Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЕРЛИНАЛЕ’2013: „ПОЗИЦИЯ НА ДЕТЕ“ – РУМЪНСКИЯТ ФАВОРИТ ЗА „ЗЛАТНА МЕЧКА“


14.02.2013  Текст:  Стефка Цанева

РЕЦЕНЗИИ

   

Вече свикнахме с яркото румънско присъствие на най-престижните кинофестивали през последните години. Възходът на киното от северната ни съседка започна още през 2005 година, когато Кристи Пую спечели със „Смъртта на господин Лазареску“ наградата в програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан. А след като две години по-късно неговият сънародник Кристиан Мунджиу грабна „Златната палма“ с „Четири месеца, три седмици и два дни“ се заговори за Нова вълна в румънското кино. Миналата година Мунджиу триумфира отново в Кан със сценария си за „Отвъд хълмовете“, който бе отличен и с наградата за най-добра актриса в лицето на Кристина Флутур и Козмина Стратан, изпълняващи главните роли във филма на Мунджиу.
Но тази година Румъния е по-близо от всякога и до спечелването на „Златна мечка“ от фестивала в Берлин. Заслугата е на режисьора Калин Петер Нетцер („Мария“, „Медал за храброст“) и неговия нов филм „Позиция на дете“ (Pozitia copilului) - психологическа семейна драма, представящ реалистичен портрет на съвременното румънско общество.
Филмът ни въвежда в дълбокия конфликт между майка и син, който се развива в света на пищната румънска буржоазия. Корнелия е архитект, мъжът й - лекар, професии, които не само им осигуряват висок обществен статус, но и възможност да водят охолен живот. Синът им, Барбу, по всякакви начини се опитва да скъса задушаващата го връзка с майка си, което води до жестоки скандали и обиди. Майчината любов на Корнелия е почти маниакална и жертва на нейната ревност става приятелката на Барбу, която е отхвърлена и мразена от семейството му.
Корнелия е на опера, когато научава за автомобилна злополука, при която синът й е прегазил 14-годишно момче. Властната майка ще направи всичко по силите си, за да спаси Барбу от затвора - ще вкара в действие всичките си връзки в полицията, ще го принуди да промени показанията си, ще подкупи свидетелите и ще се моли за милост на семейството на починалото момче. Но показаното на екрана не е брутална картина на корупция и зло, нито гротесков образ на вманиачена жена, а отчаян опит на една майка да защити сина си и отново да се сближи с него. Защото макар и любовта й да е понякога смешна, а за самия Барбу задушаваща и непоносима, Корнелия е готова на всичко и нито за миг, дори след обидите и униженията, не спира да дава всичко от себе си, за да намери изход от положението. Или както се казва в една от критиките към филма в немския Die Welt, тя не е жена, тя е само майка.
Би било неправилно да се смята, че Нетцер идеализира героите си. Напротив, те са абсолютно приземени, понякога смешни, отблъскващи и дори затрогващи.
Отвъд сюжетната линия със злополуката е разкрита дълбоката психологическа драма между майка и син. Зад неговия опит да се изтръгне от зашаващата опека на прекалено любящата си майка се крие нещо много по-дълбоко, което може да бъде интерпретирано по най-различни начини. От една страна, близостта на Корнелия е почти на сексуално ниво. Така например, когато трябва да намаже гърба му с лекарство за травми, ръцете й бавно и без задръжки се плъзгат по голия гръб на безучастния Барбу. Той пък от своя страна изпитва небивала агресия към майка си - така например грешката й да му купи различни капки за нос, се превръща в почти физическа разправия. Постоянните му изблици на гняв към нея отвеждат към мисълта, че разривът между тях се дължи на далеч по-сериозни причини, за които филмът само дискретно намеква без да дава ясен отговор. Едно обаче е ясно - инцидентът докарва психологическия конфликт до разрив, от който връщане назад няма.

Изключително силният сценарий, написан от самия режисьор с помощта на Разван Радулеску, който има заслуги за сценариите на двата най-известни румънски филма, за които стана въпрос в началото, както и за българския „Подслон“ на Драгомир Шолев. В някои отношения тази история напомня за германския „Милост“ (Gnade), номиниран за „Златна мечка“ миналата година или дори за филмите на иранеца Асгар Фархади, които също задават трудни въпроси, свързани с темата за вината и отплатата. Но въпреки очевидните сюжетни прилики, румънската лента се отличава със своята почти документална естетика, реалистично изграждане на образите и дълбок психологизъм.
„Позиция на дете“ е от този тип филми, чиито отворени въпроси преследват зрителите дълго след финалните надписи и може би точно това е, което очарова публиката и критиците толкова много. Той е и един от основните фаворити на критиката (и мой личен!) за главните награди на Берлинале, които ще бъдат връчени на 17 февруари в Берлин.

Стефка Цанева, специално за "Другото кино" от Берлин



Коментари (0)