въпроса за загубата на идентичността. „Аз и ти“ (Io e te, 2012) също е филм за разочарованията, стремежите, борбите и мечтите на тинейджърите, опитващи се да се самоопознаят. „Струва ми се, че е много интересно да насочвам камерата към млади хора, опитвайки се да уловя жизнената им енергия и тяхното любопитство“, - споделя Бертолучи. 

След последния си засега филм той бе обявил, че възнамерява да заснеме драма, озаглавена „Рай и ад“, посветена на темата за любовта и смъртта. Както личи и от самото заглавие, големият майстор продължава да мечтае за филми, преливащи от страсти. Този пък му се иска да разкаже за музикант, у когото се пробужда творческото вдъхновение след убийството на собствената жена. Това най-вероятно ще бъде поредният провокативен филм на големия режисьор, чиито творби нерядко са оприличавани на прекрасни рози с остри шипове. 
Бернардо Бертолучи се  е женил два пъти. Първата му съпруга е била актрисата Адриана Асти. След развода си с нея той се жени отново през 1978 г. за Клер Пеплоу, която е режисьор и сценарист.

 

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание