НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Много сериозна заявка за „Златна мечка“ прави с новия си филм канадският режисьор Дени Котe (Denis Côté), чийто специфичен стил привлича вниманието на критиците по цял свят още след дебюта му през 2005г. със „Северните щати“ (Les états nordiques), за който получава „Златен леопард“ от фестивала в Локарно. Филмът е по-известен с англоезичното си заглавие „Drifting States“ и е показван в България на 10-ия София Филм Фест под името „Блуждаещи състояния“. 
Успешният старт на Дени Коте е последван от „Нашите лични животи” (Nos vies privées), малко познат в България, независимо от факта, че главните роли в него изпълняват Пенко Господинов и Анастасия Лютова. Четвъртият игрален филм на канадеца „Кърлинг“ (Curling), който е удостоен с награда за режисура и най-добър актьор (Емануел Билодо) от кинофестивала в Локарно през 2010 г., е представен на 15-ия София Филм Фест в рамките на програмата „КИНОТО ДНЕС – Големите майстори“.

„Вик+Фло видяха мечка” (Vic et Flo ont vu un ours) е странната история на две жени, преследвани от миналото си и стремящи се към ново начало и спокойствие. Виктория е осъдена до живот. След като присъдата й е съкратена, пристига в малко градче в Квебек, където все още живее стар неин чичо. Тя поема грижите за стареца и заживява в дома му. Скоро приятелката й Фло същи идва в далечната провинция и заживява при нея. Връзката на двете, макар и доминирана от голяма страст, е изключително нестабилна, заради изблиците на несигурност и ревност от страна на Вик, както и заради свободолюбивата натура на Фло. Редовно в дома им ги посещава младият полицейски работник Гийом, който въпреки трудните моменти се сприятелява и привързва към двете жени, на които с всички сили се опитва да помогне да се интегрират в обществото след затвора. Ако миналото на Вик я преследва под формата на полицейски настойник, то духовете от миналото на Фло придобиват демонична форма, която застрашава да провали идиличния им живот в канадската дива гора.
„Вик+Фло видяха мечка” е удивителна смесица от жанрове и мотиви. Коте ловко лавира между социалната драма, трилъра, хоръра, мистерията и комедията. Чисто визуално, със своите студени тонове, интересна и нестандартна композиция на кадрите и движение на камерата се създава приказно-мистериозна атмосфера, често брутално разкъсвана от коренно различната музика (главно много силни перкусии) или пък от надписите в началото, напомнящи кино-авангарда на 60-те. Като цяло филмът е пропит от малки абсурди, които водят към усещането за безнадеждност и безизходност, пред която са изправени Вик и Фло. Но въпреки тъжните моменти, виждаме две изключително витални героини, лакомо наслаждаващи се на живота.
Безспорно филмът на Денис Коте е едно забележително откритие, което обаче едва ли има големи шансове за „Златна мечка“, но пък е сериозен претендент за наградата за най-добър сценарий.
На пръв поглед „Вик+Фло видяха мечка” е една обикновена история за два маргинализирани персонажа. Но всъщност се откроява с дълбочина и многопластност, които могат да удивят и очароват по-изкушените зрители.

Стефка Цанева, специално за "Другото кино" от Берлин